CIJ Summer Conference 2026 ще се проведе на 25 и 26 юни 2026 г. в колежа Goldsmiths към Лондонския университет. Събитието, организирано от Centre for Investigative Journalism (CIJ), включва лекции, демонстрации, практически обучения и работилници, фокусирани върху методите и инструментите на разследващата журналистика.

Сред основните теми са: ефективност на журналистическите разследвания, журналистика на данните, финансови разследвания, използване на изкуствен интелект в журналистиката, климатични разследвания, OSINT, мултимедийна журналистика.

В рамките на програмата са предвидени работилници, обучения и казуси от разследвания. Обучителната част включва практически сесии по работа с електронни таблици, R и Python.

Билетите за конференцията са в няколко категории, като цените започват от £120 за студенти, £279, £160 и £170 за малки медии, образователни и неправителствени организации.

Допълнителна информация

Какво губи журналистиката – и какво отказва да загуби?

В рамките на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката – 2026 г.“ Кейт Уест, доцент в Тексаския университет в Остин и бивш телевизионен журналист, откри последния панел с размисъл върху това какво причинява журналистиката сама на себе си – от културата в редакциите до цената, която професията изисква.

Позовавайки се на опита си като преподавател, тя споделя, че много млади журналисти напускат професията в първите години заради психичното си здраве. Според нея това не е знак за липса на мотивация, а повод за преосмисляне на работната среда и устойчивостта на журналистическата професия.

Шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ се проведе под темата „Истината под натиск“ и постави фокус върху начините, по които информацията се формира, ограничава и овладява без официални забрани.

Конференцията се организира от World Press Institute, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на фондация „Америка за България“ на 14 май 2026 г. в София, България.

Как изглежда свободата на медиите в свят на нарастващо политическо напрежение, информационни зависимости и глобални кризи?

В рамките на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката – 2026 г.“ Робърт Гест, международен редактор на The Economist, изнесе акцентно изказване, посветено на свободата на медиите и променящата се глобална информационна среда, последвано от въпроси и отговори с публиката.

Шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ се проведе под темата „Истината под натиск“ и постави фокус върху начините, по които информацията се формира, ограничава и овладява без официални забрани.

Конференцията се организира от World Press Institute, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на фондация „Америка за България“ на 14 май 2026 г. в София, България.

Всички журналисти днес ли са и застъпници?

В рамките на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката – 2026 г.“ Дейвид Шулц, Кейт Уест Колинс и Кати Грим участваха в модерирана дискусия, водена от Иван Георгиев, репортер в bTV, която свърза темите от техните кратки беседи и отвори пространство за въпроси и разговор с публиката.

Според Колинс журналистите днес неизбежно са застъпници – за свободата на словото, демокрацията, прозрачността и отчетността. Въпросът, по думите ѝ, е дали са готови да го признаят.

Грим отбеляза, че недоверието към мейнстрийм медиите се проявява по различен начин както в политическата левица, така и в десницата, а центърът става все по-нестабилен.

Шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ се проведе под темата „Истината под натиск“ и постави фокус върху начините, по които информацията се формира, ограничава и овладява без официални забрани.

Конференцията се организира от World Press Institute, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на фондация „Америка за България“ на 14 май 2026 г. в София, България.

Как завоите в политиката на САЩ и глобалните властови структури оформят информационния натиск далеч отвъд националните граници?

В рамките на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката – 2026 г.“ Дейвид Шулц от Университета Хамлин разглежда връзката между властта, информацията и глобалния ред – и как политическите процеси и международната динамика влияят върху медийната среда и достъпа до информация.

Шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ се проведе под темата „Истината под натиск“ и постави фокус върху начините, по които информацията се формира, ограничава и овладява без официални забрани.

Конференцията се организира от World Press Institute, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на фондация „Америка за България“ на 14 май 2026 г. в София, България

„Отразяване под обстрел: какво коства, какво променя, какво изисква“ – Арва Деймън, основател на INARA, бивш журналист в CNN

Какво означава да отразяваш кризи, конфликти и човешки съдби от първа линия?

В рамките на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката -2026 г.“ Арва Деймън споделя опита си от работата в едни от най-трудните точки по света и разсъждава върху цената, отговорността и човешкото измерение на журналистиката в условия на конфликт.

Шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ се проведе под темата „Истината под натиск“ и постави фокус върху начините, по които информацията се формира, ограничава и овладява без официални забрани.

Конференцията се организира от World Press Institute, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на фондация „Америка за България“ на 14 май 2026 г. в София, България.

Какво е „истина“, когато журналистиката изостави безпристрастността – и какво означава това за демокрацията?

В рамките на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката – 2026 г.“ Паулина Грим разглежда границите между журналистика, застъпничество и обществена отговорност, поставяйки въпроса как променящите се роли на медиите влияят върху доверието, демократичния дебат и разбирането за истина.

Шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ се проведе под темата „Истината под натиск“ и постави фокус върху начините, по които информацията се формира, ограничава и овладява без официални забрани.

Конференцията се организира от World Press Institute, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на фондация „Америка за България“ на 14 май 2026 г. в София, България.

Как изглежда защитата на независимата журналистика във време на натиск върху медиите, политическо влияние и променяща се информационна среда?

В рамките на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката – 2026 г.“ Стивън Капъс, президент и изпълнителен директор на Радио „Свободна Европа“ (RFE/RL), изнесе акцентно изказване, последвано от въпроси и отговори с публиката.

Шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ се проведе под темата „Истината под натиск“ и постави фокус върху начините, по които информацията се формира, ограничава и овладява без официални забрани.

Конференцията се организира от World Press Institute, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на фондация „Америка за България“ на 14 май 2026 г. в София, България.

Как действа натискът, когато официалната цензура вече не е нужна? Чрез маргинализация, недопускане и професионално заличаване.

В рамките на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката – 2026 г.“ Мария Цънцарова, основател на „Извън ефир“, споделя личен разказ за механизмите на натиск върху журналистиката и цената на редакционната независимост.

Шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ се проведе под темата „Истината под натиск“ и постави фокус върху начините, по които информацията се формира, ограничава и овладява без официални забрани.

Конференцията се организира от World Press Institute, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на фондация „Америка за България“ на 14 май 2026 г. в София, България.

Акценти от шестата конференция „Нови хоризонти в журналистиката“ в София

Десислава Лещарска

„Истина под натиск“ – това беше мотото на шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“, което се проведе в София на 14 май. Медийни експерти от няколко континента обсъдиха в детайл състоянието на свободните медии във времена на безпрецедентен натиск, спиране на предавания и дезинформация, задвижвана от изкуствен интелект. Участниците се обединиха около тезата, че днес независимата журналистика рядко бива заглушавана чрез явна цензура: тя по-скоро се подкопава от икономически фактори, политическа зависимост и малки компромиси на редакционно ниво. Конференцията се организира от World Press Institute (WPI) в партньорство с Фондация „Америка за България“ (ABF) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България).

Трудният път

Нанси Шилер, президент и изпълнителен директор на „Америка за България“ (ABF), откри събитието с една история от преди повече от 30 години: високопоставен конгресмен от САЩ завежда гражданско дело срещу тогавашният й работодал. По време на процеса той заявява: „Истината не ме интересува. Реалността е въпрос на гледна точка“.

„Залети сме от пропаганда, дезинформация и алгоритми, които водят до поляризация и срив в доверието, а много политици не правят нищо, за да го възстановят. Ето защо нуждата от качествена журналистика никога не е била по-голяма, а задачата ви – по-трудна“, обърна се тя към публиката и допълни: „Ангажиментът на фондацията към независимата журналистика остава непроменен вече 17 години. Демокрациите ни зависят от нея“. Колкото до делото, разказа Шилер, работодателят й печели, а конгресмен губи изборите няколко години по-късно. Така че понякога истината побеждава.

Мария Черешева, председателка на АЕЖ-България, разказа на присъстващите, че предната вечер е чула следното – за да кажеш истината, понякога трябва да излъжеш „Като журналистка не мога да се съглася с това“, заяви тя: „Ние сме избрали трудния път на истината.“

В дните преди конференцията AEJ-България временно преименува пл. „Журналист“ – малкият софийски площад със статуята на дисидента Георги Марков – на „Площад на цензурата“, за да направи самоцензурата, по нейните думи, „по-видима“. Сто и трийсет журналисти са убити по целия свят миналата година – най-високата цифра, отбелязана досега, каза Черешева и допълни: насилие в такива мащаби не е характерно за България, но цензурата у нас действа като „нещо в сенките, нещо, за което знаем, че е там, но не можем да обясним или покажем“. Кампанията по преименуването на пл. „Журналист“ е получила широка подкрепа от жителите на района. „Хората искат истината“, каза председателката на АЕЖ-България: „Те не бягат от нея. Бягат от това да бъдат заблуждавани и лъгани.“

Дейвид Макдоналд, председателят на World Press Institute (WPI), разгледа събитието в контекста на шестгодишна хронология, започнала в София през 2021 г. Той посочи, че предишните издания са били посветени на журналистиката в интернет ерата, дезинформацията, изкуствения интелект, глобалните избори и въпроса кой има правото да разказва една история – теми, които „Истината под натиск“ обединява в себе си.

Самият институт WPI, основан в Сейнт Пол, Минеаполис преди повече от шестдесет години, организира ежегодна двумесечна стипендиантска програма в САЩ, чиито участници вече наброяват над 600 души от повече от 100 държави. С подкрепата на фондация „Америка за България“ български журналист се присъединява към всеки випуск през изминалите дванайсет години.

Макдоналд отбеляза още, че Минеаполис отново се е завърнал в международния новинарски поток тази година – както заради убийството на Джордж Флойд през 2020 г., така че и заради акциите на ICE (федералните имиграционни служби), при които загинаха двама американски граждани: теми, които лекторите от конференцията засегнаха пряко

Без ефир, но не и без глас

Първият панел от конференцията беше на Мария Цънцарова, бивша водеща от bTV, свалена от ефир малко преди Коледа. Тя „задавала твърде много въпроси, изисквала обосновка за редакционните решения и защитавала правото на опозицията на ефирно време“.

Българската цензура, каза тя, рядко се проявява като пряка забрана; тя действа чрез малки редакционни решения – „тази тема не е интересна“, „твърде сложна за хората“, „не можем да имаме опозиция без представител на правителството“ – докато определени истории просто престанат да се появяват. Това, което я изненадало, каза тя на конференцията, не било самото уволнение, а това, което последвало: подкрепата на колеги от конкурентни медии и на граждани, а данните показват, че медиата е „започнала да губи най-важния си актив – доверието на аудиторията си“.

В средата на февруари, заедно с няколко уважавани колеги, Мария Цънцарова съоснова Фондацията за независима журналистика и платформата „Извън ефир“, финансирана изцяло от дарения. „Единственият ни шеф е нашата аудитория“, каза тя. Платформата беше домакин на това, което тя описа като единствения истински предизборен дебат в България, привличайки над два милиона гледания – нещо, недостижимо за която и да е национална телевизия. Веднага след това „Извън ефир“ публикува разследване за зависимостите в съдебната система, което предизвика реакция от правителството в рамките на 24 часа. „Не се нуждаем от големи медии, за да бъдем видими“, подчерта Цънцарова: „Журналисти като нас правят големите медии видими“.

Следващият панел пренесе същия проблем на глобално ниво. Стивън Капус, президент и главен изпълнителен директор на Радио „Свободна Европа“ заяви, че „живеем във времена на информационна война, в която, за съжаление, и добрите губят ценни позиции“. Той посочи, че в Иран от повече от три месеца е в сила това, което той описа като най-успешната интернет блокада, налагана някога: персийската служба на мрежата – Радио „Фарда“, е загубила 90% от аудиторията си в социалните мрежи за една нощ и сега достига до иранските потребители главно чрез къси, средни вълни и сателит. Русия е блокирала 8700 уебсайта и седем VPN протокола, но въпреки това само през март руснаците са изтеглили 9,2 милиона VPN приложения. В Китай „Великата китайска интернет стена“ (The Great Firewall) в момента наблюдава над 10 000 уебсайта, използвайки изкуствен интелект и мрежови пакети (deep-packet inspection).

Радио „Свободна Европа“ също плати тежка цена. След месеци на съдебни битки и двупартийна подкрепа в Конгреса, президентът Тръмп в крайна сметка одобри финансиране за RFE/RL, но в намален размер; в резултат на това 75-годишната медия загуби приблизително една трета от бюджета си и закри българската, румънската, унгарската и пакистанската си служба. Нови частни фондации в Чехия и Украйна продължават част от дейността на редакциите – включително тази в България, ръководена от Иван Бедров.

Днес свободните медии в цяла Европа са изправени пред сериозен недостиг на финансиране, докато авторитарните режими водят мащабна информационна война, подчерта Стивън Капус. В държави като Иран, Русия и Китай интернет блокадите и цензурата не са просто технологично неудобство, а оръжие, използвано за прикриване на репресии и насилие. В тази агресивна среда инструментите за заобикаляне на цензурата — като VPN мрежите, криптираните съобщения и сателитният интернет — вече не са лукс или потребителско предпочитание, а „инфраструктура на съпротивата“, която е толкова важна за свободата, колкото е артилерията на реалното бойно поле. Дори и най-добрата журналистика губи смисъл, ако не може да достигне до хората, а цената за нея е огромна: в момента редица журналисти лежат в затвори само заради работата си, заяви изпълнителният директор на Радио „Свободна Европа“.

За да се противодейства на този натиск, е необходимо спешно увеличаване на финансирането за независими медии и защитни технологии, включително чрез публично-частни партньорства. По думите на Капус: свободната преса не е даденост, а синоним на самата демокрация, затова изграждането на инструменти за сигурно разпространение на информация е единственият път напред. „В крайна сметка, както десетилетният съвместен натиск на журналисти и дисиденти срути Берлинската стена, така и днешните дигитални стени ще паднат, стига всички да продължим да натискаме здраво заедно – защото неуспехът не е вариант“, каза в заключение той.

Празният център

Дейвид Шулц, професор по политически науки в университета „Хамлайн“ в Минеаполис, представи една по-широка перспектива по темата: „Истината под натиск“. Той посочи, че през 1976 г. общественото мнение в САЩ е формирало почти перфектна камбановидна крива (нормално разпределение): центристки кандидати, 120 оспорвани до последния момент избирателни района за Конгреса, 10 до 15 процента „плаващи“ гласоподаватели и постоянен поток от двупартийно законодателство.

Днес кривата на американската политика е коренно различна: избирателите се изместват все по-наляво и все по-надясно, изпразвайки центъра; партиите вече не номинират центристки кандидати; останали са едва около 30 до 40 оспоравни района, а делът на плаващите избиратели е от нула до пет процента.Основната причина за това, според Шулц, се крие в икономическото преструктуриране, смяната на поколенията и трансформацията на медиите от традиционния ефир към социални мрежи: новините, които някога са достигали до всички, сега достигат само до единомишленици.

В тази среда междинните избори през ноември стават по-трудни за прогнозиране. Одобрението за президента Тръмп, което е около 35%, в нормална ситуация би означвало силна вълна от подкрепа в полза на Демократическата партия; но самата Демократическа партия, отбеляза Шулц, отчита 60% неодобрение. Проблемът по думите му е, че тя залага на едно-единствено отрицателно послание – „ние не сме Тръмп“, без да предлага ясна алтернатива.

Въпросът, който действително ще реши вота на избирателите, според него е свързан с базовата покупателна способност: „това, което наричам темата за млякото, хлябът и яйцата“. Прогнозата му беше предпазлива: възможно е крехко мнозинство за демократите в Камарата на представителите, Сенатът вероятно ще завърши близо до съотношение 50 на 50, а дори и изборната победа, предупреди той, може да не даде на спечелилата партия реалната възможност да управлява.

Общността като източник

Джон Колинс, репортер в Minnesota Public Radio, използва презентацията си, за да пренесе участниците в конференцията в Минеаполис. По-рано тази година федералното правителство изпрати около 4000 имиграционни агенти в Минесота – град с население 5.5 милиона души. Маскирани служители в автомобили без обозначения, задържаха хора на улицата, каза Колинс, сред които притежатели на зелени карти, бежанци със статут и американски граждани. Децата спряха да ходят на училище; класните стаи се опразниха, а двама цивилни бяха убити от федералните агенти. Срещу тях няма повдигнати обвинения, подчерта Колинс.

Историята, която той помоли присъстващите да запомнят от Минесота, не е свързана толкова с рейдовете на ICE, колкото с реакцията на местните общности. Кафетата са подсигурявали свирки, за да може всеки да сигнализира за автомобили на федералните агенти; съседи са патрулирали пред училища и детски градини, за да не посеганат на деца; добороволци са обикаляли с храна и покупки по домовете на уязвимите. След седмици на продължителна съпротива от страна на общността, каза Колинс, администрацията отстъпи за първи път през настоящия мандат.

Намираме се в епична битка за демокрация, журналистите не могат просто да твърдят, че са „важни“ – трябва да го докажат с действията си, заяви Джон Колинс. Всеки истински журналист, независимо дали е независим или обвързан с кауза, всъщност е защитник на ценности като свободата на словото, демокрацията, прозрачността и отчетността на властта. Пример за силата на свободния печат е Минеаполис: без неговата силно независима медийна екосистема светът никога нямаше да разбере за полицейското насилие и за бруталните акции на администрацията на Тръмп, които изкараха на светло една дълбоко несправедлива и потисническа система.

В крайна сметка ролята на журналистите е да служат на своите общности и да държат властниците отговорни, водени не от идеологии, а от дълбок ангажимент към истината, заяви радио журналистът. Бъдещето на професията зависи изцяло от подкрепата на обществото и от това доколко сме успели да убедим хората да ни вярват. Защото, когато авторитаризмът реши да атакува и да закрие дадена медийна организация, единствено гражданите ще бъдат тези, които могат реално да се застъпят и да я защитят, каза в заключение Колинс.

Въпросът за обективността

Следващият панелист в конференцията беше Паулина Грим – финландски радио- и телевизионен водещ с двадесетгодишен опит в обществената медия Yle и настоящ стипендиант на World Press Institute, изследващ активистката журналистика. Тя започна с въпрос към публиката: кой в залата вярва, че може да бъде напълно обективен? Нито една ръка не се вдигна. Обективността, продължи тя, не е заложена в основополагащите принципи на журналистиката, а е въведена като търговско решение; в началото на ХХ век Асошиейтед Прес (Associated Press) осъзнава, че една-единствена непартийна версия на новините може да се продаде много по-широко, отколкото конкуриращи се партийни версии. „Обективността звучи много антикапиталистически, но в началото си изобщо не е била такава“, отбеляза тя.

Нейното изследване, проведено съвместно с независимия колектив Unicorn Riot по време на протестите в Минеаполис миналото лято, проследява едно от логичните направления на алтернативата – откритата активистка журналистика (advocacy journalism).

Отразяването на сблъсъците с полицията от страна на Unicorn Riot е било умишлено едностранчиво: хвърлянето на камъни по служителите на реда и полицейският отговор са били заснемани, но вандализмът и палежите от страна на протестиращите – не. „Полицията получава отразяване в традиционните медии; те нямат нужда от нашето“, споделя пред нея един от журналистите на колектива. Друг пък, добави тя, няма абсолютно никакво доверие на BBC, Reuters и западните традиционни медии, дотолкова, че предпочита Russia Today – пример, според нея, за това как отхвърлянето на несъвършената обективност може да се срине до приемане на държавна пропаганда.

Тя завърши с мисловен експеримент за пълната прозрачност. Ако обективността е невъзможна и журналистите вместо това са длъжни да разкриват всичко, което оформя техните възгледи, какво трябва да включва това разкриване на информация? Тя прочете един възможен списък: име, възраст, образование, история на гласуването, политически възгледи на родителите, бракоразводни дела, училищни досиета на децата, сексуална ориентация, религия, ипотека, диета, лекарства, зависимости, минали травми. След това тя превърна този списък във въпроси към залата: „Всички сме съгласни, че не можем да бъдем обективни. Всички сме съгласни, че трябва да казваме какво мислим. И така – за кого гласувахте? За кого гласуват приятелите ви? Женени ли сте? В процес на развод ли сте? Къде точно ще спрем?“

В модерираната дискусия, която закри сутрешната сесия, тримата международни лектори се съгласиха по един неудобен въпрос: връзката между журналистиката и общностите, на които тя твърди, че служи, се е изтънила по начини, които по-доброто отразяване само по себе си няма да поправи.

На въпроса дали всички журналисти сега са застъпници, Колинс отговори: да, застъпници за свободата на словото, демокрацията, прозрачността и отчетността; единственият отворен въпрос, каза той, е дали са готови да го признаят.

Грим отбеляза, че недоверието към мейнстрийм медиите сега се проявява под различни форми, както в политическата левица, така и в политическата десница. Центърът, каза тя, е нестабилен.