Вероятно на този въпрос в определен период от нашия преход, децата са отговаряли "Искам да стана президент". И аз така по едно време, особено към 90-те, когато бях на 9 години и по стечение на обстоятелствата гледах наживо избора на Желю Желев за президент на страната. Отделно с това тъкмо навлизаха холивудските филми, в които президентът на САЩ беше представян едва ли не като местното полу-божество. И предполагам, че не съм бил единствен.
Че президенти няма да станем вече е ясно, но тези дни се чудя, има ли нормални хора, които да искат да седнат на стола на Първанов след като той си замине? Мен лично ще ме е срам.
---
Че президенти няма да станем вече е ясно, но тези дни се чудя, има ли нормални хора, които да искат да седнат на стола на Първанов след като той си замине? Мен лично ще ме е срам.
---
4 comments:
Аз лично не бих седнала на ничии стол в парламента, независимо дали е на президент, премиер или някой народен представител. Като малка никога не съм желала да бъда някоя от посочените личност, даже напротив исках да бъда пенсионерка. В едно есе бях описала налудничавата си идея, тогава ме накараха да я прочета пред целия клас.
Сега като се замисля и пенсионерка не желая да бъда, защото това е равносилно на мизерия.В момента май най много хората в БГ желаят да са тарикати и крадци!
Не знам дали го помниш това време, но имаше нещо като традиция в училищата на рожденните дни на хлапетата другарчетата му да му пожелават да стане еди-какъв-си. И повечето бяха пожарникар, полицай, лекар (култовото "космонавт" не го споменавам дори).
Та малко и за това се замислих тия дни, щото тия професии в нашето ежедневие се сещаш с какво ги отъждествяваме на първо четене.
Поздравления за оценката. Но пък от друга страна не трябва да им оставяме всичко. Затова след време трябва някой с нашето мислене да седне в стола на Първанов. Иначе се предаваме, нали?
Публикуване на коментар
В спора се ражда истината. Особено ако спорът е върху обсъжданата тема, а не върху нейния автор.