фотографии: Щи

На 20ти май в неделя, ще се съберем, за да разкажем, споделим своя опит в суровоядството и в търсенето на по-добро здраве и хармония. Как премина нашето пътуване до сега, какви грешки и резултати изпитахме, как чувстваме тази промяна. Ще си направим една по-различна среща!

* Кой ще разказва, споделя и отговаря на въпроси:

Дани и Калин от Добростан

Живко Стефанов

Мер

Дорина Сопаджиян – нейния опит като психолог и връзка между здравето и храната

* Мястото на срещата -

Карото, ул. Никола Карев 14, Пловдив -

* Часът

от 11 до 19

* Храната – ще подготвим разнообразие от сурови вкусотии, от които ще може да се поръчва

Сурови спагети от тиквички

Слънчогледови кюфтенца

Сурово “суши”

Суров чийзкейк

Бонбони

Ядково мляко

Смутита със зеленийки от Добростан

Когато се родих, ми дадоха топка,

(топката беше зелена и синя)

Майка ми каза – споделяй я и се грижи за нея

тя принадлежи и на другите.

Поддържай я чиста, и нека зелените части останат зелени.

Опитай се да направиш сините части по-сини.

Ако обичаш тази топка – тя никога няма да остарее,

и всъщност ще става все по-нова.

И така аз правих всичко това,

и всъщност още неща.

Защото обичам тази топка много,

и се надявам и ти да я обичаш,

защото тя е Единствената, която имаме.

“Само 2 седмици сред природата и чувстваш как ставаш все по-себе си, все по див и естествен, чист от преструвки и маски…

По време на випасаната аз имах аналогия с раждането…

Как излизането от технократичния свят на цивилизацията към природата е като излизане от майчината утроба, в която всичко ни е
предоставено наготово, целия комфорт, храна, топлина, ласка… а сега тук в свободата на зеления свят  незнаем нищо.
Тепърва проглеждаме, прохождаме, проговаряме… кое кога се сади, колко се полива, как пораства… всичко ни е като на новородени…  и незнаем ще ни потръгне ли, ще ни бива ли… но е красиво и звучно и ухаещо.

Разбрах защо се празнуват рожденните дни, преди не ги понасях изглеждаха ми изкуствени, а не, то просто сме загубили… смисъла преоткрих на празника и подаръците, символ на изненадата от новия свят, защото, както си в утроба на тихо и спокойно, изведнъж те натикват в тясна черна дупка и мислиш че… умираш, край, свършва се, а то напротив… озоваваш се в един друг свят, свободен да ходиш, да скачаш, да бягаш, да се храниш и дори да дишаш сам и там на всичкото отгоре е шарено, пъстро, шумно и пълно … с приятели и подаръци. Това е момента, когато осъзнаваш, че не си умрял, а си се оказал на място с други като теб и те имат изненади за теб. Идеята е да се пресъздаде точно този момент на изненадата при преминаването през самотния момент на  паника и страха в осъзнаването на предоставената ни свобода и независимост. И сега нашето излизане от града в гората е същото – там в гората ни е непознато, но всъщност дивите животни са наши приятели, които отдавна ни чакат да се събудим и са ни приготвили изненади и подаръци….”

От ЖиВ

“На хората е дадено великото знание за биологичните възможности на развитие, но те имат пълна свобода да заменят биологичните възможности с технократските. Те решават дали да използват заложените дълбоко вътрешни възможности. Например на живото дърво, което расте, усеща биологичните ритми и се приспособява към тях, като регулира състоянието си в съответсвие  с външните условия. Или ще използва външните повърхностни възможности на мъртвото дърво. Хората, тръгнали по технократския път на развитие, използват повърхностните възможности, като изработват от дървото оръдия на труда и го употребяват като гориво или строителен материал. Неясно защо, но хората винаги избират технократския път. А той неизбежно ги води към катастрофа. Вече се е случвало неведнъж. Всичките планетарни катастрофи са следствие на човешката мисъл.

Наистина има вероятност човекът, намерил начин да спре поредната катастрофа, да успее да предотврати и следващата. Възможно е малко преди поредната катастрофа да озари душите на хората с разбирането за погрешния им избор и да я предотврати. Тогава човечеството ще е в състояние да избере нов път, като постепенно изостави смъртоносните си изобретения. Трудно е обаче да бъдат озарени душите на хората от технократския свят.  В течение на технократския живот хората престават да са разумни същества. Необходимо е обръщане не към разума, а към чувствата им и чрез тях да им се разкрие същността на Божествения промисъл. …

Това означава ли, че човекът е създаден, за да прави всичко около себе си все по-красиво? За да осъвършенства подарения му от Създателя свят? В това ли се състои основното предназначение на човека?”

“Творчеството в живата природа усъвършенства твореца. Това е процес без край и достижими върхове, защото подобно велико творчество е безкрайно”

“… Ако напусналите долината не бъдат унищожени, те ще следват своя технократски път. Ще се размножават и поколение след поколение ще рушат, унищожават и променят великата земна хармония. Ще ибиват животните. От жив материал ще направят разнообразни бездушни механизми. Ще оправдават действията си със звучни думи като “индустриализация”, “научно-технически прогрес” и в тях ще влагат смисъла на разумното развитие. А разумно ли се развиват? Те ще рушат като безумци ненадминати творения и ще наричат варварските си действия “прогрес”. Цялата човешка цивилизация е поразена от… антиразума”

“Самият човек не е нищо друго освен материализиран образ и като такъв той може да създава с мисълта си и да материализира образи. В това се състои неговата изключителна Вселенска сила”

“Естественият свят притежава способността да се самовъзпроизвежда и тази дарба го прави вечен. Създателят сътворил вечността, също сам по себе си е вечен. Той е алфата и омегата и отново алфата”

“Сине мой, ти безкраен, вечен си, защото в теб са твоите мечти творящи……”

Откъси от Анаста – Владимир Мегре

Началото на лятото от изминалата година леко се бях пристрастила към черниците. По време на курса по пермакултура в Шипка се катерих често на една огромна черница (и тук да благодаря на Ник, Софи, Таня и Пол, че ни позволяваха да се катерим по дърветата в градините им). А тази черница за мен беше уникално дърво – огромна корона, разстилаща клони до земята. Тя започна да дава зрели сладки плодове, точно когато обрахме и последната череша. И колкото и да берях и избирах най-сладките плодове, за една нощ тя успяваше да направи чудо и на сутринта да намирам още повече сладост. Плодовете й първо бяха бели големи сочни черници, след това преминаваха в светло лилави и накрая – най-сладките и сочните бяха черно-лилавите. Но интересно ми беше, че във всичките си фази на узряване бяха сладки и вкусни…. Никога преди не съм оценявала този плод така както тази година. На улицата, на която живеех като малка, имаше много черници, и бели и черни. Те капеха по тротоарите и минувачите ги заобикаляха от далече, за да не си изцапат обувките. А в Щатите сушените черници се продават като супер-храна за мнооого пари, внос от Турция най-вече. За щастие в България си имаме черници доста и ходейки по реки и поляни, много пъти съм попадала на такива. Сега като видя и се втурвам да ям от дървото и благодаря, че съм я забелязала. Та, след Шипка, апетитът ми за черници се беше увеличил още повече и в първия момент малко съжалих, че нямаме в нашия двор, но след това се сетих за черниците, които съм подминавала, когато карахме колелета покрай Марица. Поразходихме се до там и намерихме едни прекрасни бели и черни черници, толкова узрели, че почти изсушени на дървото. Ядохме, брахме, пълнихме кутии и което не изядохме, замина във фризера. Точно такива черници, леко засушени от слънцето и то на дървото са най-благоприятни за замразяване, защото след като се размразят не си променят формата, вида, вкуса, цвета, сладостта. Докато ги хапвах, слънцето ярко напичаше в стаята ми и сякаш отново беше месец юни.

А черниците са и много полезен плод. Богати са на антиоксиданти, желязо, калций, калий, витамин С, фибри.

В билко-лечението се използват всичките части на растението – плодовете, пъпките, листата, кората, корените. Ето тук прочитам следното:

“Доказано е, че ако сърдечно болните в продължение на месец изяждат всеки ден по 300-400 г. черници, разделени на 3-4 приема, работата на сърцето и трудоспособността значително се подобряват, усилва се потентността. Плодовете на бялата черница /белите бубонки/ подобряват зрението.

Зрелите имат разхлабващо действие и се препоръчват при запек, а недоузрелите – затягащо и се препоръчват при стомашно разстройство. Сокът и екстрактът от плодовете на двата вида черница имат антисептично действие. С тях се прави гаргара при афти в устната кухина и възпалено гърло.

Листата на черницата /бубонките/ се използват при леки форми на диабет. Берат се в началото на лятото и се сушат на сянка. Съдържащият се в тях витамин В2 спомага за задържането на гликозата в тъканите.”

Повече може да прочетете тук.

Черницата има и много други употреби:

• плодове за храна (както за нас, така и за селскостопанските животни и птиците – кокошките ги обожават)
• младите листа са ядливи и могат да се използват за увиването на сармички и за мек слабителен чай
• плодовете могат да се изсушават и замразяват, могат да се използват за пайове, сурови кремчета, суров сладолед, печени десерти, вино, сладка (дори без захар)*, листата са полезни в чай
• клоните се режат до дъно (остава само стъблото на дървото и догодина черницата прави нова корона) – използват се за огън, в занаятчийството, те са много гъвкави и прави и са подходящи както в градинарството (например колове за домати, вейков фасул и други), така и за леки градински постройки
• листата се ползват за мулчиране и компост
• черниците се ползват и за отглеждане на копринената буба
• за медицински нужди – има данни, че корените се използват за тения, листата и кората имат меко слабително действие

* сладко без захар се прави като се подбират изключително сладки черници и се варят на бавен огън до сгъстяване на сока (при варенето отпускат сок) – така полученото сладко се сипва в буркани и се съхранява в хладилник до 1 седмица. Ако се налее горещо и се затвори с винтова капачка веднага, то вакумира и е готово за зимнина.

Съвсем скоро в Пловдив – на 7ми април, събота,  от 11 часа – сме запланували кулинарен курс за приготвяне на основни суровоядски рецепти. Курсът ще продължи около 5 часа. Ще правим ядкови млека, зелено смути и още лечебни напитки, разядки от семена и ядки, песто, суров хумус, бонбони и други рецепти, ще похапваме и междувременно ще обсъждаме  митовете относно храната и принципите на суровото хранене. За участие или въпроси използвайте контактната форма. Благодаря ви!

Напоследък рожковото брашно ме привлича повече от какаото. С него стават по-вкусни и бонбоните и млякото, ароматът е специфичен, мек. И често избирам да комбинирам двете, за да намаля възбуждащия ефект на какаото (особено ако ще се консумира вечер).

Комбинацията бадеми и сусам добре се съчетава в напитка, подобна на млякото. Някои не харесват вкуса и аромата на бадемите, други – горчивината на сусама, но съчетани взаимно се омекотяват. Подобен е случаят с конопа и сусама. Предпочитанията са към български небелен сусам – вкуса е много по-плътен, наситен и не толкова натрапчиво горчив (наподобява вкус и мирис на тахан), а и да не забравяме, че е много по-богат на калций. Щипка хималайска, морска или каменна сол се добавят, за баланс, а и сусамовата горчивина не се усеща толкова силно.

за ядковото мляко:
1 чаша накиснати бадеми
1/2 чаша сусам (ако е пълнозърнест е добре да го накиснем за 24 часа предварително, за да покълне леко)
вода 4 чаши
щипка хималайска сол

1-2 супени лъжици рожково брашно за 1 чаша от млякото

В блендер сложете бадемите, сусама, солта и половината количество вода и разбийте за 1 минута. След това постепенно добавете и останалото количество вода и блендирайте за още минута две (тази постепенност се налага, в случай че не разполагате с мощен блендер). Ако желаете топло мляко водата загрейте предварително до температура поносима за кожата. Прецедете през фина цедка или марля. Готовото мляко може да върнете в почистения блендер и да добавите рожковото брашно за по-лесно смесване.

Рожковото е достатъчен за подслаждане, но ако предпочитате по-сладък вкус, добавете агаве, мед или кленов сироп.

Ето и друг трик за подслаждане – накиснете предварително във вода фурми или стафиди. Водата, а може и заедно със сушените плодове, се ползва за млякото.

Рожковото брашно се прави от плодовете, подобни на шушулка, на дървото рожков. Шушулките се смилат на фино брашно, което се ползва в приготването на десерти, като подсладител и заместител на какаото, особено подходящо е при приготвяне на сладкиши и десерти за деца. Не съдържа стимуланти като кофеин и теобромин и няма възбуждащ ефект.

Как къде – в Soul Kitchen - кухня за здравословна храна, приготвена с внимание и любов, със стремеж за опазване на ценните съставки и желание за прилагане на идеите на създателите за здравословна храна.

Коя е здравословната храна, според вижданията на Soul Kitchen:

* с по-чист произход – според възможностите се подбират продукти с био/български произход

* оптимално свежи продукти

* с минимална термична обработка или с по-щадяща такава – с цел запазване на живите микроелементи и витамини (задължително без запържване)

* използване на пълнозърнести, естествени, нетретирани и нерафинирани съставки

* без наличието на животински продукти, съставки с млечен произход, изкуствени добавки, подобрители, оцветители, овкусители, рафинирана сол, рафинирани и транс-мазнини, натриев глутамат, съставки с Е-номера

* работи се с поръчки от предходния ден с цел да се подбират свежи продукти и да се готви точното количество храна, за да не остава, да не се хвърля или да не престоява. Храната се изготвя в деня на доставката.

Сайтът на кухнята е все още в процес на разработване и обновяване, но поръчки могат да се правят вече. Постепенно във времето ще се добавя все повече информация, ястия и новости.

Ако посетите фейсбук страницата на Soul Kitchen ще бъдете в течение на новостите покрай развитието на кухнята и кратка информация относно:

ИДЕЯТА

Проект на група приятели и кулинарни ентусиасти, олицетворяващ визията ни за здравословно хранене.

В КАКВО ВЯРВАМЕ

Че храната може да е различна, вкусна, приготвена от висококачествени продукти, без компромиси и раздути цени.

Че може да приготвим и доставим вкусно сготвени ястия до офисите и домовете на нашите клиенти на конкурентни цени.

Че Soul Kitchen ще е олицетворение на нашите и Вашите идеи.

ДЕЙНОСТИ

Освен доставката на храна планираме и организирането на месечни семинари и уъркшопове, на които да споделяме вижданията си за храната, да готвим заедно и да обменяме опит и идеи.

Преди време участвах в кулинарно шоу, в което показахме 3 рецепти – “млечна” салата, суров тиквен “чийзкейк” и страаааахотен шоколад. По Коледните празници ме изненадоха със снимка на тортата, направена по рецептата в предаването, с малки поправки (много уместни), чийто автор е София Жекова (благодаря ти, че даде съгласие да я споделим тук). Ето част от писмото й, в което уточнява промените:

…в интерес на истината това е първата торта, която правя през живота си , и то имах само едно малко чопърче, което не може да смели крема фино, и затова има малко такъв зърнест вид- но като цяло тортата пожъна голям успех вкъщи, много се хареса на домочадието. Освен това е някак много хранителна, не просто десерт. Закусвахме с нея 5-6 дена . Стремих се да спазвам количествата дадени в предаването, само че кашуто сложих 3 чаши, а не 5 – и пак стана голяма торта. А освен това в описанието на продуктите са дали кокосово масло, а в клипа се вижда че слагате какаово. В крайна сметка аз сложих към 100 гр. какаово. Блата става доста сладък, обаче пък крема е леко сладък- и мисля че се комбинират добре. А пък тиквата, дава много свеж вкус в сурово състояние – да не й се надява просто човек. 

за блата
1 чаша сурови бадеми,
2 и половина чаши натурални фурми без костилката,
канела,
щипка сол;

В кухненски робот се смилат първо бадемите със солта и канелата и след това се добавят постепенно и фурмите, докато се образува лепкава топка.

за крема
2 чаши настъргана тиква,
3 чаши кашу,
1 чаша разтопено сурово кокосово масло (или какаово масло),
1 чаша мед,
1-2 лимона,
2 портокала,
чиа семена,
ванилия от шушулка,
2 щипки коледни подправки (канела, смлян карамфил, индийско орехче, джинджифил);

Ако имате мощен блендер може да сложите всички съставки в него, като започнете с течните и постепенно добавяте твърдите. А ако разполагате с по-слаб блендер, може първо да смелите на брашно кашуто, а след това да го добавите към останалите вече пасирани съставки.
* добре е да престои във фризера поне 1 час след направата, за да стегне, преди дегустация или няколко часа в хладилник
**Аз предпочитам да използвам кокосово масло за торти, които не са с какао, тъй като какаовото масло има доста силен аромат. В шоуто използвахме какаово, защото вече го бяхме разопаковали и нямаше смисъл да отваряме и кокосовото. Идеята е да придаде масленост и след престояването в хладилника подпомага уплътняването на крема.
*** важно е да отбележа, че разтопяването на маслата трябва да става на водна баня, без водата да е гореща и без да ври (в шоуто се вижда, че малко сме изпуснали този момент)

Тиквен чийзкейк в Бързо, лесно, вкусно

Новата година по стария календар започна с протести, шумни, многолюдни, цветни… Хиляди българи изразиха своето недоволство от добиването на шистов газ в северна България по метода хидравлично разбиване. “Не за нас шистов газ!”, “Елате зад нас, стачкуваме за вас!”, “Чиста Земя, бистра Вода!” са малка част от скандираните слова.
Благодарна съм на хората, които стоят зад добре организираните протести, и на тези, които успяха да дойдат, за да изразят своето мнение! Благодарна съм на хората, които в студените дни събираха подписи! Благодарна съм за звуците на гайда, за танците на площада, за хорото! Благодарна съм на двамата роми, които така умело използваха тарамбуката и джембето и повдигаха настроението на протеста! Беше мирен и позитивен протест (въпреки естеството на протестите) с много млади хора, много цвят и топлота в зимния ден.

Голяма част от територията на северна България е раздадена на концесионери за проучване.

“… Но когато на природата бъдат нанесени непоправими щети вследствие човешка дейност, ще бъде късно за каквито и да е действия и единственното, което ще можем да направим, е просто да го отчетем като факт, безвъзвратно преминал в историята. Ние сме част от тази планета и нямаме право да я променяме по начин, напълно отхвърлящ съществуването на други живи същества. “Такава е човешката същност … ” И наистина ние се проявяваме с пълната си сила, стане ли дума за ресурси, власт и пари. Понякога напълно забрявяме тези, които ни позволяват да съществуваме, а именно стоящите в основата на всяко сътворение – водата, въздуха, почвата. В стремежа си да добиваме и откриваме енергийни източници, в много случаи го правим за сметка на други, които приемаме за неизчерпаеми, възобновими… за даденост. Ние не сме единствените, зависещи от тези природни богатства, но като единствените такива – способни да ги променят и да им въздействат толкова глобално и мащабно, трябва да се отнасяме към тях с отговорност, загриженост и благодарност. Трябва да се вписваме в заобикалящата ни природа, а не да я моделираме спрямо личните ни нужди, защото в много случаи това е пагубно за нея.”

Утре (14ти януари 2012) ще се проведе общонационален протест, с който да се заяви нежеланието да се добива шистов газ по единствения познат досега метод на добиване – фракинг метода или хидравличното разбиване.

“Здравей. Вълната от протести продължава, на 14-ти е общонационален, в няколко града, по едно и също време, очаква се тези да са по-големи и по-шумни. За сега наблягаме на протестите и подписката, защото трябва да се съберат близо 50 хиляди за забрана (мораториум) и да се внесат до 24 февруари в министерски съвет, от там тепърва ще се обсъжда и ще се правят предложения. До колкото виждам, от практиката ми със събирането на подписи на пункт (през свободното ми време събирам там) много хора (за мое очудване) са запознати и направо се подписват без много много да се суетят… Осъзнах, че е добре да привлечеш качествено един човек, отколкото много несериозни, права си лесно е да удариш един подпис, трудно е да събереш хора за протест и реални действия, а в момента само от това ще има ефект. Вярвам, че ще успеем. Също така, някой може да помагат като медитират и визуализират ЧИСТА ЗЕМЯ )) Мисля, че това също ще ни е от помощ.” Деси

Къде и кога:

- СОФИЯ: Сборен пункт – Паметникът на Патриарх Евтимий /Попа/ – 11:00 ч.
- ВАРНА: Сборен пункт – “Козирката” – 11:30 ч.
- ПЛОВДИВ: Сборен пункт – градинката на аптека “Марица” – 11:00 ч.
- ДОБРИЧ: Сборен пункт – Храм “Св. Георги”- 11:00 ч.
- БУРГАС: Сборен пункт – Паметник “Альоша” на площад Тройката – 11:00 ч.
- КАЗАНЛЪК: Сборен пункт – Площад “Севтополис” – 11:00 ч.
- ПЛЕВЕН: Сборен пункт – “Възраждане” №1, пред Общината 11:00 ч.
- РУСЕ: Сборен пункт – пред “Халите” (CBA) – 17:00 ч.
- БЛАГОЕВГРАД: Сборен пункт – пред ОБЩИНАТА – 17:30 ч.
- ШУМЕН: Сборен пункт – входът на Градската градина – 11:00 ч.
- ВЕЛИКО ТЪРНОВО: Сборен пункт – пред Европейския информационен център (бившия Пионерски дом) 11:30 ч.
- СМОЛЯН: Сборен пункт – пред (бившето) кино Дружба – 11:00 ч.

Българи в чужбина:
- ЛОНДОН: Mясто на срещата е Tower Hill underground station – 17:00ч.

За повече информация:
http://www.facebook.com/events/294543107257925/
http://shalegas-bg.eu/

Това са обещаните снимки на тортите, сътворени от Галя, и отново част от писмото й. Много ме радва факта, че синът й с радост похапва от тях. Житената “трева” на долната снимка, която е фон на тортата, веднага прикова вниманието ми – готова е да се превърне в  ценен зелен хлорофилен сок. Тортите разбира се са предимно плодови – ананас, банани, ягоди, блатовете са от сушени плодове и ядки.

“Здравей, Мер! Изпращам ти няколко снимки на торти. Ако сметнеш за необходимо можеш да ги публикуваш в сайта. А също така се сетих, че една  майка беше писала във форума, че иска идеи за детски рожден ден. Ето как аз реших да подготвя рождения ден на тригодишния ми син. Вярно, че не всичко е сурово, но все пак гостите ни бяха далеч от здравословното хранене, да не говорим от суровоядството. Половината е сурово, половината веган. А на тортата, която взех (пак заради гостите) и беше така химизирана, той не обърна никакво внимание… Тортата от рождения ден е ” сурова торта от моркови с глазура”* (не зная от къде съм я преписала). Лека и изпълнена с усмивки нова седмица.”

* забележка от Мер (по проверка в интернет, ако не греша, автор на рецептата е Елена Терзиева)

Морковена торта с глазура

за блата:
1 ч.ч. фурми, обелени
сок от 1 малък или 1/2 голям портокал
6-7 средно големи моркова
3 ч.ч. орехи, смлени на ситно
микс от подправки: индийско орехче, канела, кориандър, джинджифил (по една щипка)
1/2 ч.л. хималайска сол 1/2 ч.л. портокалово корички (но по преценка, знаем как стои въпроса с корите)
Фурмите с портокаловия сок се разбиват на каша. Морковите се настъргват на най-ситното ренде на робота. Смесват се всички съставки заедно с микса от подправки. Изсипва се във форма за торта и се оставя да почине в хладилника.

за глазурата:
1 и 1/2 ч.ч сурово кашу
1/2 ч.ч. минерална вода
2 с.л. мед
3 с.л. сурово кокосово масло
1 ванилия
щипка морска сол

Всичко се пасира в блендер, докато се получи фин крем и се залива тортата (така както е във формичка за торти). Престоява в хладилник поне час-два преди консумация.

Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.

Докато сглобявах тази статия и снимките ми се завъртя в главата горния куплет на всеизвестната детска  Оранжева песен. Ами как няма като става въпрос за ооооооооранжевите райски ябълки.

В уикипедия се твърди следното: ботаническото наименование идва от гръцкото название “диоспирос”, което означава “божествен огън” (и оттук и името на тортата). Нарича се още храна за боговете. Ценни са заради многото витамини и микроелементи – калий, магнезий, желязо, калций, фосфор, манган, мед и витамини А, С, Р, В1, В2, Е и пектинови вещества.

Много хора не харесват този плод, но и повечето от тях не са опитвали наистина узряла райска ябълка. И при мен беше така – опитах я преди много години, не беше омекнала и тогава се зачудих – защо е кръстена райска ябълка, като е толкова неприятна на вкус. Преди 2 години я опитах съвсем узряла и меко казано се пристрастих .

Миналата седмица проведохме изключително приятна кореспонденция с наша читателка Галя, която пожела да сподели с нас своите идеи, мисли, рецепти, снимки и малка брънка от живота си. Оставям ви да четете, а аз само ще добавя: Благодаря ти, че сподели, и че ме зареди с нова доза вдъхновение, мила Галя .
Ето писмото и рецептата:

Здравей, Мер! Много ще се радвам ако бъда полезна с това, което ще споделя. Защото по пътя на суровоядството, човек непрекъснато преоткрива много нови интересни и полезни неща. Добре, че Ви има теб, сайта и участниците в него, защото за хора като нас, които живеят в малък град (Петрич), общуването и обмяната на опит е малко трудно (да не кажа невъзможно). А и набавянето на някои от продуктите е малко трудно, винаги трябва да ги поръчвам. Но за сметка на това тук има голям избор на плодове и зеленчуци, които можеш да си купиш направо от производителя, а и голямо разнообразие от гръцките ни съседи. За съпруга ми е цяло удоволствие да отиде на зеленчуковата борса или в сряда на пазара. Любимата му фраза е “предпочитам да ме познават на пазара за зеленчуци, а не в аптеката”. В началото ни беше малко трудно, но сега свикнахме и за нас е нещо нормално, където и да отидем да си носим приготвена от нас храна. Сигурна съм, че всеки тръгнал по този път, се е сблъсквал поне веднъж с критиките или неразбирането от страна на близки, приятели и познати. Затова предпочитаме (повечето пъти) начина ни на хранене (който не е някаква диета, а начин на живот) да остане в сянка, защото много пъти ставаш обект на нападки.

И така да премина на въпросната торта, която както вече ти писах се получи като първо бях решила да направя бонбонки на детенцето ми. Тъй като и то много обича райските ябълки, а беше ми казал, че иска да му направя торта и реших да ги комбинирам.

За блата използвах рецептата за бонбонките от сайта с кокос и сусам, а

за плодовото желе – райски ябълки и боровинки.

Пасирах райските ябълки (около 5 бр. зависи от големината), но трябва да бъдат този сорт, който се консумират и твърди (те имат страхотно желиращо свойство).

Във формичка за торта, която намазах с кокосово масло, разстлах блата, отгоре сложих боровинки, върху тях райските ябълки (може и в тях по средата да се сложат боровинки) и сложих в хладилника за няколко часа да стегне. Стана много приятна и лека торта.

В тази има и малко ябълков пектин за по-стегнат крем.

На по-голямата снимка долу са райските ябълки, които използвах. На останалите 2 са сортове, които трябва да омекнат, за да се ядат, иначе са стипчиви.

Имам още снимки на торти приготвени от мен, но засега толкова. БЪДЕТЕ ЗДРАВИ.

очаквайте още снимки и рецепти от Галя

Помолих Ани да сподели с нас някоя от своите съблазнителни рецепти, понеже от известно време насам се любювам на апетитните изображения във фейсбук страницата й Human Food Design. Ето какво ни предложи:

Бадемов пай с малиново сладко и кокосова сметана

за блата:
1ч. накиснати и обелени бадеми
фруктоза

Блендирайте бадемите и фруктозата докато се получи тесто.
Поставете прозрачно фолио във формички за мини пай и оформете с намокрени пръсти. Дехидратирайте за няколко часа докато станат достатъчно твърди.

за сметаната:
една консервена кутия (кен) с кокосово мляко (аз използвах био)
кокосова захар

* Сложете кена в хладилник за едно денонощие.
* Отворете и внимателно пресипете само горната част, която би трябвало да изглежда като гъста сметана в предварително охладена купа.
* Добавете захарта и разбивайте докато не се получи пухкава сметана.
* Сложете купата обратно в хладилника да стегне още малко и след това сглобете пайовете.

за сладкото от малини:
няколко фурми обелени
няколко малини
Пасирайте малините с фурмите до получаване на консистенция на мармалад или сладко.

украса:
парченца алое
сушени малини
грозде

Сглобяване:
* Намажете основата със сладко от малини.
* Сложете отгоре от разбитата кокосова сметана.
* Добавет плодовете и сервирайте!

Насладетете се с усмивка .

Защо сме пристрастени към млечните продукти? Защо считаме, присъствието на кръв, жили, плът в чинията ни за нещо нормално, а храненето с растителната храна за нещо крайно и фанатично? Защо общества, консумиращи предимно млечни продукти имат и най-голямата необходимост от калциеви добавки? Защо с парите си поддържаме една безкрупулна, безмилостна и разрушителна индустрия? Всеки ден ние правим вот с това какво ще купим и изберем за своя храна, дреха или забавление! Ако не сме съгласни със случващата се действителност, защо продължаваме всеки ден да гласуваме за нея.

Това са малка част от казаното в лекцията по-долу от Гари:

“Яжте това, което идва от земята. Всеки витамин, минерал, полезни вещества, протеин, калций, желязо, калий, всички В-витамини, си имат първичен източник и това не са животните. Осъзнавате, че хората ядат животните, след като животните са яли от земята… Спрете да филтрирате полезните вещества през тялото на друго живо същество. Нелогично е и неразумно е. ”

“От къде мислите, че идват болестите. Броколи? Аспержи, зеле, боровинки, малини, ягоди, праскови, нектарини, грозде, банани, авокадо, лук, домати, краставици, спанак… И ако някой се чуди за тези досадни малки зарази с ешерихия коли и салмонела няколко пъти на година при растенията… нека си припомним единствения източник на Е.коли и салмонела. Shit. Human shit or animal shit.”

“Знаете ли, че когато животински протеин попадне в човешкото тяло, той моментално повишава киселинността на кръвта. Но кръвта ни не може да остане с такова ниво на киселинност, иначе ще умрем. Така че тялото ни трябва да измисли начин как да неутрализира киселинността… с фосфат. Има само един източник на фосфат в човешкото тяло – костите! Костите ни са изградени от 2 неща – калций и фосфат, свързани заедно! Така че тялото извлича калциевия фосфат от костите, взима фосфата за неутрализиране на киселиността, а калцият се изхвърля с урината.”

“Според млекодобивната индустрия, главната причина за тяхното съществуване е вашата нужда от калций – “Хапвайте сирене, пийте краве мляко. Силни кости, здраво тяло. Млякото е добро за тялото. Взехте ли вашата чаша мляко…” В Америка консумираме най-много млечни продукти на планетата. Дори не може да си вземете сандвич без кашкавал… Дори не можете да си поръчате салата без сирене. В това общество, където всички са пристрастени към сиренето и кашкавала, и имам предвид наистина пристрастени, все едно са ги обвили в трева, кока, екстази, морфин и антидот … Повечето дори не могат да си представят дори едно хранене, един ден или живот без сирене… Калциеви добавки в Америка, трябва да се шегувате. Как въобще се появява остеопорозата… Мислех, че си набавяме нужния калций от животинските продукти. Или поне така казват хората от месната и млечната индустрия. Изненада – не си набавяте. Защото животинския протеин няма да го позволи. Той прави кръвта киселинна, така че тялото взима калциев фосфат от костите.”

“65% от семената в света всяка година се отделят настрана, за да се изхранят 53 милиарда животни, които се убиват всяка година на тази планета… вместо да се използват тези насаждения за 7 милиарда хора. Направете изчисления!”

снимки: от колекцията на Радула във фейсбук

“Най-ужасяващия писък, който някога съм чувал – крава с новородено в млекодобивна ферма, която вика и реве с пълни гърди, ден след ден, за да й се върне нейното откраднато бебе.”

“Вие не сте пещерняци. Спрете да се държите като неандерталци. Това е 2010 година. Откажете се. Не е приятно и не е смешно! че животните са малтретирани така. Не е ваше право и не е ваша свобода да им причинявате това. Не притежавате свобода, когато някой е поробен.”

Изгледайте цялото клипче, за да разберете и други истини и лъжи! И не обръщайте поглед от действителността, защото както Гари казва “Ако не е добро за окото ни, защо е добро за стомаха ни!” .

Гари Юрофски е основател на етическата веган организация ADAPTT (Animals Deserve Absolute Protection Today and Tomorrow – Животните заслужават абсолютна защита днес и утре), която не подкрепя и се опитва да спре всякаква експлоатация на животни, било то за храна, дрехи, обувки, научни изследвания, циркове, родеота или други форми на поробване, малтретиране и убийство.
Той призовава към отваряне на очите, сваляне на капаците, действие, негласуване с пари за продукти на жестокост, призовава към превъзмогване на егоизма и към съпричастност, нежност и състрадание към всяко живо същество на тази планета. А аз бих добавила – Земята е дом за всички нас и всички сме равнопоставени деца на майката Природа.

Настъпва зима и оранжерията идва в помощ на запаления градинар. Ако една оранжерия не се отоплява какво може да се отглежда в нея – почти всякакви зеленолистни – спанак, марули, листно зеле, бок чой, магданоз, подправки, лук, чесън… (и със сигурност още много видове, но за тези имам личен опит). Най-разпространените оранжерии са с метална конструкция и стъклени стени и покрив или найлоново покритие. Напоследък се появяват и такива с поликарбонатни плоскости. Варианти много, но когато е налице парична недостатъчност, тогава се задейства креативността и иновативността, а когато и екосъзнанието се включи, тогава се впрягат в действие рециклирането на ценен материал като пластмасови бутилки например. Защо ценен материал, ами защото много често бутилката струва повече от съдържанието й. Както и опаковката често е по-скъпа като финансов разход, екологичен отпечатък и енергия, от нейното съдържание. Знае се, че за производството на 1 бутилка за минерална вода се изчерпва повече вода, от колкото тя побира.

Има много начини да се използва повторно пластмасовата бутилка от газирани напитки и минерална вода, като един от тях е за направата на оранжерия.  Сами може да се досетим за 3 големи предимства на една такава оранжерия пред нейния събрат, направената от найлон:

* използва се материал, който е вече произведен и не е оставен да гние на сметищата, които и без това са пълни с пластмаса и всякакви петролни отпадъци

* топлоизолация – наличният в бутилката въздух е естествен термо буфер

* безплатен ресурс – единствено се влага време и усилие в събирането на бутилките

Най-често този тип оранжерии са с дървена конструкция. Стените и покрива са запълнени с колони от вкарани една в друга бутилки, чието дъно се изрязва. Стълбовете от бутилки са плътно наредени подкрепени от метални нишки или въжета, така че да не пропускат въздух. Придържането на колоните е решено или с опъването на метални нишки по широчина на стената или чрез промушването на бамбукови пръчки през гърлото на бутилката:

Демонстрация на оранжерия от бутилки на Malvern Show 2010.

С малко креативност и въображение могат да се създават цветни петна и фигури – така помещението се изпълва с вълшебна светлина.
Освен за построяването на оранжерия бутилките могат да се ползват и за целите на други постройки като например кучешка къщичка или кокошарник:

Различни бонбони от сушени плодове, ядки и семена в изпълнение на Мирослава.

Гледам ги и се усмихвам от уше до уше. Благодаря за подареното добро настроение.
Благодаря за споделянето!

“Това трови ТЕЖКО И БЕЗВЪЗВРАТНО хората в голям периметър. В САЩ са опустошени ЦЕЛИ ЩАТИ С ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. Франция забрани добива на своя територия, Великобритания също ПОРАДИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ! НА 16.06.2011г тази година министерството разреши на американската компания Шеврон да проучва за шистов газ в пет областни града – Шумен, Разград, Силистра, Варна и Доброч. Не трябва да позволяваме добивът да бъде разрешен! В събота подкрепете каузата ни! Или гледайте как България загива!”

За повече информация тук.

“Taste the Waste“ — the trailer from tastethewaste.com on Vimeo.

Повече от половината храна се изхвърля на боклука.

“Живеем в свръх изобилие.
Като клиент в супермаркета,
това означава, че плащам за всичко това, също,
защото не всичко успява да се продаде.”
“Какво клиентите консумират няма как да се предскаже,
което е много тъжно. Трябва да отиде на боклука.”

90 милиона тона храна се изхвърлят в Европейския съюз всяка година.
Това се равнява на 3 милиона камиона наредени около екватора.

“Около 40-50% след сортирането /на картофите/се изхвърлят
и това те кара да размислиш.”
“Компютъра проверява цвета /на доматите/ дали е правилния,
и ако са грешен цвят се отделят и хвърлят.”

Домакинствата в Европа изхвърлят храна за 100 милиарда евро всяка година. Това е колкото годишния оборот на Нестле, най-голямата в света корпорация за хранителни изделия.

“Има пекарни с 20% излишък. Това е твърде много.
Хлябът има приблизително същата калоричност като дървото – гори прекрасно.
Ако всички пекарни в Германия горят еднакво, бихме могли да затворим атомна електроцентрала.”

3 милиона тона хляб се изхвърлят всяка година в Европейския съюз.
Достатъчно, за снабдяването на цяла Испания.

“Тези зеленчуци идват от моята родна страна, Камерун.
Когато ги видя изхвърлени на боклука, ме боли много.
Невероятен боклук.”
“Попитайте жена ми и децата ми дали може да си позволим месо. Дори не се пада и веднъж на година.”

Храната, която се хвърля в Европейския съюз, е двойно повече от количеството, необходимо да се нахранят всички гладни хора по света.

източник

Продукти
• 2 чаши смлян слънчоглед
• 2 с.л. тахан
• 4 с.л. вода
• щипка сол

Всичко се смесва добре, разстила се, нарязва се  и се изсушава за няколко часа в дехидратора или във фурната на ниски градуси.

източник: интернет

Какво мислим, какво изричаме, как разсъждаваме, какво изпитваме, как реагираме, какви постъпки имаме и какви цели – дали всички те са чисти и безкористни, изпълнени единствено с безусловна любов и загриженост. Има вярване, че душевното ни състояние е пряко свързано със здравето на физическото ни тяло, а дали сме изпълнени с негативност и недобри мисли към себе си и към околните, води до заболявания и последващи неприятни случки в живота ни. Както се казва – каквото посеем това ще пожънем. Ако посеем добри семена в сърцето и мислите си, ще пожънем красив и хармоничен живот.

Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.
От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест.
Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки – това е болест.
Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест.
Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест.
Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест.
Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест.
Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.
Използвайки властта си, да вършиш произвол – това е болест.
Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.
Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – това е болест.
Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.
Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.
Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.
Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш – това е болест.
Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност – това е болест.
С прямотата си да вредиш на хората – това е болест.
Да не обичаш хората, а само себе си – това е болест.
Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв – това е болест.
Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.
Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка – това е болест.
Да намираш недостатъци на известните хора – това е болест.
Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш – това е болест.
Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.
Да се радваш на чуждите грешки – това е болест.
Да се гордееш пред хората със своето богатство – това е болест.
Да бъдеш аристократ и да презираш хората – това е болест.
Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите – това е болест.
Да си плебей и да говориш лошо за аристократите – това е болест.
Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение – това е болест.
Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.
Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение – това е болест.
Да нарушаваш справедливостта – това е болест.
От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.
Да запазиш своята безопасност за сметка на другите – това е болест.
Да си ревнив – това е болест.
Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните – това е болест.
Много да ненавиждаш и малко да обичаш – това е болест.
Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.
Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.
Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното – това е болест.
Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите – това е болест.
Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци – това е болест.
Да помагаш на хората, надявайки се награда – това е болест.
Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал – това е болест.
Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това – това е болест.
Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.
Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари – това е болест.
С магьоснически методи да нанесеш някому вреда – това е болест.
Да обиждаш и порицаваш талантливите – това е болест.
Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.
Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.
Ако няма хармония в сърцето – това е болест.
Да си спомняш за старите обиди – това е болест.
Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.
Да не възприемаш увещания и критики – това е болест.
Използвайки официални жалби, да победиш някого – това е болест.
Да спориш с глупака – това е болест.
Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация – това е болест.
Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.
Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.
Много да се съмняваш и малко да вярваш – това е болест.
Да се надсмиваш над лудите и болните – това е болест.
Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите – това е болест.
Грозни думи и зли слова – това е болест.
Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата – това е болест.
Злобно отношение и некрасиво поведение – това е болест.
Да си непостоянен – това е болест.
Привързаност към веселието и шегите – това е болест.
Да обичаш да разграничаваш хората – това е болест.
Хитрост и ласкателство – това е болест.
Да желаеш да получиш нещо чрез измама – това е болест.
Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания – това е болест.
Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян – това е болест.
Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда – това е болест.
Да желаеш да убиеш заради лоши думи – това е болест.
Да подтикваш към прекъсване на бременността – това е болест.
Да се бъркаш в чужди дела – това е болест.
Да надничаш и послушваш скришом – това е болест.
Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя – това е болест.
Да не се вслушаш в противоположното мнение – това е болест.
Да харесваш резкия отказ – това е болест.
Настойчиво да преследваш жените – това е болест.
Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг – това е болест.
Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата – това е болест.
Да убиваш зародиш и да режеш плът – това е болест.
Да причиняваш беди чрез огън и вода – това е болест.
Да се смееш над слепите, глухите и немите – това е болест.
Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.
Да учиш хората да правят провокации – това е болест.
Да учиш хората да вършат зло – това е болест.
Да променяш отношението си към попадналия в беда – това е болест.
Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.
Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш – това е болест.
Насила да отнемеш вещите на хората – това е болест.
Да действаш с користни подбуди – това е болест.
Да нямаш собствено мнение – това е болест.
Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.

Тази рецепта и снимката е благодарение на Go to Raw

За блата

3 чаши покълнала елда (получават се от около 1,5-2 чаши сурова елда)

1/2 чаша ленено брашно

1/4 чаша зехтин

3-4 листа пресен босилек

3-4 сушени доматчета предварително накиснати във вода

2 средно големи обелени домата

1 ч.л. риган

1 ч.л. розмарин

1/2 ч.л. сол

Всички продукти се смилат в кухненски робот до получаването на гъсто тесто. Не се притеснявайте, ако се получи по-рядко – просто добавете още малко от лененото брашно. Готовото тесто разстлах върху хартия за печене и оформих като кръгъл блат с дебелина около 0,5 см. След като го суших няколко часа в тавата, го обърнах върху решетката на фурната отново върху хартия за печене, за да може да се суши по-ефективно. Така сушенето продължи 20 часа.

За карамелизирания лук

2 големи глави зрял лук

1 с.л. мед

1 с.л. соев сос

1 щипка лют червен пипер

Лукът се нарязва на тънки колелца, може да използвате и ренде-мандолина, но аз предпочетох да го направя на ръка. Останалите съставки се смесват в купа и към тях се прибавя нарязания лук, за да се овкуси. После се разстила върху хартия за печене и се изсушава за около 12 часа. Честно казано мислех, че изсушаването на лука ще ми отнеме не повече от 2-3 часа, но след като това време мина резултатът не ми допадна и продължих да го суша през цялата нощ.

За доматения сос

1 ч.ч. сушени домати (накиснати за 1-2 часа във вода)

1 ч.ч. пресни обелени домати

7-8 листа пресен босилек

1/2 скилидка чесън

1-2 с.л. зехтин

1/2 ч.л. сол

Блендират се съставките за доматения сос до получавене на желаната консистенция.

Сглобяваме пицата, като блата намазваме с доматения сос, гарнираме с нарязана на колелца зелена чушка и изсушения лук, както и няколко листенца пресен босилек.

За направата на такъв сироп сега е подходящ момент, бъзака е добре узрял, дори вече прецъфтял в низината… Но пък ако се качим малко по-нависоко, защото искаме да си наберем чист, планински бъзак за нашите цели, ще открием виолетово-черен бъзак, с който да направим лек. С негова помощ не само ще преборим с лекота вируси през зимата, но дори някои твърдят, че лекува ракови заболявания. По-важното е да се разбере, че така приготвен бъзака, засилва имунните сили на организма неимоверно.

Бъзакът е храстовидно растение, на което се ползват всички части. Но за сиропа ще използваме единствено плодчетата.

Отиваме в планината и намираме чист добре узрял бъзак – трябва всички зрънца да са черни и нито едно да не е по-зелено, защото са отровни. Откъсваме целите “кошнички” с плодовете.

Без да измиваме бъзака (защото иначе сиропа може да ферментира), с помощта на вилица, плодчетата се оронват от дръжките. Внимавайте, защото при тази манипулация, може да пръска сок от бъз, който силно и бързо оцветява и трудно се премахват петната.

Подготвят се големи стъклени буркани – добре измити и сухи. Слага се 1 ред бъзак около 3-4 см и след това толкова още мед (добре е реда с мед да е малко повече), след това още 3-4 см плодчета от бъзак и отново мед. Продължава се докато се запълни буркана, но най-отгоре трябва да е покрито всичко с по-дебел пласт мед. Важно е да не пълните до горе буркана, защото в следващите дни сместа ще се “движи” нагоре, защото шупва. Гърлото се покрива с марля и буркана се оставя на тъмно място. Веднъж на ден се бърка с дървена лъжица. И така се оставя 40 дни да престои.

Когато изминат 40 дни, сместта може да се прецеди и получения сок да се съхрани в стъклени бутилки в хладилник. Зрънцата също може да се консумират, не повече от 1 супена лъжица на ден. Може да се добавят към смутита или кремчета.

При проведените разговори с хора, които си правят тази рецепта от години насам има следните мнения, които може да се окажат важни за получаването на бъзаковия сок.

* някои твърдят, че е по-добре да стои буркана на слънце, за да се изпари по-бързо водата и така да се получи гъст сироп

* посъветваха ме меда да е повече, за да се консервира добре и да не ферментира сместа – от 2 до 4 пъти повече от бъзака. Аз лично съм направила съотношение 1 към 1,5 (бъзак към мед) и ще видя дали е достатъчно след известно време.

* след като сместа е готова, тя може да се затвори в бутилки или буркани и така да се съхрани с години, но това зависи единствено от процента захарност на готовата смес. Моя приятелка има сироп в отлично състояние от 4 години. Но лично аз съм решила да правя сироп ежегодно за лични нужди и за раздаване на близки.

* ще срещнете тази рецепта в книгите за билкови лекове със захар, вместо мед, но захарта (бялата, рафинирана) е противопоказна за здравето. Ако решите да използвате захар намерете си или фруктова, или нерафинирана тръстикова сурова захар, или кокосова захар. Предполагам, че щом се получава добре с мед, това значи, че може да се ползва и агаве сироп, кленов сироп или друг вид здравословен подсладител. Това ме навежда на мисълта, че може да се пробва и със стевия – тя е най-здравословния подсладител и освен това естествен консервант. Ако успея да набера още малко бъзак, ще пробвам един буркан със стевия. Мои приятели си правят билкови сиропи със стевия и успешно им се съхраняват цяла година.

* по същия начин може да си направите сироп от черен бъз (който е роднина на бъзака, но е дърво), от арония, от малини, боровинки…. все полезни диви и здравословни малки плодчета.

Начин на приемане: всяка сутрин на гладно се взима 1 супена лъжица от сиропа от есента до пролетта, а може и целогодишно. За малки деца се приема 1 чаена лъжичка, като се започва с 1/2 за първите дни. Някои предпочитат да го разредят с малко вода. Тогава се получава вкусна плодова напитка. Усеща се съвсем лека тревиста горчивина.

Друг метод за ползване на бъзаковите плодчета: След набирането на съплодията, се разстилат на сухо и топло място рехаво и се изсушават за няколко дни (отново да напомня – всички плодчета от съплодието трябва да са добре узрели с нито едно зелено плодче). Когато са почти сухи се оронват и се доизсушават. Приемането на сухи плодове бъзак става по следната схема: първи ден се приема 1 плодче, и всеки ден се увеличава с 1 до достигането на 21 плодчета наведнъж. Ако тази доза действа твърде силно, намаля се до броя плодчета, при който се чувстваме комфортно. Често дискомфорта се дължи на засилена детоксикация – разхлабване, гадене, световъртеж.

Изпратено писмо до Земя назаем от една майка

Скъпи деца на родителите си и родители на децата си,
Ако се интересувате с какво се хранят децата ви в ДЕТСКАТА ГРАДИНА или в УЧИЛИЩЕ, ето, четете и дайте оценка вътре в себе си и после предложения на мейлите на авторите на тези наредби.
Защото сега е моментът, сега се работи по обединяването им в една обща наредба, в рамките на 1 месец (срокът изтича на 14 октомври 2011г.).
Работна група от експерти от Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и храните, заедно с представители на родителски и граждански организации се среща през няколко дни. Правят се корекции във всякакви посоки. Търси се оптималният, приложим вариант за здравето на децата.
Вие можете да бъдете „чути“! Дори и запетайка може да промени храната, която вашето дете слага в устата си под чужд избор.
Но сега този избор може да бъде ваш!
Ето “най-старата” наредба – Наредба №37 на МЗ – за училищните столове и ЛАВКИ. Прилага се от три години.

Това е наредбата за детските градини – Наредба № 6 на МЗ. В действие от 15 септември тази година.

А това е “най-младата” наредба в МЗХ, подписана от Министъра на земеделието и храните на 14.09.2011г. , но все още не е влязла в сила. Определя специфични изисквания към храните във всички детски заведения.

Смятате ли, че има какво да се желае и е реално приложимо? Ако имате мотивировка и обосновка – действайте!
Може да отправите вашето мнение до:

1.  д-р Найденов – minister@mzh.government.bg
2.  Отдел “Връзки с обществеността” – press@mzh.government.bg
3. д-р Стефан Константинов – minister@mh.government.bg

или да оставите вашето мнение тук относно новата наредба и може да се отправи едно обобщено писмо до отговорните лица.

• Закуска (към 7 часа): малко количество плодове – или няколко сини сливи, или чепка грозде, или 3-4 парчета диня….
• Обяд (между 11 и 12 часа): 3/4 от чинията беше за салатата (цвекло и моркови, зеле с моркови, домати и краставици) и 1/4 за нещо готвено (без хляб) – задушени зеленчуци, спанак с ориз, картофи на фурна, все вегански гозби (избрах да хапвам и готвено, защото всичко беше много вкусно и нали съм си зодия Телец, та все трябва да опитам). В началото ми се приискваше да си сипя още, но като изчаквах 10тина минути, вече осъзнавах, че съм се заситила.
• Вечеря (в 17 часа): вода с малко лимонов сок и пожелание лъжица мед

Мисля, че това последното беше ключовия фактор за отслабването. Цяло лято така се подреждаше деня, че вечерях късно и винаги чувствах тежест от тези късни похапвания.

Всички от курса отслабнаха, някои не одобриха това, защото и по принцип си бяха слаби, но аз се радвах на плоския си корем. Затова реших да споделя, защото зная, че други се опитват да спазват определени режими, но не с особен резултат. Единственото, което бих променила от този режим е да изместя всичко с 1 час напред или от момента на ставането се добавя 1 час и така се подреждат останалите хранения. Бих препоръчала да се закусва най-рано час след ставането, а вечерята (лимоновата вода, а може да заместите със прясноизцеден сок или чай, или друг вариант е отново малко плодове) да е преди 18 часа. Така може да се храните 10 дни, 2 седмици или месец. Ако се чувствате в първите дни гладни, в последствие организма свиква с такъв един режим. Разбира се може да пропуснете готвеното и да го замените с ядкови сирена, изсушени вкусотийки или каквото прецените, а ако ви се похапва хляб, най-добре да си изсушите ето такива питчици, горещо ги препоръчвам, напоследък ги преоткрих и направо се прихласнах по тях – така ще си направите един суров режим за определено време, с който няма начин да не ви върне към превъзходно здраве.

Понякога е необходимо да сменим малко ъгъла, под който сме свикнали да гледаме, да разширим прозорците на душата си и се опитаме да си спомним или забележим ценното, с което сме заобградени. За миг да притаим дъх и да се погледнем отстрани, да се вгледаме в собствените си постъпки и действия и за малко допуснем, че грешката е в нас, че всъщност ние трябва да се променим или ние трябва да направим първата стъпка, да кажем мила дума, или просто едно благодаря, че те има и че си до мен. Раят и адът са тук и сега на таза земя в този живот – от нас зависи кое хапче ще изберем – синьото или червеното.

Поздрав за едни обикновени мъж и жена. Притча от книгата “Енергията на живота” от Владимир Мегре.

***

Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше – красива и нежна.”

Веднъж когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

-Може мой, Боже мой! Несполучлив излезе живота ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

-Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

-Благодаря ти Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

-Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал креслото, взел вестника о пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне – дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.

Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

-Защо ме гледаш така внимателно,Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

-Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

-Съдовете? Да ми помогнеш? – тихо повторила удивената жена смъквайки мръсната престилка, – ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя, – помислил Иван, – изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другият ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станал богиня?А аз както преди не съм се променил. За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах колко са прекрасни на богините ресниците ! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

-Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

-Не ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, – Иван й отговорил искрено, – по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

-А ти?

-Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля достойна за богиня”, затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако всеки ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? – мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

-Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? – Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е – дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел, как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

-Не знам…Ще може ли…Аз…исках да кажа…Отдавна…Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи, сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!”-мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

благодарение на Sonya Sun

Слагаш в блендера
1 обелен портокал на парченца
1 шепа замразени малини
сока на половин лимон
1 малка сладка круша (може и без нея и пак става страхотно)
малко вода и лед
брамваш и готово
добавям и малко стевия ако портокала не е от най-сладките ♥

“Методът, който използват за добиване на шистов газ, се нарича “хидравличен удар”. Той включва вкарването на вода, пясък и химикали на 2.500 метра дълбочина под земята. Самият “удар” е като малко земетресение. Огромният натиск разцепва скалата и освобождава газа. За да се постигне “удар” имате нужда от пробивна течност, смес от над 596 химикала, от непроизносимите и неизвестните, до твърде добре известните! Инхибитори на корозия, сгъстители, киселини, биоциди, изсушаващи елементи, желиращи елементи. А отстрани на цистерните пише: “Просто добавяме вода”. Всяко пробиване изисква между един и седем милиона галона вода! Всеки път, когато се връщат и използват вече пробита шахта, трябва отново да се добавят от един до седем милиона галона вода. Една шахта може да се използва до 18 пъти!

Естествено, никаква технология не е способна да канализира целия освободен газ и той свободно се разпространява в почвата и всички подпочвени води по пътя си към земната повърхност. За капак остатъчните води от процеса се изхвърлят в реките и полетата, като водят след себе си болести и смърт.

Без вода, няма живот.”

ВОДА… НАВСЯКЪДЕ ВОДА И НИТО КАПКА ЗА ПИЕНЕ!

Ето какво последва след действията на Шеврон в Еквадор:

Жаби от джунглата на Амазонка.

“Ще игнорирам токсичните отпадъчни ями в моето селище.” Шеврон изхвърли над 18 милиарда галона токсични отпадъци в Амазонка.

“Ще се опитам да нямам спонтанен аборт.” Токсичния добив от Шеврон в Еквадор причинява аборти, рождени дефекти и рак.

Всичко това предстои да се случи и в България ако навреме не застанем пред управляващите ни и кажем своето НЕ! България е красива и все още чиста, нека я запазим такава!

За повече информация и участие в предстоящите събития:

*  GasLand или целия филм тук

* още информация

* предстоящ флашмоб на 15 август и национални протести на 1 септември 2011 г. в София и страната (за Пловдив, фейсбук групи за други градове)

ЗАЩОТО  ОБЕДИНЕНИ  НЕ  МОЖЕМ  ДА  БЪДЕМ  ПОБЕДЕНИ!