Защо?

На Атомния фронт нищо ново

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Wed, 09 Feb 2011 08:53:00 +0000

Преди два дни попаднах на нов материал за АЕЦ Белене. Очевидно руската страна започваше нова рекламна кампания:

10 000 души ще работят на площадката на АЕЦ "Белене"

Няколко неща от руската рекламна кампания ми направиха впечатление.
Няма да коментирам изтъкването на бъдещите работните места. За 5-9 милиарда разходи, подобен аргумент е смешен.
Направи ми впечатление обаче, че за проекта се говори от руска страна, като за нещо сигурно, а българската страна не реагира. Доколкото се разбира, вече се сключват и договори с подизпълнители, което поражда въпроса, на какво основание се подбират фирмите и кои са собствениците зад тях? Интересува ме и колко пари ще се изперат, под благосклонното мълчание на българските власти.
Друго нещо, което ми направи впечатление, е че за първи път от доста време се признава, нещо което и пеленачетата в България знаят, но вече няколко поредни правителства отричат -повишения сеизмичен риск на района.
Според руската страна, проекта е уникален и технически и икономически. Не съм специалист, но ето два материала за съседна Турция, за същия „уникален” и „рентабилен” проект.

Руската ядрена матрьошка в Турция

Турският “ядрен кошмар“ приключи!!!!!

Не харесвам южната ни съседка, но днес ми се иска поне за година, да сменя нашето „европейско” правителство и парламента ни с „азиатски”.
В България вече, освен енергийната мафия и президента Първанов, който ще продава ток и бели мечки на Сирия, никой друг вече не се заблуждава за рентабилността на проекта. Вече са закопани доста пари, а продължаването на проекта, ще е причина да плащаме още поне 60 години. Време е да се сложи край и кранчето за изтичане на още средства да се затвори.
Вчера имаше ново развитие с уж „изтекло” писмо от "Атомстройекспорт" до "Росатом", с предложение за спиране на проекта, искане на неустойка и прехвърляне на оборудването към друг проект. Не къде да е, а към спряния проект в Турция ?!?
Мисля, че в тези дни натискът върху България ще нараства. Вече се включиха дежурните клакьори от БСП, а очаквам и президента да размаха пръст.
Затова мисля, че вчерашния коментар на Бойко Борисов, беше навременен и има много неща, с които съм съгласен. Само, че коментар, не е достатъчен. Трябват действия, а това правителство доказа, че е смело само на думи. Продължават се да наливат пари в каца без дъно, а твърденията, че след година и половина управление, още се уточняват сметки и позиция, щяха да са смешни, ако не са откровени лъжи.
Причините да няма още твърда позиция са две:
-Лобистите на енергийната мафия в ГЕРБ, са много повече и по-силни, отколкото личи.
-Както всички наши правителства досега и това, когато говори със Западния „Голям Брат”, заема инстинктивно поза, с глава наведена на Изток. Когато пък говори с източния „Голям Брат”, позата е същата, но главата е наведена на Запад.
Понеже сигурно няма да доживея, да видя правителство, което ще има куража да защитава българските интереси, май единствения начин, е да си внесем политици от Турция. Те поне са добри в сметките и пазарлъците.

Египет в пламъци

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sat, 05 Feb 2011 07:20:00 +0000

Миналата седмица едни събития, бяха и още са в центъра на световните новини. Бунтовете в Египет, последвали тези в Тунис, определено са нещо, което не се случва всеки ден и вещаят промени.
Ще оставя прогнозите за бъдещето на специалистите, но приемането на тези сблъсъци, като освобождение и стъпка към по-добро бъдеще са грешни.
Прочетох упреци, че българите не правим същото и малко се изненадах. Застъпващите позицията, забравят скорошни такива събития в световната и българската история. Не видях и никой да предлага алтернатива. Без нея всъщност какъв е смисълът? Да превъртим лентата. Да разрушим и малкото, което имаме и след няколко години, да сме в същото положение? Това ли трябва да направим?
Тежестта ще падне както винаги върху обикновените хора, които всеки ден се борят за хляба. Те ще са жертвите, а какво ще получат в замяна? Светло бъдеще ли? Мерси!
Какво стана с Украйна? Какво стана с Грузия? Какво става с нашата съседка Гърция, където с протести и бунтове, хората успяха да фалират собствената си държава?
Защо не си спомним и нашата близка история. Някак забравяме, че протестите и бунтовете, дори когато са спонтанни, изкарват на преден план, не друго, а плявата на обществото. Спомнете си 1990 година. Какво промени тя? Ако в онези години знаехме, какво ще представлява България днес, щяхме ли да сме толкова въодушевени?
Ами протестите и бунтовете, свалили от власт правителството на Жан Виденов? Нима хората, които дойдоха след него, не бяха същите?
Погледнете ги къде са днес. Дори тези, които са оцапани до гушата и вече не са на сцената, са си осигурили охолно съществуване за наша сметка.
Всъщност, колкото и странно да звучи, имали сме късмет. Събития подобни на тези в Египет, преди по-малко от век, доведоха на власт една малка, но организирана партийка –КПСС (б). Подобен е и начинът, по-който взе властта и един австрийски ефрейтор, няколко години след това.
Без алтернатива за промяна, без организация и хора, които да я осъществят, упражнението е безмислено. Ако някой е виновен за днешното ни положение, това не са хората, които не излизат на улиците. Виновни са тези, които ги призовават, без да имат истинска алтернатива. Те имат и знанията и възможностите да предложат път и организация, за истински промени. Само, че не го правят.
Защо? Няма да давам отговор. Нека всеки от тях да отговори за себе си. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото това е истинският ни проблем днес. Не събитията в Египет или Нубия.

Нема такава държава

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sat, 08 Jan 2011 06:40:00 +0000

Миналата година, преди Коледа едно клипче получи прекалена реклама и възхищение – „Нема такава държава” на Слави Трифонов.
Щях да съм изненадан, ако не познавах родната действителност. Песента не казва нищо, което не знаем. не дава рецепти. Правена е за популярност и печалба и сигурно в тази посока ще е успешна.
Всички в тази държава спят, само „некои другари” бдят. Хубаво е поне, че този път не ни карат да скачаме.
Кадрите от последните масови протести, само ми напомниха последното „скачане”. Припомниха ми и как хората, които организираха протестите, се скриха на топло и гледаха от прозорците на Народното събрание. За тях протестите, бяха не необходимост, а само начин да покажат,че съществуват. Да демонстрират загриженост и някаква активност. Да излъжат хората, че са нужни.
Днес те пак са си вътре в парламента. Слави Трифонов си води шоуто и превръща всичко, до което се докосне в пари. Останалите сме в същото положение на прелъстени и изоставени.
Защо ли?
Може би, защото няма такава държава?
Напротив, има. Имало е и ще има държави с корупция, лоша съдебна система, умираща икономика, голяма престъпност и политици-мафиоти. Не сме уникални и много от държавите, на които тайно или явно завиждаме, са минали по този път. Само,че са се справили, а ние не сме.
Защо ли?
Дежурният отговор е за „лошия човешки материал”. Не, че както се пее в песента мълчим. Говорим с мяра и без мяра и тежко на този, който ни попадне на езика.
Само,че все трябва някой да е виновен. Не, че „материала” е лош.
Наистина една трета злоупотребяват всеки ден с алкохола, 90 % слушат само чалга, а 100% се интересуват предимно и единствено от собственото си оцеляване. Тук няма как да изпусна и хората, които ни управляват и представят пред света. Очевидно избираме най-лошия и некъдарен „материал” за тази работа.
И какво от това?
Нормалните швейцарци, французи или англичани, по нищо не се различават от нас, но пък държавите им са в доста по-добро състояние.
Къде и коя все пак е причината, навсякъде където погледнем, да виждаме неща, които не трябва да са такива?
Според мен, причината все пак е в материала. Не знаем да работим заедно, но това се учи. Рано или късно, ще разберем, че собственото ни блогополучие, е свързано с това на хората около нас.
Не сме научени да работим с перспектива, не за утре или следващия месец, а за година, две или десет. Наистина живота е кратък, но ако работим ден за ден, ще продължим да се движим в кръг около собствената си мизерия.
Докато само скачаме по площадите и си чешем езиците в нета, няма начин да живеем в нормална държава. Държавите отдавна не се променят на уличните барикади, или във форумите. Промените трябва да са в законодателството и изпълнителната власт. Това не става с песни, а с участие.
Вярно, че нормалните швейцарци, французи или англичани се интересуват от политиката само около избори, а много от тях, дори и тогава нямат активна позиция. Само,че те са извървели по своя път и могат да си го позволят.
В началото на тази година ми се иска, да престанем да обръщаме внимание на лозунги от рода:
От Витоша по-високо нема! От Искаро по-длибоко нема!
Иска ми се най-после да осъзнаем, че промяна ще има само ако си запретнем ръкавите и се изпотим. Промяна ще има, ако осъзнаем, че имаме много повече общи интереси, отколкото поводи за разделение.

Това не е моят премиер

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 12 Dec 2010 06:45:00 +0000

-Това не е моят премиер! Аз не съм гласувал за него!

През седмицата чух тази фраза за пореден път. Чувал съм и в други варианти:
-Това не е моят президент!
-Това не е моят народен представител!
-Това не е моят кмет!
Аз също понякога съм казвал така, но за съжаление това не е вярно. Премиера, президента, кмета и народните представители, са избрани съгласно законите на моята страна. Според законите те са мои представители и въпреки, че не ги харесвам, това не променя нещата. Не променя факта и това, дали съм гласувал за тях или не.
Замислих се обаче за нещо друго. След като толкова хора не приемат представителите на различни нива за свои и твърдят, че те не са ги поставили там, кой всъщност ги е поставил?
Най-често срещания отговор е- Тези, които са гласували за тях. Най-срещания, но не много точен, защото кандидатите в листите, не са определят от хората, които са гласували за тях. Реално всички представители в България са определени от не повече от двеста човека.
Може би тези двеста човека са ги поставили там? И това не е вярно.
Тогава кой е сложил на местата им премиера, президента, кметовете и народните представители?
Отговорът е:
Поставили са ги там, хората които не гласуват.
За доказателство ще приведа малко цифри от предишните избори, които видях през седмицата при Балтазар:
77 на 100 не подкрепят ГЕРБойко
Елементарните сметки показват, че ГЕРБ е подкрепен от едва 23% от имащите право на глас, или 39% от гласувалите. Само, че ГЕРБ управлява. Управлява не заради тези 23%, а заради тези 40%, които са се отказали от правото си на глас.
В предишните години много се коментираха и гласовете от Турция за ДПС. Ако се направи подобна сметка ще видим, че не гласовете от там, осигуряваха достатъчно народни представители на Доган, за да си развява байряка, а тези 40% и повече, които му поднасяха властта на тепсия.
Самото гласуване на избори, не е нещо, с което човек може да се гордее. Това е чисто механичен акт, отнемащ не повече от половин час. На практика огромна част от хората в България свеждат цялата си активност, единствено до този механичен акт. Нищо чудно, че всеки път преди и след избори се оплакват, че нещата не вървят. Оплакват се, че са принудени да гласуват за магарета. Оплакват се, че нямат избор. Така те също се нареждат в категорията на хората, които издигат „магарета” на власт.
Ако един човек, ще се откаже от правото си на глас, не е фатално и е негов избор. Фатално е, че преди и след избори, огромна част от хората в България, се отказват доброволно от правата си. От правата да участват в политическия живот, от правото да определят хората, за които да гласуват и от правото си да гласуват.
Причините са различни- отчаяние, липса на вяра, че нещата могат да се променят, разочарование от политическата клика и морала и. Хората вече са се убедили, че на „избраниците” им, не им пука, нито за тях, нито за страната, но не правят нищо, за да променят това. Живеят ден за ден и чакат някой друг, вместо тях да промени живота им към добро. Чакат „чудо” или „спасител”, а не разбират, че сами издигат на власт хората, за които казват:
-Това не е моят премиер! Аз не съм гласувал за него!
-Това не е моят президент!
-Това не е моят народен представител!
-Това не е моят кмет!

Вече мина година и половина от този мандат и се видя какво „чудо на чудесата” сме си поставили да ни управлява. Поставихме го всички с нашето бездействие и отказ от правата ни.
Това ще е последния пост тук тази година. Идват празници и нека ги прекараме без да мислим за проблемите. В началото на новата година , ще започне формализирането на

НАБИРАМЕ ХОРА.

Ако всичко върви добре и се намерят достатъчно хора, които искат да променят нещо, ще можем след следващите избори да кажем:
-Това е моят общински съветник!
Може да е един, двама или трима. Може, дори да няма. Цифрата не е важна. Важното е, че се опитваме да направим нещо. Важното е, че ще сме от малкото хора в България, които ще можем да кажем:
-Това е моят представител!

Данък Борисов

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 05 Dec 2010 06:51:00 +0000

Миналата седмица беше богата на събития. Покрай преките си ангажименти за участие в презентации и получаване на скъпи подаръци, депутатите гласуваха и бюджета. Сега да му мислим ние.

Очевидно плановете да се напълни хазната се опират основно на новия данък „колиба”. Така баба Сийка ще трябва да попълва данъчна декларация за кокошарника си и да внесе прилежно в хазната лев, два или три.
В страната има милион баба Сийки. След като се съберат постъпленията от данъка и платят се разходите по обслужването му, в хазната ще останат значителни средства. Достатъчно за да се купи трицветна лента за откриването на стотина нови магистрали. За магистралите пари няма да има, но целта на закона е по-далечна.
Очевидно баба Сийка, ще забрави да декларира кокошарника си. Или пък ще реши, че не си струва хартията и загубеното време. Няма да внесе дължимия данък и автоматично ще се превърне в абсолютен престъпник. Министър Цветанов, гордо ще позира пред камерите, а премиерът ще се оплаква от „лошия човешки материал”, който е толкова несъзнателен, че проваля строежите на светлото ни бъдеще.
Ще се оплаква г-н Борисов и ще се срамува от баба Сийка. Напоследък често му се случва да се срамува. Я за лакоми депутати, я за Калинка, я за министъра на културата. Сигурно по цял ден стои в ъгъла на премиерския кабинет и се срамува.
Няма начин, да не е така. Нали все говори за нов, различен морал. Странно, но Премиерът не се срамува, че има за министър, човек бил полицай. Странно, че не се срамува от това, че след поредица от гафове( меко казано), Лъчезар Иванов все още е незаменим в парламента. Сигурно защото е носител и мярка за „новия” морал.
Странно, че Премиерът не се срамува и от това:

Кметът на Кюстендил разказа за бедствието "недосегаеми управници"

Това е поредния пример за ”новия” морал. Странно, че медиите отминаха с мълчание новината за пореден път, но те отдавна си знаят урока –„Който слушка, ще яде крушка.”.
Може би пък този път, премиерът няма да се срамува, а министър Цветанов ще прати баретите в кабинета и дома на областния управител. Или пък главния прокурор, ще поиска имунитета на народния представител, срещу когото дори местната организация на ГЕРБ скочи преди време.
Да, ама не!
Защото всички приказки за „срамуване” и „нов” морал са само приказки за пред камерите. Тези приказки са за наивници, а зад кулисите се извършва преразпределение на „пазара”.
Освен Баретата и Алексей Петров, да има други знакови фигури, които са задържани? Няма! Задържат се дребни „рибки”, а едрите си карат джиповете и продължават да правят „бизнес”.
Животът си тече, а баба Сийка ще си плаща данък „колиба”, защото така е научена и не иска да е престъпник.
Останалите също си плащаме. Плащаме данък „Борисов”. Името даже не е важно. Преди плащахме данък „Станишев”, преди това данък „Сакскобурготски”, а преди това вече не помня.
Един и същи данък е. Плащаме го, не защото са ни го наложили. Плащаме го заради нашето бездействие. Плащаме го, защото само лаем, но не си мърдаме и пръста, а чакаме поредния „герой” да ни оправи.
Ако в домът ни влезе крадец, няма да му напълним сами торбата или пък да стоим безучастни. Ако обаче се краде държавата, гледаме, възмущаваме се, цъкаме с език и си плащаме Данъка.
Данък „Бездействие”.

За топките на един премиер

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 21 Nov 2010 07:20:00 +0000

Преди време едно дребно диктаторче, озовало се по ирония на съдбата на кормилото на една империя, уж на шега заплаши един президент, че ще му смачка топките. Направи го през журналисти и сигурно се е почувствал още по-велик. Сигурно е мислил, че това е толкова лесно, колкото да се убие неудобен журналист в собствената си страна.
За журналистите, очевидно диктаторчето има опит и успехи. Колкото за топките на президенти и премиери, това дори диктаторчето знае, че не е толкова лесно. Времената малко са се променили, а ако съответния президент (премиер), наистина има топки нещата често се обръщат.
В света има и други диктаторчета(не става въпрос за ръст), начело на велики сили. Те се правят на по-възпитани, но мисленето им е еднакво. Един посланик на друга велика сила, от около година размахва поучително пръст и дава съвети, които никой не му е искал. Това е друг начин, за заплаха от същото действие.
Спомних си за тази „велика” фраза миналата неделя, по повод посещението на руския премиер в България. Като гледах картината от срещите му, ми стана едно такова мило. Дори при кадрите за подаряването на кученцето за малко да се просълзя.
То не бяха усмивки, то не бяха обещания за светло бъдеще. Пълна идилия, за която родните журналисти допринесоха с патос.
За съжаление едно нещо ми развали настроението и ми напомни за старата фраза. Премиерът Бойко Борисов излъга.
Това, че Путин лъжеше е в реда на нещата. Това, че нашият премиер потвърди лъжите, обаче вече ме смути. Не, че лъже за първи път.
За нашите журналистите е ясно. От много години, не е нужно някой да ги притиска или да ги заплашва. Не сами се натискат. Не всички, но повечето.
Ето едно мнение, което много точно отразява събитието и лъжите:
Едвин Сугарев - Измамата “Южен поток”
Към това можем да допълним, че най-вероятно вместо светло газово бъдеще, ни чака и наказателна процедура от ЕС, заради промените в договора.
Защо излъга премиера? Може би, Путин и Газпром, наистина е прибягнало да заплаха? Не вярвам, защото те нямат козове и това го знаем всички.
За причината трябва да отговори самия премиер, но това няма да се случи. Определено, той не се чувства задължен, да отговаря през когото и да било и за каквото и да било.
Нито пред хората в България, нито пред народните представители. Демонстрира го на всяка крачка и се гордее с това.
По същия начин се държаха и премиерите преди него и всеки от тях ни оставяше „светло бъдеще”. Това ще продължи, защото на следващите избори, отново ще гласуваме за магарета, поради липса на избор. Отново ще гласуваме за хора без топки и те ще ни лъжат, както си искат.
Освен ако не се размърдаме и не направим нещо за себе си.
Аз ще опитам това:

НАБИРАМЕ ХОРА

Проектът АБВ и гражданското общество

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 14 Nov 2010 07:24:00 +0000

През миналата седмица, най-важното събитие, беше гласуването на бюджет 2011 на първо четене. От него ще патим всички, но в медиите обърнаха по-голямо внимание на стартирането на президентския проект.
След дълго чакане, най-после стартът беше даден и коментарите започнаха с пълна сила. Добри или лоши, те са една безплатна реклама. Дори и искането на импийчмън, да успее, това само ще увеличи популярността на проекта.
Едно от нещата, за които всички са съгласни, е че това е политически проект, а не гражданско движение. Защо, обаче проектът се афишира, като гражданско движение?
Една от причините е, че до края на мандата си Първанов няма право да се ангажира с политически партии, но тя не е основната.Все пък тя се изтъква, като такава.
Според мен обаче, причината е друга. Целта е да се привлекат хора, извън БСП, а затова мантрата ”гражданско общество” е удобна.
С годините действащите политици, успяха да ни убедят, че няма защо да се занимаваме с политика. Ако сме имали, развито гражданско общество, нещата щели да си дойдат на мястото. Пригласят им и куп хора, някои от тях заблудени, но други напълно осъзнавайки демагогията на тези твърдения.
И преди съм писал за гражданското общество. В основата си, то дава право на гражданите да решават маловажни проблеми, частично и то в рамките на определени от държавата граници.
За партийните структури, залитането в тази посока, е удобно отклоняване на вниманието и клапан за изпускане на парата. Хората извън партиите си мислят, че правят нещо, а са държани надалеч, от истинските лостове на властта.
За съжаление двадесет години не са достатъчни, за да се осъзнае заблудата.
Политическият проект на президента се опитва да използва тази заблуда. Някои заблудени овчици ще го подкрепят, водени от идеали и желание да направят нещо. Решенията обаче ще се взимат от политически фигури и след следващите избори, отново ще търсим причината за тъпченето на място.
Решенията на политически проблеми, могат да се решат само с политически средства.
Повечето от редовните гости тук знаят, че от около година подкрепям създаването на един нов политически проект.

НАБИРАМЕ ХОРА

Наближава времето, когато този проект ще стартира. Той ще се реализира първо като сдружение, но за разлика от президента, тук крайната цел е ясна. Ако някой наистина иска да участва във взимането на решения, касаещи бъдещето му, може да опита. Ако пък не може още двадесет години, да се оплаква.
Подробности за началото прочетете при Балтазар, който е изложил нещата доста по-подредено, отколкото бих могъл.

Уважаеми привърженици, участници, колеги

Футбол и политика

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 31 Oct 2010 07:24:00 +0000

През миналата седмица, едно събитие от света на футбола ми направи впечатление. Не някоя впечатляваща победа или поредния резил, а взаимоотношенията между ръководството и феновете на ЦСКА.
Разбра се, че финансовото състояние на Титан е плачевно. Дружеството дължи доста пари и намаляването на разходите е належащо. Един от разходите, който са решили да спестят е от платената любов. От дружеството заявиха, че няма да плащат повече на групичката, която с години се прехранва от „любовта” си към отбора. Като чух сумите, които са получавали месечно, се замислих, че за тях с удоволствие бих се правил на идиот и подкрепял дори отбор, съставен от зелени човечета с два леви крака.
Дотук нищо интересно, защото се знае, че и футболистите на ЦСКА от години не получават редовно възнагражденията си. Това не им пречи да играят колкото могат, но за „носещите отбора в сърцата си”, спирането и забавянето на парите е трагедия. От тук нататък ще има сълзи, сополи и псувни, невидени дори при най-паметните мачове на червените.
Да си призная, това не ме интересува. Отказах се да ходя на мачове отдавна, точно заради такива хора, а вече и по телевизията не гледам мачове. Направи ми обаче впечатление една прилика с родния политически живот.
Преди изборите РЗС прояви изключителна активност. Размахваха се папки и се обещаваха се разкрития всеки ден и за всички. Така и не се разбра, от къде точно идваха парите, но ги имаше и бяха много. Прекалено много пари за реклама, за скромния изборен резултат, а колко е имало в „съблекалнята”, това можем само да предполагаме.
След изборите обаче, касичката се изпразни. На проявеното желание за участие в управлението, ГЕРБ отговори с шут и ликвидиране на групичката. Парите ги нямаше и РЗС се скри в миша дупка.
От около месец обаче, се забелязва отново извънредна активност на РЗС. Това може да значи само едно- пари са се появили. Очевидно съдейки по високата активност, парите са много. Защото в политиката, както и при футболните фенове, „любовта” е платена. Който плаща ще бъде обичан завинаги. Ще е в сърцата завинаги.
Поне докато не свършат парите.
После.... После ще се търси нова „любов”.
Да си призная и това не ме вълнува особено. Не е луд, който яде зелника, а който го дава. Не ме изненадват и тези, които го дават. Те са си направили сметката много добре.
Яд ме е на другите, тези обикновените „фенове”, които леят истински сълзи и вярват безрезервно на жриците на платената любов. Те са за съжаление, но пък сами са си виновни.
Хайде всички заедно:
-Оле! Оле, оле, оле...
-Съдията, съдията, съдията...
И не забравяйте ръката на сърцето. По-достоверно е някак.

Разграбването на България

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 17 Oct 2010 06:25:00 +0000

Думите на президента Първанов, за ревизия на натрупаните богатства, ми припомниха годините от началото на „прехода”. Ще оставя настрана въпроса, че точно Първанов се прави на ни лук ял, ни мирисал. Това да се прави на изненадан, очевидно си влиза в ролята на всеки президент.
Стои си кротко и по един път на мандат, я „Боянски ливади” ще сътвори, я ще каже срамежливо: „Кажи си бе, Иване.”, я пък ще забрави двата си мандата и ще се загрижи за държавата.
Поредното отбиване на номера и хвърляне на прах в очите.
Че България, беше и продължава да се разграбва, това е видно за всички. Всички помнят куфарчетата в началото, източването на банките, масовата приватизация и подаряването на предприятията на приятели. Или пък реституцията, където хора получиха имоти, които никога не са били техни. Или пък заменките на принципа –кокошка за кон. Или пък постоянните далавери с обществените поръчки. Или пък....
Проблемът e, че всички призиви да се разследват далаверите и накажат виновниците, са просто маневри за отклоняване на вниманието от проблемите на настоящия момент. За повечето събития, следите са заличени и подправени. Виждат се резултатите.
Казваха ни, че разграбването е неизбежен етап от развитието. Първоначално натрупване на капитали, след което нещата щели да си дойдат на мястото. Думите на Илия Павлов, за рязане опашката на гущера, се цитират и до сега.
И тук не сме изключение. Разграбване имаше във всички бивши от соцблока. Думата е точно разграбване и в тези си действия, хората които го направиха по нищо не се различават от мургавите крадци на кабели.
От двадесет години чакаме нещата да си дойдат на мястото и това разграбването да спре. Всеки, който идва на власт обещава, че виновниците ще бъдат наказани, но това не се случва. Вместо това се появяват нови и нови.
Според мен, обаче основния проблем, не е в това, кой е грабил преди двадесет години. Не е и в това, кой е грабил вчера. Проблемът, че днес се случва същото и то всеки ден. Докато не се променят правилата, така че разграбването днес, да е ако не невъзможно, то поне изключително трудно, разграбването ще продължи.
Именно от днес трябва да се тръгне и не назад, а напред. Това, че някои натрупаха състояния с кражби, ме възмущава, но съм виждал как се стопяват тези „лесни” пари. Ако се спре кранчето, нещата ще си дойдат на мястото.
ГЕРБ също дойде с обещания, да накаже грабителите, но резултатите засега са смешни. От друга страна, вече започнаха проблемите в самата ГЕРБ. Само, че погледът на хората там е насочен назад и навън. След кая на мандата им, следващите управляващи, ще ровят в днешните далавери.
Отново и отново, ще се вторачваме в следствието, вместо просто да се затвори кранчето. Само, че никой не иска да го затвори. Нито управляващи, нито опозиция. Всеки си прави сметка, че някой ден, може пък де се докопа до кранчето. Защо да го затваря тогава?

Лица и маски в политиката

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 10 Oct 2010 06:25:00 +0000

Миналата седмица покрай вота на недоверие, се замислих, доколко съвпада декларираната позиция от някои политици с истинската им.
Темата не е нова, а актьорите в театъра са познати, но пък на мен такава съпоставка ми беше интересна.
Определено най-зрелищна този път беше позицията на Атака. След дълъг летаргичен период, превърнали се сами в сателит на ГЕРБ, използваха телевизионните камери, за да демонстрират позиция. Време беше, защото дори симпатизантите им, ги бяха забравили.
Никаква изненада, а националистическата карта е винаги популярна. Особено, когато става въпрос за съседите ни.
Турция е популярна „дестинация” за родните „националисти”. Цели пет века, са ни тъпчели и дори не се извиняват. На кого му пука, че това е било преди два века? Важното е да има враг и то наблизо.
Вярно, че ако се подходи от тази гледна точка и ние трябва много да се извиняваме. И на македонците, и на сърбите, и на гърците и румънците. Нашите стари царе, не са били от най-човеколюбивите. Гърците сигурно още помнят Крум и Симеон Велики. Да не говорим, за Калоян, който пък затворил в кула Балдуин, в нарушение на всякакви международни спогодби.
Проблемът обаче е друг. Да приемем, че лидерите на Атака, наистина милеят за родното. Защо обаче, реакцията им е само срещу определени страни?
Защо например не показаха същата реакция, срещу откриването на паметник на американските летци, бомбандирали София?
Защо не реагират никога, срещу откровените опити, на чужди посланици и държави, да се месят във вътрешните ни работи?
Защо ли? Защото националните интереси и ценности, са само маска, която осигурява гласове на изборите. Когато няма избори, единствената грижа на Атака, е как да осребри по-добре тези гласове.
Няма от какво да се притеснява за бъдещето. Преди следващите избори, отново ще развее знамената и след тях ще се наредят нови овце.
След вота Бойко Борисов, благодари на Атака и Синята коалиция. Сигурно има за какво, но ми се иска вместо да им благодари, да извади на масата пазарлъците.
Само, че няма да се случи никога. Защото и Бойко Борисов си носи маската, за пред медиите и будалите. Маска на „мъжкар”, откровен и прям политик.
Зад маската обаче, кънти на кухо.

Всички сме в една лодка

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Wed, 06 Oct 2010 06:25:00 +0000

Хората, които не искат да се занимават с политика са много. Много повече от тези, които се вълнуват от политиката. Така е в целия свят, а не само в България.
Тук причината не може да се търси, в липса на ангажираност или гражданска позиция. Не всеки има необходимите качества и интерес, а политиката все пак си е професия. В България нещата днес, са усложнени и от многобройните разочарования, от хората и партиите във властта.
Често срещана позиция, е тази на пълно отрицание, на всякакъв вид обществена и политическа дейност. Хората, които са в тази позиция, не са доволни от нещата, но не предприемат нищо, за да ги променят. Дори участието в избори, за тях е излишно.
От тяхна гледна точка, „другите” са виновни за сегашното положение. „Другите” са избрали Първанов, Станишев, Борисови компания. „Другите” са длъжни да оправят нещата в България.
Позицията им малко прилича, на тази на жителите на една кооперация, където всеки мрънка срещу мръсното и тъмно стълбище, но никой не предприема нищо. Някой „друг” е длъжен да се грижи за тях.
Преди изборите, писах един шеговит постинг на тази тема – В неделя съм за горски ягоди. Там съм казал, какво мисля по въпроса. Независимо от това дали гласуваме или не, дали участваме или не в обществения и политическия живот, всички теглим еднакво. Всички сме отговорни и носим вина за случващото се. Нещата няма да се оправят сами, или пък от поредния месия.
Тук няма да цитирам думите на Платон:
Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.
Нещата не опират до ум или глупост. В политиката, никой не може да направи нещо сам. Без организация и усилието на повече хора, всяка политическа дейност е безмислена и неефективна.
Политиката е област, която изисква и професионализъм. Без организация и професионализъм, нещата се свеждат до инцидентни протести, които някои определят за гражданско поведение. Ефектът от тях е нулев, което отблъсква още повече хората от всякакъв вид активност.
Така си живеем до следващите избори, когато отново казваме, че нямаме избор, отказваме се доброволно от правото си на глас, за да можем да обвиняваме „другите”, че са объркали отново нещата.
Догодина има избори. „Другите” пак ще объркат всичко.
Да, ама не! Какво наистина правим, за да променим нещата?
От всяко дърво пръчка не става, както и от всеки човек политик, но ако спрем да мрънкаме, все ще намерим какво можем да направим. Не сами, а с участието и на други хора, защото всички сме в една лодка и когато тя потъва, споровете кой е виновен, са смешни и жалки. Това нито ще спаси лодката, нито ще подобри положението на хората в нея.
Хората, които влизат редовно тук знаят, защо започнах този блог. Знаят и че имам алергия към политиката, но се опитвам да привлека вниманието, към една инициатива, която е в правилната посока. В посока, където мога да участвам, по някакъв начин в „метенето на общото стълбище”, в посока, в която мога да дам своя малък принос, за „спасяването на лодката”.
Сигурно не е единственото, което може да се направи. Възможно е да не е и най-доброто. Все пък ако не опитам, остава да кърша ръце и да обвинявам „другите”, а съм го правил прекалено много време.
Можете да опитате и Вие:

Всички сме в една лодка.

Пари срещу реформи

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 03 Oct 2010 06:25:00 +0000

Миналата седмица, оставката на здравната министърка, беше във фокуса на новините. За мен това е факт без значение, както и името на новия здравен министър.
Г-жа Борисова, беше сложена, за да бъде послушна и тя беше. Извиването на ръцете на болниците и хаосът в здравеопазването ще продължи и при новия министър. Приказките, че някой ден ще им се преведат дължимите суми, сме ги слушали отдавна. Очевидно се разчита, че по този начин, част от болниците догодина вече ще са принудени, да затворят и така ще се отчетат икономии.
Икономии за сметка на здравето на хората.
Тенденцията започнала от миналата година, медицинския персонал да напуска България, очевидно ще продължи и пак ще се отчетат икономии.
Пари няма и това е лошо, но практиката да се измислят причини, за оправдание е по-неприятна. От доста време кабинетът и финансовият министър, използват една куха фраза:
Пари само срещу реформи!
Преведено на говорим език, това означава, че пари няма да има. Все пак, ако някой получи, това ще стане не, защото е направил нещо, а защото е послушен и си носи сам въжето, но което да го обесят.
Вече излязоха и частични подробности за новия проектобюджет. Отново се повтори, заклинанието: Пари срещу реформи!
Нека погледнем, обаче кой е бил послушен. Сумите за всички министерства са колкото през миналата година. Взимайки предвид инфлацията, това си е намаление. Намаление на всички, освен на едно.
Министерството на вътрешните работи. Там има увеличение с пет процента(цифрата е доста скромна-50 милиона лева).Очевидно то е слушало най-много или пак е провело, някакви реформи.
Някой може ли да се сети, какви реформи са направени там. Аз не мога, освен ако прякото телевизионно предаване на показни арести, не се счита за реформа. Или може би, реформа е изкарването на дребни кокошкари, за главата на организираната престъпност?
Всъщност в МВР, структурата и организацията си стоят още от живково време. Новите униформи и коли не правят от милицията, полиция. Никой няма интерес да прави истински реформи там.
Някой може да каже, че увеличението на бюджета в МВР , ни води към полицейска държава. Вече се цитираха и стоте милиона за подслушване.
За съжаление, нещата са по-лоши. Този бюджет показва не друго, а единствено липса на идеи, некадърност и безсилие. Не от страна на финансовият министър, а от страна на цялото правителство.
Заговори се за смяна на министри, но не вярвам това да се случи скоро. Освен това, кой професионалист би се заел да работи, на място, където единственото, което се цени е липса на мнение и послушанието.
Единственият вариант е някой ден, министър председателя да се сети, че с кукли на конци, държава може да се управлява, но не и да се развива. Че показването по телевизията не е основната работа на министър-председателя. Че с обещания може да се спечелят избори, но не може да се прави икономика. Да се сети, че между милиция и полиция, разликата не е само в името и униформата.
За съжаление, това са просто фантазии и нещата ще продължат, както до сега.

Законите не са виновни

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 26 Sep 2010 06:25:00 +0000

Напоследък няколко разговора и прочетено, ме накараха за пореден път, да оборвам митове, които се носят в публичното пространство, откакто се помня.
Единият е за изключителната природа на българина. От една страна се казва, че сме най-умните, най-образованите, най-свободолюбивите и най -най на света. Същите хора, които го казват, след седмица, започват да пеят друга песен. Българите били най-необразованите, най-глупавите и най-робския народ на света.
И в двете посоки се цитират стъкмистики и публикации и се докарва вода от девет дерата, за да се докажат тезите. Очевидно факта, че сме най-обикновен народ, с обикновени хора, каквито има много в света, просто не е интересна тема.
Другият мит, за който е днешния пост, разглежда нещата, от друга гледна точка. Българите са добри, но законите и управниците им са лоши.
За управниците, няма да коментирам. Избрали сме си ги и ако имаме претенции, трябва да са единствено към нас самите. От нас самите и от това, какво правим, зависи дали имаме избор.
За законите обаче, не мога да се съглася. Наистина и в България има закони, които не са съвършени. Понякога законите не са достатъчни, за да обхванат всичко извършено. Не трябва да се забравя, че законите се пишат от добри юристи, а начините за да се заобиколят се търсят от блестящи юристи.
Само, че българското законодателство, вече е много близко, до европейското. Излиза, че едни и същи закони са добри за цял свят, но не са добри тук. Това противоречи на всякаква логика.
Причината не е в законите, а в хората, на които работата е да ги прилагат.
Един пример, който е жесток, но красноречив -смъртните случаи в домовете за деца. Извършено е престъпление. Не едно, а цяла поредица в продължение на години. Има виновни и те трябва да бъдат наказани. Законът си е на място.
Само, че във всеки от нас, при научаване на новината, се появява чувството за вина. Всеки се пита, дали не е могъл да направи нещо, за да не се случи това. Разбираемо е, но нека потърсим истинските виновници за случилото се.
Законът е определил, кой трябва да извършва контрола в тези домове и кой, трябва да преследва престъпленията. Ако тези хора си бяха свършили работата, живота на много деца би бил запазен.
Само, че проверката не е по инициатива от държавен орган. Инициативата е от неправителствена организация. Държавните органи, които са бил длъжни да следят и разследват, на практика са отказали да спазват закона. Това е не по-малко престъпление, отколкото случилото се.
Миналата седмица главният прокурор, съобщи, че са започнали досъдебни производства, за част от смъртните случаи. Прояви загриженост.
Не му вярвам!
Защо? Защото той не спомена и дума, за предисторията на случая. Погледнете на страницата на БХК( най-отдолу). Разследването е започнало, едва след завеждане на Дело в съда от БХК, за ОТКАЗ на прокуратурата да разследва случаите!?! Едва ПОЛОВИН ГОДИНА, след започване на делото, е постигнато извънсъдебно споразумение и проверката е започнала.
Някой да чу главният прокурор, да съобщи този факт? Някой да чу, че виновните за отказа и забавянето, ще бъдат наказани? Защото те са виновни, в същата степен, както извършилите престъпленията в детските домове. На практика те са съучастници.
За този отказ разбрахме, а за колко други, никога няма да разберем? При това положение, кой ще отиде в прокуратурата, за да съобщи за престъпление? Или всеки поотделно трябва да я съди, за да си свърши работата.
Не вярвам, че главният прокурор, не е знаел и за отказът и за делото.
Светла Енчева призова, да пишем на прокуратурата, че виновниците трябва да бъдат наказани.
Аз бих поискал друго. Наказания и оставки, за хората от прокуратурата, които не са си свършили работата. Бих поискал оставката и на Борис Велчев.
Защото не са виновни законите, а хората, които трябва да осигурят функционирането им. Ако не искат да си вършат работата, да си ходят!

Алтернатива на ГЕРБ

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 19 Sep 2010 06:25:00 +0000

През изминалата седмица, поредната размяна на реплики, между президент и премиер, направи отново актуална, думата алтернатива.
В един предишен пост, засегнах темата дали ГЕРБ има алтернатива днес. Имаше и анкета и отговорът беше НЕ. От гласувалите, че има нито един не сподели, какво смята за алтернатива. Гласувалите по този начин, просто са изразили своето желание да има такава.
Желание изрази и премиерът, но определено, това което има в предвид, не е алтернатива.
Дали президентът най-после ще свали маската на „загрижен за всички граждани” и ще обяви политическият си проект, за мен е без значение. Причината е ясна за всички. След дългите години, през които дърпаше задкулисно конците, Георги Първанов остава на сухо. Това ще бъде, поредното събиране на стари муцуни, с популистка програма, удобна за избори.
Хората вече се научиха, че тези програми, са само до изборите и днешните управляващи са поредният пример. След изборите, гласувалите губят всякаква възможност да контролират избраниците си. Дори преди това, нямат възможност, гласът им да се чуе.
След разменените реплики, изникнаха и нови кандидати за алтернатива. Провалилата се и изцапана до шия БСП, веднага се включи. От ДПС пък видяха Синята коалиция, като алтернатива, не заради симпатия, а сигурно защото толкова слаби и безидейни сините никога не са били. Някои включват в сметките и Атака, но там в момента единствената цел, която се гони, е пробутване на кандидатурата на Волен Сидеров за президент. Очаквам да се включи и дежурният борец Яне Янев и другите знайни стари герои.
Само, че това не е алтернатива. Това е начин да се отклонят малко гласове на изборите, или да се съберат достатъчно, за да осигурят безгрижно прекарване на следващите години, на държавната или общинска софра.
Поглеждайки всички кандидати, ще забележим много прилики, но разликата ще е само в лицата на показ.
Често казват, че личностите правели политиката. От двадесет години, говорим и, че се нуждаем от нов морал в политиката.
Забравя се, че моралът не се получава по рождение. Не се и запазва цял живот. Той се осигурява преди всичко от законите на една страна и от тяхното прилагане. В този смисъл за нов морал в политиката, може да се говори само, ако правилата в самите партии, гарантират това. Ако нито едно от решенията и действията, не са в ръцете на един човек.
Ако го няма вътрешният контрол, за каква алтернатива говорим? Всички виждаме, че в ГЕРБ изникват същите проблеми, както при предишните управления. Прокарване на лични, групови и бизнес интереси, взимане на решения, които не подлежат на контрол.
Редовните гости тук, знаят че от няколко месеца подкрепям една инициатива- Набираме хора. Принципно нов тип партия, в която ще има контрол над всеки неин политик.Те ще са само изпълнители на общата воля. Това е и една от причините за създаването на този блог. Вече има резултати, но за това ще пиша друг път.
За мен това е пътят, за една истинска алтернатива, не само на ГЕРБ. Още е много рано, но това е пътят. Няма де е лесно, но е по-добре, отколкото да чакам поредният спасител на следващите избори, или пък да се оплаквам, че нямам избор.

Новите документи за самоличност

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 12 Sep 2010 06:31:00 +0000

В петък в парламентът, министър Цветанов отговаря на въпроси за кампанията с издаването на новите документи за самоличност. Загледах се за малко в дискусията. Всички знаем проблемите. Хората са изнервени и вече се чу за първият случай на сбиване на опашка. Има и присъда, а сигурно е имало и други случаи, за които не се е разчуло.
От забавянето страдат много хора. Става въпрос за изгубено работно, лично време и нерви. Някак встрани остава и положението на хиляди българи в чужбина, при които процедурата е съвсем блокирана и опасността, да станат нелегални емигранти е реална. Не ми се иска да съм на тяхно място.
В залата се чуха остри реплики, взаимни обвинения. Кой не си бил свършил работата, кой бил подписвал договорът, имало или нямало анекс към него, платила ли е фирма „Сименс” неустойка и още и още.
Двете страни използваха телевизионните камери, за да обяснят, че „другите са маскари”. Демонстрираха загриженост, но някак не ме убедиха, че разбират от къде тръгват проблемите.
Това, което лежи в основата, е договорът с фирма „Сименс”. Предполагам, че договорът е сключен, при спазване на буквата на закона. Изряден е от юридическа гледна точка, но фирмата определено не изпълнява, задълженията си. Възможно е, това да са временни нейни затруднения, защото такива неща се случват.
Миналата година в Гърция се разбра за диск, със съвети за служителите на същата фирма, как да „ухажват” служители при сключване на нов договор. Възможно е, обаче при сключване на този договор, тези съвети, да не са спазени. Това също не е в основата на проблемът.
За мен основното, е че нещата не само около този договор, не са прозрачни. Дори някога да разберем подробностите, около този договор, достъпът до стотици други, ще е забранен. Никой вече няма илюзиите, че договорите за газта, например, ще излязат наяве. Не само старите, а и подготвяният нов ще се сключи на тъмно и подробностите, ще бъдат скрити.
Не само държавните договори остават скрити. Дори договори на общини, са запечатани с десет печата и подробностите са скрити.
Има ли скрити неща, винаги мирише на нещо непочтено.
Някой, може да тръгне да развива теории, за държавната сигурност, национални интереси и фирмени тайни.
Да, ама не!
Когато едната страна по даден договор е държавата, която би трябвало да е представител и защитник на интересите на гражданите си, тези граждани имат правото да знаят, какво се подписва от тяхно име. Имат право да знаят, какви са им ползите, какво трябва да платят и какво губят.
От договорите лесно могат да се закрият, личните и фирмени данни, но текстовете не са секретни. Те трябва да са достъпни за всеки, защото засягат всички ни.
Има и нещо друго, което трябва да е известно, за да са прозрачни нещата. Имената на хората, които са сключили тези договори.
Не на министъра, президента, или председателя на народното събрание. Не и на кмета, сключил договор за обществена поръчка.
Техните имена са известни и те носят своята отговорност, въпреки че когато са на власт, високомерното отношение и отказът от даване на обяснения, е най-често срещаната позиция.
Това, което се забравя е, че тези договори не са подготвени от човекът, който ги подписва. Той не е нито експерт, нито юрист, а политическо лице.
Отговорността на хората, които са съставили текстовете се размива, а те получават заплатите си за тази работа. Техните имена не се споменават никъде.
Докато договорите засягащи всички ни, не станат достъпни и прозрачни, всеки от тях ще намирисва. Независимо дали премиерът се казва Бойко Борисов, Сергей Станишев, Симеон Сакскобурготски или Иван Костов. Дори да изглеждат идеални, винаги ще има едно съмнение и то с пълно основание.

Протекционизъм, лобизъм и конфликт на интереси

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 05 Sep 2010 06:23:00 +0000

Едно от нещата, които всяко правителство изтъква, като свой приоритет са националните интереси. Думата национално се използва, често с повод и без повод, често за обяснение на думи и действия, нямащи нищо общо с нацията. Спомням си например, как президентът Първанов, определи като „ национално отговорен бизнес” износът на гъши черен дроб.

Днес България е в тежко състояние. Във всички сфери, нещата куцат и липсват средства. За мен лично, доколко едно правителство е отговорно за бъдещето проличава от политиката му в три сфери: образование, здравеопазване и социална политика. В тях рязането на средства, вреди не само в настоящият момент, а и е най-пряка свързано с хората.
Казваме, че няма пари, но от къде идват тези пари?
От данъците, а за да има пари за данъци, трябва икономиката да работи. За да работи обаче, трябват добри условия или поне да не се пречи.
Един от начините, за подпомагане местният бизнес е протeкционизмът. Много страни по света го прилагат успешно, за защита на икономическите си интереси. Официално ЕС е против такава политика, но на практика също я прилага. Много от страните в Европа, имат ясна стратегия и не се колебаят да защитят собствените си интереси.
До погледнем, какво се прави в България. Първо една справка в Уикипедия , за да се уверите, че нещата не са сложни.
Да погледнем , какво е направило сегашното правителство:
Повишаването на акцизите, наистина увеличава частично приходите, но всъщност стимулира контрабандата и нанася преки вреди и на производители е на потребители. Забавеното изплащане на задължения към фирмите, също не влизат в графата полезни. Вместо намаляване на данъчната тежест, под един или друг повод се увеличат вземанията.
Излиза, че вместо да се подпомага икономиката, тя се наказва. Държавата се държи с бизнесът, като с враг.
Всъщност не с всеки бизнес и фирма. Под формата на хубави идеи, част от бизнесът се толерира.
Една от идеите, които се прокараха със съмнителна скорост, за българската администрация беше, за въвеждането на БДС за част от хранителните продукти. След кампания по медиите, днес се оказва, че това няма да има практическа полза за масовият потребител. Защо тогава беше направено? Една позиция, която е много точна , прочетох преди три дни. Вижте я – Дупетата лъсват .
Въпрос на време е, кога ще излязат наяве следващите „национално отговорни” мерки от този тип.
Напоследък все по-често се говори за конфликт на интереси и лобизъм. Всъщност няма голяма разлика, между двете поне от морална гледна точка. Мерките срещу конфликта на интереси, в новоприетият закон са смешни и са само за отбиване на номера.
Много по-лесно е да се направят механизми, които да стопират подобни действия в зародиш, а не когато медиите пишат за тях. Само, че няма интерес.
Предотвратяването на конфликтите на интереси, обаче е само светлата страна на нещата. Много по-аморално е едно друго действие- лобизмът. Според българските закони, той не е разрешен, но това не значи, че не съществува. Каквито и идеални намерения да се декларират, това си остава мръсен начин за прокарване на интереси. Тук нещата не зависят от партийната принадлежност и декларираните позиции.
Наскоро се писа за „тъмносин” демократ, който лобира за „червен” олигарх, за сградата на ЦУМ. Защо ли?
Подменянето на текстове в Държавен вестник, също мина на практика без последствия.
За много неща можем само да се досещаме, но това не е достатъчно. Там нещата спират, най-много до ниво оставки и се потулват под масата.
В този смисъл, в скандалът около пистата за Формула 1, за мен не е проблем, че е подадена невярна информация. Проблем е, че правителството с охота, приема открит акт на лобиране и срещата въобще се е състояла на такова ниво.
Защо ли?

Защо „Защо?”

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 29 Aug 2010 06:06:00 +0000

Днес няма да пиша за актуална тема. Не, че няма такива, които вълнуват повечето от нас. Иска ми се, да кажа повече за този блог и ще го направя днес.
Защо „Защо?”.
Защото животът е поредица от въпроси, а често за да вървим напред, са ни нужни не точните отговори, а точните въпроси.
Блогът е в категория „Общество и политика”, но аз не съм политик.
Нещо повече, нямам намерение да ставам политик. Имам си професия, добра или лоша. Имам свой живот, добър или лош. Това ми е достатъчно.
Защо все пак, започнах този блог и влизам в чужди води?
Защото в България, всички разбират от всичко. От политика, футбол, жени или мъже. Разбират от изкуство, философия и икономика.
Всеки умира да дава рецепти, но спира до там. Някой друг да свърши работата, защото ние сме умнички и чистички.
Ще си плямпаме за гражданско общество и ще твърдим, че някъде по света, политиците са добрички и изпълняват желания, както добрите феи.
Няма такова място. Вероятността, да се повлияе с протести на закоравял политик, е равна на тази на състезателка по художествена гимнастика, изправила се с лентата си срещу професионален кечист. Дори е още по-малка, защото кечистът е мъж и може, джентълменски да отстъпи пред гимнастичката.
Да , но опитите продължават. Така е по-безопасно, по-зрелищно и въпреки, че не изглежда така, по-неангажиращо.
Пътят на промяна на политическата сцена с пряко участие в политическият живот е труден и неприятен. И на мен не ми е по сърце, но реших да подкрепя една идея. Вижте ТУК.
Не идеология, а път за създаване на партия, в която политиците ще са просто слуги. Партия, в която личностите ще са без значение. Партия без Месии.
В днешните партии, умни и решителни хора избират други, за да мислят и взимат решения вместо тях. После се оплакват, че са сбъркали с поредният Месия и търсят друг. Знаят, че проблемът не е в Месията, а в системата, но не я променят. Доброволно стават слуги, като сами си поставят юздите.
Точно възможността, за обръщането на този порочен модел, ме накара да се опитвам да популяризирам идеята. Ако се получи ще съм доволен, защото ще съм помогнал да се случи нещо конкретно и наистина ново.
Докосването до областта на политическите страсти, ми носи и напрежение. Не е приятно.
Идеята се атакува, още сега. Тук не говоря за хората, които знаят всичко и държат да се изкажат точно тук. Не говоря и за личните нападки, на които нямам намерение да отговарям. Нямам сестра, но и нямам намерение да споря с никого по темата.
Говоря за нападки от партийни партизани. При първите стъпки, бях наричан и червен и син боклук.
Преди няколко поста, една активистка на управляващата партия, директно ме обвини, че съм финансиран. Тя подминава с лекота факта, че нейната партия се финансира и от мен и от вас, чрез държавната субсидия. Не я притеснява, че намалението на субсидията за политическите партии е увеличена 500% от предишният парламент, а е намалена едва с 15% от сегашният. За нея това е морално, разбира се, но не е морално, да критикуваш „непогрешимите”.
Аз обаче съм финансиран. Да! Финансиран съм от мощна американска корпорация. Казва се Google и благодарение на безплатната и платформа Blogger, мога да кажа това, което искам.Останалото е отделеното лично време.
А какво искам ли? Мисля, че вече го казах. Искам да се промени нещо в този модел, но зная, че от само себе си, нещата се променят само в приказките.
Затова е този блог и ако пиша за глупостите, които правят и ще продължат да правят управляващите, това е за да разберете, че моделът е грешен. Повечето хора го знаят, но чакат нещата да се оправят сами.
Е аз се опитвам, да направя нещо. Колкото и както мога. Не соча панацея, а просто един път. Не соча, с пръст, а правя каквото мога на този етап. Не съм нито герой, нито престъпник, а обикновен човек, както всички вас.
Нямам и сестра!

Потъването на Титаник

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 22 Aug 2010 06:17:00 +0000

На 15 април 1912 година, само три часа след като е отплавал на първото си пътуване, корабът Титаник се сблъсква с айсберг. Следват няколко часа агония, до потъването му.
Обявен за ”непотопим”, с нов екипаж и големи претенции, само за няколко часа изчезва завинаги.
Повечето пътници от първа класа са спасени, но от втора и трета жертвите са около 80%.
Всеки път, когато се сетя за историята, един епизод се откроява над всички, с цялото си безмислие и дори жестокост.
Когато разбира, че няма спасение, капитанът заповядва на музикантите да свирят. И те свирят....
Свирят, дори когато осветлението угасва. Свирят, докато корабът потъва в морската бездна.
Сигурно е било чудесно изживяване за всички. Какъв по-хубав начин да умреш, от този на фона на танцова музика?

Миналата седмица, едни думи ме върнаха към този епизод от историята. Едно изявление на премиерът към медиите:
„Моля ви, докато не кажем, че вдигаме цената на газа, да не създавате истерии в държавата.”
Сякаш видях капитанът на Титаник, който се усмихва на уплашените пътници и казва:
-Спокойно, дами и господа! Нищо страшно няма! Корабът ни е пробит и повечето от нас ще поумрат малко, но не създавайте паника, моля! Докато АЗ не кажа, че корабът потъва, никаква паника! Усмихнете се и танцувайте! Хей, пианистът! Какво се влачиш по клавишите, като умряло псе! Moderrato! Танцувайте дами и господа! Дами канят!
Сега разбирате ли, защо не харесвам този епизод от потъването на Титаник. Не разбирам и музикантите. Ако аз бях сред тях, бих захвърлил инструментът си по капитана и бих се опитал да помогна за спасяването на повече хора.
Да, но музикантите са били послушни. Останали са на местата си и са свирили, свирили, свирили....
Замислих се, че капитаните не са се променили много от тогава. Държат те лично да обявят потъването, но все отлагат, докато вече няма на кого да го съобщят.
Дали музикантите днес са същите?
Иска ми се да вярвам, че не, но ги познавам. Същите са и те. Ще свирят валсове по поръчка, дори когато са потопени до шия.
Ще свирят, защото така е казал капитанът....

Излизаме от кризата?

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Fri, 20 Aug 2010 06:05:00 +0000

През седмицата прочетох, няколко добри новини за краят на финансовата криза. Всъщност повечето европейски държави, започнаха да изплуват още миналата година.
Цифрите в подкрепа на твърдението, са доста убедителни. Германия например е достигнала, най-високият си БВП от обединението. Наскоро излязоха и данни, за повишаване на доверието и нарастващо търсене на акции от ЕС. Инвеститорите връщат доверието си към тези страни.
Къде сме ние?
Миналата седмица и министър Дянков, обяви признаци за излизане, на България, но очевидно са изсмукани от пръстите. Само ден след това излязоха данни, че български и чуждестранни инвеститори, масово изнасят капиталите си от страната.
Инвеститорите са чудесен барометър, на къде върви икономиката на една страна. Чувствителни са към промените, но основното, което ги притеснява е несигурността и последователната политика.
При условия, че правителството всеки ден променя позицията си, няма начин доверието да се върне скоро.
Един пример:
Цяла година се твърдеше, че основен приоритет на България е изграждането на Набуко. Това беше прието и приоритетен проект на ЕС, защото осигурява алтернативен източник. Премиерът дори публично заяви, че Южен поток не стои на дневен ред.
Само месец след това, правителството обърна позицията си на 180 градуса. Дори се опитва да лобира пред ЕС, за приемане на Южен поток, за приоритетен на ЕС.
Доколко сключените нови договорки с Русия, ще доведат до намаляване на цената на природният газ тук, е съмнително. Ако има намаление това ще се дължи по-скоро на увеличаването на собственият добив от новите находища край Галата. За тях, обаче се мълчи.
Друго от което се плашат инвеститорите, са забавените плащания. Напоследък много се говори, че фирми крият обороти, но се мълчи за това, че най-големият длъжник към фирмите е точно държавата. Сумите са сериозни и във всички области, а дори не са фиксирани и срокове, в които държавата ще се издължи.
Не само към фирмите държавата има задлъжнялост. Наскоро стана въпрос, че 1700 000, са с нередовни осигуровки. Заяви го премиерът и заяви, че това е причина за лошото качество на услугите.
Странно е само как ББ, не си направи труда да каже, че по-голямата част от тези хора всъщност не дължат пари. Това са държавни служители и учащи, осигуровките, на които плаща държавата.
Да, но не ги превежда, а трупа задължения и там.
Представете си, че влагате парите си в банка с условие за лихва. След ден, банката ви казва, че няма да ви даде лихвата, а ще трябва да платите, че съхранява парите ви. След още седмица, отказва да ви върне парите. Същевременно установявате, че банката не плаща нито сметките си, нито на служителите си.
При това положение, ако имахте пари бихте ли ги вложили в България?
Кризата не си отива, а тепърва идва.
Миналата година попаднах на съвети, как да се държи в такова време отделният човек. Елементарни неща, но подредени. Проблемът е, че тази година, вече не са приложими. Повечето ми познати са изчерпали резервите си. Няма накъде повече да стягат коланите. В този смисъл ще трябва да се спасяваме поединично. Или казано по друг начин: Спасението на давещите се, е в техните ръце.
Можем и да направим нещо, вместо само да се оплакваме и регистрираме събитията. Не за днес, а за бъдещето.

Вижте и преценете....

Червени бабички

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Tue, 17 Aug 2010 06:22:00 +0000

Това понятие се роди в годините на новата ни история. Спомням си преди година, как една моя роднина, заля мъжът си с вряло кафе, защото си позволи критични думи към Андрей Луканов.
Възникнало за да опише поведението на определена група привърженички на БСП, скоро придоби по-широко значение.
По време на управлението на Иван Костов се допълни със „сини бабички”, а след това се появиха и „жълти”. Днес виждам, че спокойно можем да допълним и „герберски бабички”, защото явлението не е присъщо само на определена партия.
Ще се опитам да обобщя характерните особености на такива групи или личности.
Най-открояващото ги качество, е пълната преданост и безкритичност към думите и действията на „тяхната” Партия или Вожд. Всеки който се осмели да се усъмни във „вярната” линия е залят най-малко с порой от плюнки. За израз на висша форма да „демокрация” считат налагането на собственото си мнение. Както казваше навремето дядо ми: С радиоточка не се спори.
Тези групи се зараждат, когато някоя партия дойде на власт. В тях има няколко партийни активистки, които дават тон, но повечето са случайни. По една или друга причина, са гласували за тази партия. Когато тя е влязла във властта, се задейства инстинктът „наши” и ваши”. Прилича на поведението на футболните фенове, които да готови да убият човек, заради цвят на шалче или фланелка.
Прилича и на източният обичай с просването по очи пред владетеля, а носи и белезите на времето на Култът към Личността.
Поведение не е присъщо само за стари жени. Има и мъже и млади хора, които се държат също толкова неадекватно.
Доколкото зная, поведението на футболните запалянковци се изследва отдавна от психолози. Причината е, че те на моменти могат да станат опасни за околните.
При „цветните бабички”, такава опасност е минимална. Наистина могат да са досадни и изнервящи за другите, на само това.
Все пък те са опасни. Опасни са за себе си, защото такова поведение е унищожително за тях.
Самият аз не мога да се представя в ситуация, в която да съм толкова безкритичен и зависим от партия или личност. Замислям се обаче ако някога попадна, дали ще мога да се измъкна сам.
Досега не съм видял, някой да се е излекувал. С всеки нови избори идват нови ”спасители”, които си създават свои групички. Ако върви така, някой ден , може и аз да се озова със знаменце в ръка, в краката на Вожда. Или пък да спамя по блогове, социални мрежи и форуми, в защита на Партията. Знае ли човек, какво го чака?
Каква ли е ваксината и дали има?

Политически обещания

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 15 Aug 2010 06:01:00 +0000

Миналата седмица, покрай многото думи, които изрече премиерът, даде и едно обещание:
„До две-три години, ще направя България средно-европейска държава.”
Нямаше повод за това обещание. Не мисля, че ББ в момента има нужда да дава някакви обещания. Такава нужда ще има, през зимата, защото съдейки по всичко, зимата ще бъде тежка за повечето българи.
Въпреки временното стабилизиране на нещата, характерно за летният сезон, икономиката е в тежко състояние. Тежестта ще се стовари върху най-бедната част от хората, както винаги, но всички ще я усетят. Тогава вече ще са нужни празните политически обещания, за туширане на напрежението.
Иначе политическите обещания си приличат. Изричат се с увереност и пращат решаването на проблемите в „светлото” бъдеще. Политикът, който ги изрича няма намерение да ги изпълни, а хората, за които е предназначено знаят, че това са просто празни думи.
Все пък такива обещания продължават да се изричат. Някои казват, че това е демагогия, но мисля, че е просто навик. За разлика от това в предизборните обещания, демагогията е водеща.
Нека покрай това обещание си спомним, предизборните обещания на ГЕРБ.
Основното и най-важното беше, че ще бъдат наказани виновниците от предишното управление. Повече от година, след като са във властта, ГЕРБ не са го изпълнили. Не е наказан никой, освен ако спирането на сечта в „царските” гори, след осем месеца бездействие, не се разбира като наказание.
Единственият човек, който е задържан, е заради опит за подкуп в сегашно време, а не заради далаверите си. Политическият елит на БСП, ДПС и НДСВ си живее спокойно и ще продължи да го прави.
Причината за това, според мен може да се открие в една друга фраза на премиерът от миналата седмица. Повтаря я често:
„-Ако не ме харесвате, върнете си старите.”
В момента ГЕРБ е без алтернатива. Другите са толкова компроментирани, че не са конкуренция.
Представете си сега, че ГЕРБ бяха изпълнили обещанието си и бяха изчистили тези партии, от боклука в тях. Това е тяхна работа, но заради структурата си, тези партии никога няма да го направят сами. Ако го направят, ще спечелят и рейтингът им със сигурност ще се повиши.
Ако мислеше за обещанията си и страната, правителството на ГЕРБ отдавна щеше да изпълни обещанието си. Само, че единственото, което ги интересува, това е властта. Нямат нужда от конкуренти.
Е тогава, защо ще изпълняват обещанието си?
Друг, който беше на мушката е президентът. Определено това е най-лошият избор, който сме правили през годините. Само, че в петък ББ изненада всички с добри думи и похвали по негов адрес.
Отново причината е в интереса. Идват президентски избори, а Първанов е удобният слаб кандидат. Във всеки момент, могат да се извадят кирливите ризи на президентството и това е удобно.
Само, че ГЕРБ нямат сметка от това днес. Затова действията са отложени за преди следващите избори. Тогава ще се сетят пак за тях и ще размахат обещанията, като знаме.
А дотогава? Дотогава ще ни правят вятър с комичните редови обещания, като това през седмицата.
Сега е лято. Топло е и всеки ветрец е приятен. Дори този, от думите на политик, който не казва нищо.
Лято е и е топло, но идва зима. Тогава, хората не мечтаят за вятър, а за нещо, което наистина може да ги стопли.
Какво ли ще ни обещаят тогава?

Килърите

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 08 Aug 2010 06:09:00 +0000

Покрай акцията на МВР –Килърите, изскочи от нищото един слух:
Групата била получила, поръчка за убийството на премиера.
Новината първо беше отречена от МВР и Бойко Борисов, но след това отново се поде.
Прокуратурата също я съобщи, като факт, който може би е трябвало да повлияе на решението на съда.
Самото решение няма да коментирам. Не е моя работа, но ме смути факта, че се отдава такова значение на разкриването на една престъпна група от десетина човека. Смути ме, че в официалната информация, дори прякорът на един от поръчителите беше объркан. Прякор, който се знае от хиляди хора, но не и от министъра и хората подали му информация.
Смути ме, че група, която използва за изпълнението идиот, който държи оръжието на престъплението с месеци в къщи, се описва, като супер организация.
Смути ме и слухът, пуснат нарочно, който след това беше тиражиран от медиите и накрая от прокуратурата- имало поръчка за убийството на ББ.
Доказателствата били неясни свидетели и наличие на мотив.
Ха сега де! Ако наличието на мотив е доказано престъпление, половин България, трябва да се постави зад решетките.
Един пример:
След поредните изменения, на правилата за пенсиониране, сигурно половин милион българи, които са на границата имат мотив.
Сигурна поне милион българи, които не одобряват опитите да се превърне страната в полицейска държава, също имат мотив.
Половината от хората в бизнес средите, определено не са благодарни за обгрижването и също имат мотив.
Е, аз също съм от хората, които имат мотив. Имам мотив и да ограбя банка. Значи утре мога да осъмна с обвинения и да бъда обявен за Мозъкът на организираната престъпност.
Не съм притеснен от това. Притеснен съм, обаче от слуховете за съществуване на поръчката. Притеснен съм, защото утре някой луд наистина може да опита, а това ще даде повод за репресии.
Ще развърже още повече ръцете на МВР, за да правят безнаказано, каквото си поискат.
Това е позната история и сценарий. Случвал се е много пъти в човешката история, но дано не се случи тук и сега.
Има естествен път за „убийството”. Всеки ден ГЕРБ, копае собственият си гроб. Всеки ден показва, че е неспособен да управлява, а може само да командва. Всеки ден показва, как зад гръмки фрази, се крие некомпетентност и безпардонност.
След три години, ГЕРБ ще е история. Ще се е „убил” сам.
Може да не е след три, но аз съм търпелив човек.
Ще дочакам времето, както дочаках, „смъртта” на другите преди него.
Само дано не се появи някой луд. Дано!

Власт и пари

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 01 Aug 2010 06:02:00 +0000

В петък най-после парламентарната комисия за конфликт на интереси, се произнесе по случаят с „Цанков камък”. Следващата стъпка е на прокуратурата.
Придобиването на облаги от хора във властта, не е от днес или вчера. Лично аз не вярвам, че освен морална присъда, Ахмед Доган ще получи друга. След него ще има и други политици, облагодетелствали се от участието си във властта.
За мен обаче въпросът не е в парите, а във властта. Обикновено казват, че властта и парите са свързани, но повечето хора, които влизат в политиката, не го правят заради парите, а за властта.
Парите са сила, но не решават всички проблеми. Наистина с тях можеш да купиш всичко, дори и политик или партия, но не винаги.
Властта може да унищожи дори най-богатия. Спомняте се как се разправи Путин с руските олигарси и ги превърна в домашни любимци, трупове или изгнаници.
В този смисъл, не мисля, че за Доган и ДПС, парите са най-малкият проблем. Дори да ги загубят всичките, те запазват най-важното за тях- участието във властта. Нищо, че формално в момента нямат пряко участие. Те остават партия със значителен твърд етнически електорат и рано или късно, участието им е сигурно. Една партия с възможност за участие във властта, винаги е фактор.
Същото се отнася и за останалите политически партии. Винаги ще се намерят начини да се заобиколи законът, а „придобивките” да не се измерват пряко в пари. Връзки, влияние, уреждане на роднини и информация, днес са много по-ценни от парите.
Властта дава много повече от парите. Не случайно толкова партии, без реални шансове за участие в управлението, продължават да съществуват. Дори на местно ниво, участието във властта носи достатъчно облаги за партиите и отделните им членове.
Спомням си, преди 1990 година един снабдител на голям завод, твърдеше, че би работил и без заплата. Работата давала достатъчно възможности, за всеки предприемчив човек.
Сигурен съм, че дори и без заплащане, кандидати за народни представители, кметове, съветници и др., ще има достатъчно.
Винаги ще се търсят и намират начини да се „осребри” участието във властта.
Какъв е изходът? Преди години се говореше за лустрация. Забраната за участие на една партия или членовете и във властта, обаче не е ефективна. На мястото на едни, идват други „готови да работят без заплата”.
Изходът е в контролът на политиците, от страна на избирателите им. Не на колегите си, не на прокуратурата, а на членовете на партиите и на избирателите.
В момента нещата са поставени така, че вече избран на практика един политик не може да бъде контролиран. Ако не сгафи сериозно, или по-скоро, ако не се разчуе за поредният му гаф, той е несменяем и недосегаем. Дори в самите партии, такъв контрол е невъзможен, защото управлението им също е в ръцете, на несменяеми.
Ако искаме някога, нещо да се промени, точно в тази посока трябва да се направи нещо. Иначе съм сигурен, че и в момента някъде се случва поредният „Цанков камък”.

Георги Котев и вятърните мелници

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 25 Jul 2010 05:56:00 +0000

Един българин втора седмица продължава своята борба в сърцето на ЕС. Гладува за кауза, която би трябвало да е обща за България, но тук се мълчи.
Мълчи правителството, мълчат от ДАНС, мълчи прокуратурата, мълчат и медиите. Дори и блоговете мълчат, поне повечето.
Темата е била интересна преди, но днес май няма какво да се добави.
Никой не отрича, че данните изнесени от Георги Котев са верни. Институциите мълчат и чакат да отмине и това чудо. Правителството, което твърди, че брани националните интереси също се прави на разсеяно. Неофициалният партньор- Атака, която „брани” националните интереси, като се бори срещу турските сапунки, също мълчи.
Защо? Изнесените данни, говорят не само за финансова далавера, а за пряка намеса на чужда държава в обект, важен за националната ни сигурност. Намеса, за която дори не са уведомени българските власти.
Мълчат и ще мълчат, защото всичко е пари. Мълчат защото енергийната мафия и силна и не прощава. Ще продължи да се мълчи, защото изнасянето на официални данни и позиция би сложило точка на АЕЦ Белене. Не точка , а кръст на „най-добрият проект”, който освен Уго Чавес, никой не желае.
Мълчат и медиите. Тях никой не ги притиска. Няма нужда, защото сами са си сложили наколенките и усещат накъде духа вятърът.
Мълчат и блоговете с малки изключения. Защото виждат, че няма смисъл. В един коментар тук наскоро, един елитен блогър се изрепчи:
-Вярвам в силата на словото!
Всички верваме. Верваме и в гражданското общество, но не можем да направим нищо с приказки. Ще си построят и АЕЦ и тръбите, без значение, какво искаме и говорим.
Донякъде се възхищавам на Георги Котев. Човек, със силна воля, който се бори за това, което вярва. Само, че действията му ще са безполезни.
И той верва. Както милиони българи верва, че ЕС ще дойде и ще ни измете двора и подреди къщата. Верва, че действието на отделният човек, може да промени закоравял чиновник или политик.
Само, че комисиите в ЕС стават все по-прагматични и пресметливи. Няма да си мръднат пръста, освен ако ЕС не е засегнат или застрашен пряко.
АЕЦ е наша вътрешна работа. Трябва да си я оправим ние сами. Ние ще плащаме, ние сме засегнати, ние сме поставили на власт, хора които мълчат зад маската на загриженост.
Този път сме изпуснали нещата. Ще ги изпускаме, докато гледаме и верваме. Докато променяме света с думи, а не с действия.
Рано или късно ще се променим, но дотогава, като Георги Котев ще се борим с вятърните мелници и когато не ни уцелят крилата им, ще казваме, че сме победили.
Съвестта ни ще е чиста и ще спим спокойно.
Лека нощ, деца!

Здравеопазване ли?

noreply@blogger.com (Владимир Кабрански (krizt)) — Sun, 18 Jul 2010 06:10:00 +0000

Миналата седмица от многото неща, за които исках да пиша избрах изказването на здравната министърка г-жа Борисова, че в България болниците са много. След изказването си, тя започна да убеждава, че няма да се закриват болници, а само ще се преструктурират.
Думичката преструктуриране, обаче е позната на българите. От години все някой преструктурира нещо и когато завърши, от обектът не е останало нищо.
Доколкото стана ясно от мъгливите сравнения с европейски и световни стандарти, ще пострадат отново малките болници. Да, те няма да се затварят, просто ще им се врътне кранчето на финансирането. Няма пари, няма болница или поне работеща.
Хем ще се спестят пари, хем ще се налеят в големите болници, където дори с направление от здравната каса, болните доплащат за всяка процедура.
Който няма пари и вместо това има лош късмет да живее в малко населено място, има два избора:
Да се лекува в къщи с бабините рецепти, или пък просто да си умира кротко в къщи.
Иначе г-жа Борисова е права. Много са ни болниците. Нали все се хвалим, че сме супер нация, пък имаме нахалството да боледуваме и то по време на криза.
Много са болниците и за да помогна на г-жа Борисова, ще и дам още жокери.
Само до преди по-малко от век, всички българи са раждани в къщи. Какви са тези глезотии днес? Я да затворим и родилните, или просто да спрем финансирането им!
Ами психодиспансерите? И без това всеки трети е със проблеми в тази област. Я погледнете улиците и се запитайте дали ще проличи, ако по тях се разхожда още някой с психични проблеми. Спираме финансирането и на тях!
А защо да не затворим всички болници? И без това, медицинският персонал, вместо да вярва на приказките на правителството и да благодари, се изнася в чужбина. Отива в страните, чиито стандарти цитира г-жа Борисова, защото там имат нужда и от болници и от лекари. Там не плачат, че са им много болниците и не правят „риформи” и „преструктуриране”. Остава и болните да ги последват и идилията ще е пълна.
Няма болни, няма болници, няма разходи, няма проблеми...
България ще стане страна само на здрави хора.
И на „риформатори”...
В този смисъл има една болница, която г-жа Борисова трябва да се пази, като зеницата на окото си - Правителствена болница.
Защото и политиците са хора, даже понякога се разболяват. Вярно, че няма да опрат до малка общинска болница, но заслужават повече. Заслужават специални грижи, защото ако ги няма на кого ще сме благодарни за грижите?
Пазете я, г-жа Борисова! Пазете я и продължавайте с преструктурирането, докато в България не остане нито един болен.
И здрав...