Jasmina Tacheva

Там

2013-01-03T11:17:00.000-05:00

има ли рождени дни във вечността
новата година как посрещат
пости ли се преди Коледа
сватби или кръщенета
църкви, гробища, пазари
къде се срещат
хората къде отиват
връщане и тръгване
вода разливат ли пред прага
календарите задраскват ли
с хляб и сол посрещане
край пълната трапеза
ритуалите на смъртността
промяната
бас ловя не ги познавате
в безкрая вечността
слънца залагам не изгряват
по звездите не гадаете
болести не ви морят
и лекове незнайни
не откривате
гримове и маски
дрехи в магазините
суетата земна
неизвестна е
всички грехове -
забравени
ако за радостите
все пак още
трябва да се молите
да жадувате
безсмъртната любов
ще ви пожелая
мъничко човешко щастие
което грешно
броди тук
но събира световете
заедно

Съзнанието е винаги съзнание относно НЕЩО

2013-01-01T22:06:00.002-05:00

Не знаех, че не Фройд е обособил психологията като наука - Вилхелм Вундт го е направил, а Франц Брентано е организирал семинари по психология и философия, посещавани от Фройд и Хусерл.

чикагска поема на срама

2012-12-30T23:45:00.002-05:00

на хиляди километри
броях всеки поотделно
толкова далеч от пътя
мислите болят в небето
нося толкова багаж-/
никът е празен
главата ще се пръсне
градът е изрисуван
по фасадите
на толкова небостъргачи
до очите тъй не стига
красотата в мрежа
от мъката на вкъщи
непростимо е
прекрасен град
ужасни спомени
махнете се
оставете ме да видя
през цигарения дим
през алкохола
и праха по баровете
нека видя след заблудата
възбудата
красивия чикаго
на поетите

На 20

2012-12-27T23:32:00.000-05:00

Аз съм на 20.
Това много ли е,
или малко.
Аз съм на 20
цигари всеки ден,
трепереща под знака на страха.
Аз съм на 20
глътки въздух
всяка будна заран пред края на света си.
На 20
и не питам
майка ми защо ме мрази -
аз разчитах,
че има още 20
години време,
охота,
нежност
да ме пази.
На 20
всичко детско
отрече се от мен
и вече нямам
родителната шия
да прегърна и изплача
всеки лош, погубващ ме проблем.
На 20
казаха ми да си гледам пътя,
ала книжка нямам,
кретам винаги пеша.
Какъв е тоя път -
не отговаря никой и сама не зная...
На само 20
как сама ще го вървя?

2012-12-27T23:31:00.000-05:00

Ред за щастие

писна ми да вися на опашката
на съдбата
да си давам сърцето
с панделка в целофан
да ми го връщат на части
халва
с чук раздробена
кайма
готова за готвене

писна ми да ме питат
коя съм
да теглят нишките
на ръцете ми
да ми казват кого да
прегръщам
усмихвам
целувам

Днес подминавам опашките
шепите ми не чакат за семки
т.е. за щастие
днес съм на бунището
при боклуците
реалността
в калта и забравата
в нищожната простота
и разлагата

там се обича най-добре
помни се без цветовете
там ще ме намерят по корем
в тинята

клишето е по-вярно от всяка метафора
болката по-дълга от вечността
защото Офелия беше Хамлет
и на бунището чакат опашки за давене
и тук чакат наготово
да мрат

2012-09-24T01:20:00.000-04:00

Аз ходя по теб
всеки ден,
бавно и смело,
откривам колко малко
мога да науча
едното ходене не стига
тръгваш по мен
бързо научаваш
да вървиш не стига
изправяме се
заедно
един към друг,
дори да се ударим;
дори да се разминем;
ще усетим полъха
един на друг
и това ще е
най-красивата разходка
един с друг
поне погледите
ще са заедно
от разстоянието,
което на телата
никога не стига

2012-07-29T23:26:00.001-04:00

Four years of solitude
against nine fading months of love.

I'm growing old.

Soon I'll be so much older than you
it'll be a sin -
why aren't you aging
like the memory of you?

No, it doesn't get better with time,
time only serves
wine, cheese and the museums right.

We don't need time,
we just need a break from life
and you got yours,
why can't I get mine?

Wait, I'm getting it -
four years...
I'm off from life -
should I wait some more?

Till it becomes illegal...

Four years...
The mantra of the mortal gods.

Мартен

2012-06-22T02:12:00.001-04:00

днес те загубих повторно
споменът се изтрива,
боли, побелявам.

тялото е първата загуба,
тялото лесно изгнива.

ех, паметта също е с годност,
паметта също умира.

днес те загубих повторно
- забравих гласа ти,
не можеш и да извикаш
в спомените
лицето ти
- нямо огледало
на най-тежката загуба-
днес те загубих повторно,
крещи, моля те, нека си спомня!

паметта ми от ден на ден
оглушава
паметта ми те губи
на части

моля те
моля те
моля те

разсърди се
счупи нещо с гласа си

инак отива към трета победа
за разлъката
за смъртта ни.

2012-06-18T02:25:00.002-04:00

Ти си тръгна.
Аз останах да жумя.
Край дървото,
с името ти на уста.
Името на вечността.

Ти си тръгна.
Аз останах.
Разпадам думите,
секундите,
дървото
ще го изгоря.

Ти
тръгна
аз
стоя.
Дървото,
ще се срасна с него,
ще те забраня.

Ти...
аз...
ще си тръгвам вече.
Не мога да помръдна.
Аз дърво съм,
ти си вечността.

2012-06-05T23:53:00.000-04:00

Изби зъбите на сладоледа
с кръвта
която смучеш с исполински глътки
за да изплюеш обратно върху мен
с насмешката
разваляща раздялата
искаш празнота до себе си
а аз я задушавам
с наднорменото си присъствие
тази слуз
която лепне между нас
с която те държа до себе си
и стискам примката в ръката
не я опитвай
ще се ...
може би задавиш,
тази гротеска на любов -
намествам ти шегите и омразата
- с тях лягаш на гърбовете ми
а аз те нося във великия си план
да ме обичаш

2012-05-22T04:49:00.000-04:00

Сънят е мастило по миглите.
Пише тайния живот на мислите ни
върху платното на небитието.

толкова накъсани страници...

мастилницата никога не се изпразва.

мастилото боядисва завивките.

разума.

2012-05-14T03:00:00.001-04:00

в обичането

винаги

да участват

трябва

двама.

да се влюбиш,

трябваш само

ти

и колко лесно е

да посегнеш да напишеш

драма

за влюбването в

някой,

който

да си виждал

може

по-малко

от веднъж.

2012-04-17T12:40:00.000-04:00

шум -
стъпките пробиващи мечтите
късно сутрин
- няма време за закуска
леглото чака
птиците
чакат
по тротоара
горещо
да се сетиш
че липсва
нещо -
шум м м

2012-03-18T23:58:00.000-04:00

Всичко е пред мене -
как гледаше,
изглеждаше,
обичаше.

Красотата
на това явление

не знае свършек
избледняване

как гледаше
и обичаше
е част от мен самата.

без ноти

2012-03-12T02:00:00.000-04:00

животът
една осемструнна китара
трия праговете
бясно
със злост
понякога сляпа
но най-вече глуха

солфеж не съм учила
всичко е опитът
на правенето

опипвайки стъпвам
в тъмното

късам струните
ресниците им валят
по пода

тихо

тихо

Шопен ще натисне
клавиша на последното
пиано кончерто

далеч в топлото

никой не узнава
когато убито умираш

и ти сам не откриваш
докато не посегнеш към струната
и ръката ти мине през въздух

тъмното е гъсто

2012-03-12T01:41:00.000-04:00

в постелята на нощта
очите
хилядите
на окъснели да залязат
слънца

ето ръбовете
на нивите
градски пътища
олюлени
в плесента на
отминало бъдеще

тук ще посадя
знамето на откривателя

в това точно сърце
на тази улица
под тази плочка

ще вкопая любовта си
и ще чакам май
да се върнат птиците

и да изпеят поредното
"няма надежда"

и сушата
вместо посадената любов
да умори мене...

2012-03-01T01:10:00.000-05:00

Лицето ми е бойното поле
на толкова сражения със любовта -
безкръвно понякога,
обезнаследени от правото на надежда,
бенките се стичат към средата
на пустошта
която чужди устни
оставят
по моите.

Всички дъждове
на щастия нечакани
и още по-нечакани раздели
с малките си експлозии
на радост и скръб
дълбали са неравните бразди
на бръчки около очите.

На миглите цял полет
се е крепил
и летели са
по отделно с надеждата
в противни посоки
затова сега навярно за
голите храсти
край двата водоема на душата.

2012-02-20T05:30:00.001-05:00

гримът от скалите
разпиляват ветрове
гладкото лице на надеждата
се лъска дo слюда
фалшивото злато
на отминалите изгреви

ще се окършат клоните
на хилядолетните паяжини
слушай:

вълните ще спрат да се
разбиват
на прах
в небето
,
да ръсят звездите си
надолу с главите
и ще падат на парцали
малки чудеса
по покривите
улиците
и дърветата

а
хората -
дребни мравки
без посока
ще ги изтупват оттам
като смет и мръсотия

те кога ли са имали
усет

за блясъка

или понеже знаят фалшивото
от истинско
невзрачно
взират се
за голямото имане

на пропуснатите букви от живота. вали. звездите умират без да са родили. кай се в мен, защото аз ще ги погребвам

35 месеца

2012-02-18T01:28:00.000-05:00

Защото те обичам,
взимам те навсякъде със себе си.

Рано преди изгрев твоите очи
гледат
ме от огледалото, където аз отсъствам.

По стълбите със гълъбите
парфюмът ти се разпилява
леко и ефирно
леко

защото те обичам

и когато завали,
пришивам джоб
отвътре на хастара -

чадърите са за страхливите,
ти ще бъдеш най-навътре
до сърцата ни.

защото те обичам

няма и да шепна
името ти в огледалото

няма да изстивам в сутринта
и
няма да обличам болката

защото те обичам

няма да забравя да забравям
и
няма да светя иконите

няма и да сричам
молитвите на вечен пост

защото те обичам

ще правя всичко наопаки
и изгревът ще гасне по средата

защото те обичам

ще те обичам винаги
като пареща сянка
от белега
по счупеното огледало.

между очите и прощаването

2012-02-05T19:44:00.000-05:00

има много раздели
в клоните на зазимените дървета

много обедняване в разтурянето на

обедняването вътре, вънка

листопадите...

има...

елипсата казва повече

...разпадите

... ... ...

... ...

...

в стъпките си виждам

2012-02-04T22:43:00.000-05:00

ще забравим пак да спрем да говорим

ще стане късно да заспиваме

и

ще решим да не разтуряме

монолога - - на теб;
м... о... не мога - - на мен;

ще обърнем поглед, всеки към себе си,
и ще се видим един-друг
в зениците на занемелите желания

Да обичаш

2012-01-22T00:13:00.000-05:00

е да виждаш
в тъмното
с ръцете;
докосваш
без усилия
простора,
сваляш от звездите
в къщата на любовта -
сърцето -
просто ей така,
защото можеш,
защото любовта е можене
без спирка,
защото
и не виждайки,
обичаш,
в тъмното,
с/ръцете.

В най-цветното на ирисите,

2012-01-09T01:24:00.001-05:00

където светлината се събира
мъничко след пладне.

аз поглеждам през прозореца,
зимата е гладна.
Какво да ми предложат
улиците ледно-празни,
безеротично голите дървета.

ирисите галят ме по рамото.

да, аз ще се обърна,
ще срещна своите със тях.
и ще се стопли във душата,
ще се стопят и в мене, и навънка
мъка, ярост, болка, сняг.

Езиковата. Маларме.

2012-01-05T02:17:00.001-05:00

Крайно.
Поетична.
Струваш.
Малко е
...недей...
оставам
. оголените думи .
Маларме!
И семиотиката ще е наша. . . . .

Цял свят ни дели

2012-01-02T19:57:00.000-05:00

и вратата е смъртта.

Когато на проклятията и молитвите ми
никой никога не отговаря,
хващам огледалото
с ръба на жадни нокти.

Представям си,
че ти си му от другата страна,
и твоите молитви и проклятия
също са нечути, неотвърнати.

Представям си
да лазиш по небето
по разранени лакти,
нозете да протягаш към черната земя.

Ушите ти,
представям си, пищят в безкрая,
устните слухтят за помени от мен.

Ако твоят свят е огледало,
смъртта ми само ще даде живот.

Рожденият ти ден сега е черен,
челото ми троши бистрата повърхност,
нека физиката веднъж поне ме съжали,
ще ходя на ръцете си,
ще се събуждам всяка нощ,
ще те целувам ако трябва със уши