Президентът на „Радио Свободна Европа“ (RFE/RL) Стивън Капъс ще бъде сред гостите на международната конференция “Нови хоризонти в журналистиката: Истината под натиск”. Шестото издание на форума, организиран от Световния институт за пресата (WPI), в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на Фондация “Америка за България”, ще се проведе на 14 май в София.

На сцената ще застане и Робърт Гест – заместник-редактор на The Economist, известен със своите задълбочени анализи на глобалната политика и икономика. С репортажи от над 100 държави, Гест ще предложи широк поглед върху това как международните процеси променят журналистиката и достъпа до информация.

Конференцията ще събере водещи журналисти, редактори, изследователи и медийни лидери от цял свят, които ще обсъдят най-наболелите теми: от политическия и икономически натиск върху медиите до влиянието на технологиите и изкуствения интелект върху новинарската среда.

Темата „Истината под натиск“ поставя фокус върху реалните предизвикателства пред журналистиката днес – как се защитава независимостта, как се изгражда доверие и как медиите оцеляват в условията на глобални кризи.

Освен лекциите на световно признати имена, програмата включва панелни дискусии, практически работилници и възможности за директен обмен на идеи и контакти. Събитието е отворено както за професионалисти, така и за студенти и всички, които се интересуват от бъдещето на медиите.

Интересът към конференцията вече нараства, а местата са ограничени. Регистрирайте се сега.

Повече информация и регистрация: https://wpi2026.aej-bulgaria.org/bg/

Конференция, посветена на дигиталните комуникации и ролята на алгоритмите в обществото и медиите, организира Автономният университет в Барселона (Universitat Autònoma de Barcelona) на 6 и 7 юли. Тя ще предостави платформа за интердисциплиарен обмен на идеи с участието на учени и експерти в областта на комуникациите и дигиталната среда.

Основната тема на събитието е „Дигитални аудитории: младежи, алгоритмични посредничества и политическа социализация“.

Форумът ще се фокусира върху влиянието на дигитализацията и алгоритмите върху младите аудитории и обществото: нови информационни навици на младите в дигитална среда; възприятия и разбиране на алгоритмите; политическа социализация и участие в онлайн среда; пол, идентичност и социални неравенства в алгоритмично генерирано съдържание.

Регистрацията е безплатна (краен срок: 26 юни).

Допълнителна информация

Парламентарните избори на 19 април протекоха без съществени нарушения, отчитат наблюдателите от няколко граждански организации, които бяха обединили усилия в съвместен щаб. Асоциацията на европейските журналисти регистрира свои наблюдатели и се присъедини към усилията на Обединението за честни избори, Сдружение “Будни хора” и Инициатива “Правосъдие за всеки”. 

Основният извод от преминалите избори е, че честността им се гарантира от денонощната работа на много хора на терен, ангажирани в изборния процес. Осезаемо е намаляването на контролирания вот, за което този път допринесоха и действията на Министерството на вътрешните работи. Оценяваме положително изключителна бързата реакция на министерството при отговор на наблюдателски сигнали.

Прави впечатление обаче, че голяма част от проблемите, които бяха решени с много усилия на представителите на избирателните комисии, имат своето технологично решение. За съжаление, целенасочената дезинформационна кампания срещу машинното гласуване води до това, че на представители на секционните комисии им се налага да работят денонощно и да извършват ръчно действия, които подлежат на машинна обработка и биха довели до значително намаляване на грешките, а също така и до свеждане до минимум на недействителните бюлетини. Същевременно, секционни комисии и на тези избори невинаги спазваха указанията при потенциални проблеми с машините, което объркваше избирателите.

За пореден път отчитаме необходимостта от по-добра организация на изборната администрация. Отново всички организации, регистриращи наблюдатели, бяха задължени да внасят на хартия и на флашки голямо количество документи в Централната избирателна комисия, както и наблюдатели да се идентифицират с хартиени документи, напълно проверими като информация дигитално. 

Хаотичното поведение и липсата на подготовка на част от изборната администрация в секционни комисии пролича и на тези избори, със значителен брой нарушения, които е трудно да бъдат установени от районните комисии постфактум. Това се наблюдава в особен мащаб по време на броенето, където спазването на методическите указания в пълния им обем е рядко. Процедурата е сложна и изисква добре обучена администрация, като и този процес може да бъде значително опростен с инструменти като изцяло електронен протокол.

Независимо от тези наблюдения, можем да оценим изборите като честни и цялостно добре проведени. Наблюдателите на нашите организации покриха голям брой от определяните за рискови секции в цялата страна и в съществена част от тях имаха добро взаимодействие с членовете на секционните комисии. Най-честите нарушения бяха свързани с агитация, разкриване тайната на вота, присъствие на неидентифицирани лица в секциите. Впечатленията са, че контролираният вот, макар да е намалял, не е изчезнал, а част от търговците и мрежите за влияние са се преориентирали към нови политически субекти. Това показва необходимостта от систематични, а не просто от кампанийни усилия за пресичане на тези схеми за влияние. 

Благодарим на всички наблюдатели за тяхното безценно участие и призоваваме нашите последователи да останат ангажирани, тъй като демокрацията се отстоява всеки ден, не само по време на избори. 

Подкрепете работата на АЕЖ с дарение

Министерството на правосъдието предлага промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които осигуряват защита по явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела. Това са стратегическите дела срещу публичното участие, известни също като дела „шамари“ или SLAPP дела.

Проектът, който е сред приоритетите на екипа на МП, бе публикуван днес за обществено обсъждане.

Работата по него започна преди няколко години, търсени са различни подходи, изследвани са доклади и препоръки на Европейската комисия, препоръки на Комитета на министрите на СЕ, анализи на Асоциацията на европейските журналисти, както и опитът на други държави членки на Европейския съюз. Законопроектът е изработен от междуведомствена работна група, в която участваха представители на съдебната власт и доктрината, неправителствени организации, практикуващи юристи и експерти. С него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.

Предложените решения в законопроекта надхвърлят изискванията на директивата, като предвиждат, че правилата ще важат не само за трансгранични, а и за чисто национални дела.

Какво се предлага

С промени в ГПК в частта за особените производства се въвежда нова глава „Производство поради публичното участие на ответника“. В законопроекта се пояснява, че „публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес. Детайлно е разписано и кога е налице „въпрос от обществен интерес“, включително при засягане на основни права, обществено здраве, безопасност, околна среда; дейности на публични фигури; сигнали или публична информация за корупция; проблеми, поставяни пред законодателна, изпълнителна, съдебна и местна власт и др.

Като мярка за ефективна защита по делата „шамари“ се урежда възможност за прекратяване на производството на ранен етап чрез решение по същество. Това ще става по искане на ответника (най-често това са журналисти или граждански активисти).

Ответникът може да поиска да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен иск, предявен поради публичното му участие. Съдът се произнася по искането в едноседмичен срок и ако установи, че искът е очевидно неоснователен, дава едноседмичен срок на ищеца да обоснове иска си. В случай че не го прави или въпреки това искът е очевидно неоснователен, съдът постановява решение в закрито заседание, с което отхвърля иска по същество. И съдебното производство приключва.

Другата хипотеза е искът по дело „шамар“ да е надлежно предявен и обоснован. Едва след като даде ход на делото, съдът може да установи, че производството няма за цел да осигури защита на накърнени законни интереси и права, а се води, за да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника именно заради публичното му участие.

Законопроектът изброява определи индикатори за дела „шамари“, като: неравнопоставеност между страните; необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него; множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти; сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск; злоупотреба с процесуални права, включително забавяне на производството, избор на съд; умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените действия или изявления; действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника; други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване.

Друга особеност във връзка с доказването в производството по дела „шамари“ е възможността за представяне на доказателства от лица, които не са страни в производството, но имат интерес да подпомогнат защитата на ответника. Това ще могат да правят юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства.

В окончателното си решение, ако отхвърля иска, съдът изрично ще се произнася, че делото е било заведено заради обществено участие на ответника.

Специални мерки

Като специална мярка срещу злоупотребата с права се въвежда правилото, че обезпечение на иск в производство поради публичното участие не се допуска, ако не са представени убедителни писмени доказателства.

По искане на ответника съдът може да допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото. Съдът допуска това обезпечение, ако прецени, че делото е с оглед на публичното участие и е вероятно искът да не бъде уважен.

Решенията на съда ще подлежат на обжалване по правилата на ГПК. Влязлото в сила решение по дело „шамар“ с пълните данни на ищеца да бъде публикувано в Единния портал за електронно правосъдие от съда, постановил съдебното решение.

Предлага се и общо правило – не само за делата „шамари“, че когато съдът е допуснал обезпечение на иска (например запор) и е задължил този, в чиято полза е обезпечението, да плати гаранция за евентуалните вреди на ответника, ответникът при отхвърляне на иска може да си поиска гаранцията не само ако е предявил нарочен иск за вредите, но и ако има разноски в приключилото дело – за да си ги възстанови.

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) провежда допитване до журналистическата общност, за да събере информация за употребата на изкуствения интелект (ИИ) в българските редакции.

Вашият опит е ценен за нас. Независимо дали използвате ИИ редовно, експериментално или все още проучвате възможностите му, данните от анкетата ще помогнат да разберем как медиите и журналистите у нас прилагат тези технологии. Резултатите ще бъдат използвани при разработването на общи насоки за етично използване на изкуствен интелект в журналистиката.

Попълването на въпросника ще Ви отнеме около 5 минути. Можете да го достъпите тук до 30 април.

Към анкетата

Защо е необходим етичен кодекс за ИИ?
Въвеждането на общи правила е от критично значение за запазване на доверието в медиите. Етичните стандарти са нужни за:

– Гарантиране на контрола върху съдържанието – определяне дали и как се извършва проверка на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, преди то да бъде публикувано

– Прозрачност – ясно дефиниране на случаите, в които аудиторията трябва да бъде информирана за използването на изкуствен интелект от дадена медия

– Защита на професионалните стандарти – поставяне на ясни граници при работа с поверителна информация, лични данни и защита на източниците, които могат да бъдат компрометирани при неправилна употреба на алгоритми

Водещите медийни организации вече предприемат стъпки за регулиране на ИИ в журналистиката. Примери за това са:
– Парижката харта за изкуствен интелект и журналистиката – инициатива на „Репортери без граници“, която определя принципи за етично използване на ИИ, като поставя акцент върху човешкия фактор, който трябва да остане водещ в редакционните решения.

– Вътрешни кодекси. Големи медии като Reuters, The Guardian и Associated Press (AP) вече имат публично достъпни насоки по тази тема. Те често включват забрана за използване на ИИ за създаване на новинарски снимки и изискват редактиране от човек на всеки текст, генериран с чатботове.

– Европейският акт за изкуствен интелект. Първата по рода си законодателна рамка на ЕС, която налага изисквания за прозрачност, включително за съдържание, което е синтетично генерирано или манипулирано (т.нар. deepfakes).

Вашето участие в анкетата ще помогне на българската журналистическа общност да бъде част от тези глобални процеси и да изработи стандарти, които отговарят на местния контекст

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) и Програма “Достъп до информация” изразяват тревога във връзка с информацията за нови съдебни действия срещу разследващия журналист Димитър Стоянов от Bird.bg, довели до налагане на запори на сметки в размер на 25 000 евро. Поредицата от дела, заведени срещу него от бургаския бизнесмен и бивш митничар Николай Филипов, известен и с прякорите „Пъдпъдъка“ и „Митничаря“, носи всички белези на т.нар. дела шамари (SLAPP) – стратегически искове, целящи да възпрат журналистическата работа чрез финансов и институционален натиск.

Недопустимо е съдилищата да допускат прилагането на подобни тежки и обременяващи свободата на словото мерки спрямо журналист по искане на оплакващи се, чиято цел е да заглушат правото на информация и обществения дебат.

Наред със самото завеждане на дела шамари, налагането на тежки обезпечения във формата на блокиране на банкови сметки спрямо разследващи журналисти и медии представлява двойно по-голяма тежест върху свободата на словото и общественото участие.

Подобни практики представляват сериозна заплаха за свободата на изразяване, правото на информация и функционирането на демократичното общество. В свои предишни позиции АЕЖ-България и ПДИ последователно са подчертавали, че делата шамари се използват като инструмент за сплашване на журналисти и граждански активисти, както и че България изостава в създаването на ефективни механизми за защита срещу тях.

Коментираният случай потвърждава спешната необходимост от законодателни промени, които да осигурят реална защита срещу злоупотребяващи съдебни искове. В този контекст АЕЖ-България и ПДИ:

– Призовават Министерството на правосъдието да публикува в най-кратък срок за обществено обсъждане подготвения проект за изменения в Гражданския процесуален кодекс, транспониращ анти-SLAPP директивата на Европейския съюз, като гарантира прозрачност и възможност за широко участие на професионалните общности и гражданското общество;

– Настояват бъдещото Народно събрание да приеме в спешен порядък необходимите законодателни промени, така че България да осигури ефективна защита срещу дела шамари и да изпълни ангажиментите си по европейското право;

– Подчертават, че забавянето на тези мерки не само излага страната на риск от санкции, но и създава непоносима среда, в която разследващата журналистика може да бъде парирана и системно подкопавана чрез правни средства.

АЕЖ-България и ПДИ изразяват солидарност с Димитър Стоянов и всички журналисти, които са обект на подобни действия, и ще продължи да следи развитието на случая и законодателния процес.

АЕЖ-България ще докладва случая пред Платформата за сигурността на журналистите на Съвета на Европа. Асоциацията администрира фонд за правна помощ, с който подпомага журналисти и граждани, обект на дела шамари.

Можете да направите дарение за фонда по следната банкова сметка на АЕЖ:

ОББ

IBAN BG39UBBS81551011658021 

BIC UBBSBGSF

Титуляр АЕЖ България

Основание: anti-SLAPP

Или с банкова карта или пейпал по сметката на АЕЖ

Проектът „За истината с факти“ има за основна цел изграждането на устойчива мрежа от регионални журналисти и студенти, които да противодействат на антиевропейската дезинформация, засягаща най-силно местните общности в България. Инициативата се стреми да повиши капацитета на независимите регионални медии чрез обучение, менторство и осигуряване на човешки ресурс, който да запълни липсата на капацитет за проверка на информация на местно ниво.

Основните дейности на проекта включват:

• Обучение на 20 студенти по журналистика в задълбочена проверка на факти и използване на специализирани инструменти.
• Провеждане на конкурс и избор на 5 стажанти, които в рамките на 6-месечен стаж ще работят в „двойки“ с регионални журналисти под менторството на редактори от Factcheck.bg.
• Развитие на капацитета на „За истината“ чрез обучение за факт-чекърска редакция, работа с изкуствен интелект и етични стандарти.
• Провеждане на съвместен мониторинг и публикуване на минимум 40 регионални проверки и 4 досиета.
• Създаване на видео проверки за социалните мрежи.
• Кампания за включване на гражданите чрез подаване на сигнали за съмнителна информация

Партньори по проекта са Асоциацията на европейските журналисти – България (чрез екипа на Factcheck.bg) и платформата за регионална журналистика Zaistinata.com. Инициативата се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Срокът на изпълнение е 10 месеца.

DW Global Media Forum 2026 ще се проведе на 23 и 24 юни в Бон, Германия. Всяка година в събитието участват представители от над 120 страни, което го превръща в глобална конференция за диалог и иновации в медийния сектор.

Главна тема на тазгодишното издание ще бъдат предизвикателствата, пред които е изправена съвременната журналистика в контекста на все по-агресивния и конфронтационен публичен дискурс. Конференцията ще събере журналисти, медийни ръководители и експерти от цял свят, които ще обсъдят как независимата журналистика може да се наложи, да изгради доверие и да запази влиянието си във все по-пренаселената публична сфера.

Допълнителна информация

Сривът на свободата на медиите в Сърбия продължава, на фона на рекордни нива на физическо насилие срещу журналисти, смъртни заплахи и онлайн клеветнически кампании, тревожни нива на безнаказаност и строг политически контрол върху медийния пейзаж. Това заключиха партньорските организации на Платформата на Съвета на Европа за безопасност на журналистите и Механизмът за бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR), след посещение в Сърбия на 26 и 27 март. В мисията участва и АЕЖ. 

Докато държавните служители в Сърбия отказват да признаят сериозността на ситуацията с безопасността на журналистите, делегацията предупреждава, че рискът от по-нататъшна ескалация на атаките продължава да е опасно висок. Данните за мнижество нападения над журналисти, отразяващи местните избори в 10 общини в неделя, 29 март, потвърждават оценката на международните организации. Използването на насилие с цел ограничаване на работата на репортерите и липсата на защита създават токсична среда, която сериозно възпрепятства способността на медийните служители да изпълняват своите задължения. 

Мисията се проведе в момент, когато се регистрират безпрецедентни физически атаки срещу журналисти и масови очернящи онлайн кампании, организирани или усилвани от влиятелни членове на управляващата партия. След мисията за солидарност, проведена от MFRR през април 2025 г., ситуацията само се влошава, въпреки многократните призиви за действие. От смъртоносното срутване на козирката на жп гарата в Нови Сад през ноември 2024 г. и последвалите протести в цялата страна, в платформата Mapping Media Freedom са документирани 294 нарушения на свободата на печата, насочени срещу 513 медийни професионалисти. В същото време, Сърбия е и сред страните в Европа с най-голям брой сигнали за нарушения срещу свободното слово в Платформата на Съвета на Европа. След срещи с журналисти, редактори, синдикати и асоциации, Върховната публична прокуратура, полицията, държавни и парламентарни служители, медии, обществената телевизия, международната общност и граждански организация, делегацията изразява сериозните си опасения, че журналистите са изправени пред вълна от насилие, а защититите, с които разполагат, са недостаъчни.

Медийната среда в Сърбия се характеризира с физически нападения – често извършвани от онези, на които е възложено да защитават журналистите –  вербални заплахи, включително и смъртни заплахи, подстрекаване към насилие и поляризираща реторика, както и мащабно овладяване на медиите. Нарушенията се разпростират и онлайн; наред с клеветите, координираните бот атаки срещу профили в социалните медии на независими медии и журналисти, както и DDoS атаките срещу новинарски сайтове, се очертават като новите оръжия на цензурата. Използване на шпионски софтуер срещу журналисти и медийни работници, както и липсата на бързо и независимо разследване на случаите, са тревожен проблем, който заслужава сериозно внимание от страна на властите. 

В рамките на среща с Ана Бърнабич, председател на Народното събрание на Сърбия, делегацията обсъди ситуацията със свободата на медиите в страната и призова властите да поемат отговорност, като избягват дискредитирането, демонизирането и вземането под прицел на журналисти, както и да осъждат всички атаки. Бърнабич потвърди, че е наясно с конкретни заплахи срещу журналисти, както и с ужасяващото наследство на безнаказаност, чийто символ е убийството на Славко Чурувия. Това, обаче, изглежда не важи за пълния спектър от заплахи към журналисти, включително тези, които идват от управляващата партия и биват усилвания и разпространявани от проправителствени медийни таблоиди, социални медии и поддръжници на Сръбската прогресивна партия на президента Вучич. 

Бърнабич пое ангажимент за сигналите за заплахи към медии и журналисти, публикувани в Платформата на Съвета на Европа. От стартирането на платформата през 2015 г., на 61% от сигналите, отнасящи се до Сърбия, не е отговорено. Липсата на отговор през 2025 г. достига 85% и съвпада с отчетения ръст на броя на сигналите. Делегацията приветства този ангажимент, но повтори искането си към г-жа Бърнабич да прекрати политическите атаки като жизненоважна първа стъпка в изграждането на доверие за готовността на държавата да подобри свободата на медиите в страната.

Ескалиращото насилие срещу журналисти в отговор на общонационалните протести продължава и през 2026 г. Върховната обществена прокуратура потвърди, че е налице увеличение от 115% на служителите на медии, които  са се обърнали към нея, и 367% увеличение на случаите, свързани с физически атаки. Независимо от скока в престъпните заплахи, се наблюдават и шокиращи нива на безнаказаност. През 2025 г. съдът е издал едва три осъдителни присъди за лица, отговорни за нападения срещу журналисти. Делегацията заключи, че ключов фактор е продължаващият срив както на върховенството на закона, така и на специализираните системи за защита на журналистите в Сърбия. Слабият отговор от страна на полицията към искания на прокурорите във връзка с атаки срещу журналисти води до системен провал при събирането на достатъчно доказателства, които да гарантират ефективно разследване. 

Ролята на полицията е централна за гарантиране на безопасността на журналистите. На среща с Министерството на вътрешните работи, Дирекцията на полицията в  Белград и Дирекцията на криминалната полиция, представителите на международната мисия изразиха безпокойствието си от липсата на каквото и да е признание за сериозността на проблема и провалите на полицейските сили както при защитата на журналисти, така и при разследването на нарушения, идващи от полицейски служители. Делегацията не получи информация за нито един случай, в който полицейски служител да е бил подведен под отговорност за неправомерно поведение или неизпълнение на задълженията си. Въпреки че им бяха представени конкретни и добре документирани примери за нападения над журналисти, представителите на правоприлагащите органи не реагираха по начин, който би подсказал готовност да се поучат от тези провали и да изпълнят законовите си задължения. 

Делегацията изрази продължаваща загриженост относно блокираната работа на Съвета на Регулаторния орган за електронни медии (РЕМ). Липсата на функциониращ и независим съвет представлява сериозна пречка за ефективното регулиране на електронните медии като цяло и за процеса на лицензиране. Ситуацията засяга и управлението на Радио и телевизия Сърбия (РТС), обществените радио и телевизия, както и механизмите за надзор. Тъй като мандатът на четирима членове на управителния съвет на РТС изтича през юни, а скоро се очакват и общи избори, отсъствието на Съвет на РЕМ, както и на график, по който той ще бъде назначен,  това ще продължи да внася несигурност в РТС и в по-широкото медийно пространство. На срещата г-жа Бърнабич изрази разочарование от ситуацията и желание за намиране на решение в сътрудничество с международни партньори. Делегацията подчертава, че за да бъде процеса легитимен както според сръбското законодателство, така и според механизмите за напредък за присъединяването на държавата към ЕС, изборът трябва да доведе до назначаването на професионален, плуралистичен и в крайна сметка независим орган, който действа в обществен интерес, а не в защита на политически интереси. 

Заплахите, пред които са изправени журналистите, са разнообразни и сложни. Все по-често срещу журналисти се използват граждански и наказателни съдебни дела с цел ограничаване на техните репортажи заради заплахата от скъпи и времеемки съдебни производства. Данните на Националната работна група срещу SLAPP дела (дела-шамари) идентифицират 48 такива дела срещу журналисти, редактори, издатели и медии от 2020 г. насам. Разследващата медия KRIK в момента е изправена пред 14 съдебни дела. Докато популярните медии могат да разчитат на солидарност и да получат финансова подкрепа чрез фондонабирателно кампании (crowdfunding), за да организират своята защита, за местните медии, които вече изпитват икономически затруднения, едно SLAPP дело може да е достатъчно, за да прекрати дейността им. Препоръката на Съвета на Европа за борба със SLAPP делата очертава подробна пътна карта за държави членки като Сърбия, за да могат да се справят със злонамерените съдебни дела и да защитят журналистиката. Г-жа Бърнабич спомена желанието си да разгледа този въпрос, а наличните препоръки по тази тема могат да са отправна точка.

Въпреки ясните данни за огромния брой атаки срещу журналисти, след срещите си мисията идентифицира фундаментално разминаване между сериозността на ситуацията на терен и преценката и реакцията на властите. Необходима е ясна политическа воля за прекъсване на спиралата от негативни случаи и гарантиране, че всички атаки срещу медиите ще бъдат надлежно санкционирани съгласно закона. Дотогава, и докато политическият натиск върху независимата журналистика не бъде намален, свободата на медиите ще продължи да страда и да подкопава стремежите на Сърбия за присъединяване към ЕС.

Партньорите в мисията ще публикуват доклад с основните си изводи и препоръки към сръбските власти, който ще бъде споделен и със Съвета на Европа, Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Мисията беше ръководена от Article 19 Europe с участието на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), Комитета за защита на журналистите (CPJ), Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на журналистите (EFJ), Европейския център за свобода на печата и медиите (ECPMF), Index on Censorship, Международния институт по печата (IPI), Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT) и Репортери без граници (RSF).

Коалицията от организации за свобода на медиите – партньори на Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа, беше и на двудневно посещение в Прищина, също с цел да направя моментна снимка на медийната ситуация там. Повече за резултатите от тази мисия ще намерите тук.

Свободата на медиите в Косово преживява период на упадък от 2023 г. насам на фона на поредица от негативни събития. Това налага незабавни политически действия от страна на правителството, заключи международна мисия за свобода на медиите, в която се включи и АЕЖ.

След двудневно посещение в Прищина, коалицията от организации за свобода на медиите – партньори на Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа, установи, че стабилното състояние на свободата на медиите в страната, стремяща се към членство в Европейския съюз, е отстъпило и е в период на влошаване през последните три години.

Въпреки че в Косово има плуралистична медийна среда, ниски нива на физическо насилие срещу журналисти и законодателство, което до голяма степен е приведено в съответствие с европейските и международните стандарти, множество принципи на свободата на медиите са подкопавани от управляващата партия „Ветевендосйе“. 

Приемането от парламента на закон за медиите (по-късно отхвърлен като противоконституционен), който засилва политическия контрол върху Независимата медийна комисия (НМК), недостатъчното финансиране и политическият натиск върху обществените радио и телевизия (РТК), както и продължаващото увеличаване на вербалните атаки и очернянето на журналисти от политици на управляващата партия, са основните фактори, формирали оценката на делегацията.

Тези проблеми подриват положителните тенденции в Косово по отношение на свободата на пресата и развитието на медиите, започнали след обявяването на независимостта на страната. Това накърнява статута ѝ на ясен регионален лидер в областта на свободата на медиите в процеса на присъединяване към ЕС.

По отношение на климата за безопасност на журналистите в Косово, представителите на медийния сектор изразиха доверие в работата на прокуратурата, като делегацията приветства и подобрението при разглеждане на медийни дела от съдилищата. По-специално, висока оценка получава приетата Стратегия на Съдебния съвет на Косово (KCJ) за подобряване на достъпа до правосъдие за периода 2026–2028 г., която дава приоритет на делата, свързани с безопасността на журналистите, клеветата и SLAPP-исковете, насочени срещу журналисти.  Стратегията на ССК беше приветствана и от Коалицията срещу SLAPP в Европа.  Физическите нападения срещу журналисти, които нараснаха значително през 2023 г., са спаднали до предишните нива. Обнадеждаващо е, че последните случаи на нападения срещу медийни работници завършват с осъдителни присъди.

Въпреки това броят на документираните от Асоциацията на журналистите в Косово (AJK) случаи на очерняне, дискредитиране и онлайн тормоз срещу журналисти, особено от страна на политически фигури, драстично се е увеличил през последните няколко години, достигайки връх през 2025 г. Основен източник на тези атаки са политиците от водещата партия Ветевендойсе. Особено тревожна тенденция е използването на токсични наративи от страна на представители на управляващите, които представяват журналистите, задаващи легитимни въпроси, като сръбски „наемници“ и „агенти“, плащани от чужди сили. При сръбските и другите медии, представящи малцинствата, този натиск допълнително се утежнява от заплахите от чужди правителства и липсата на достъп до публична информация на техните езици.

В рамките на среща с министър-председателя Албин Курти, представители на правителството и партия Ветевендосйе, делегацията ги призова да дадат пример на обществото, като осъдят използването на обиди и клевети по адрес на журналисти и самите те се въздържат от подобни действия. Министър-председателят не се ангажира да осъди публично такива атаки.

Макар и Косово да има динамичен частен медиен сектор, медийният пейзаж е изправен пред предизвикателства, свързани с влиянието на политически и бизнес интереси и недостатъчните бариери между собствеността върху медиите и редакционната политика.  Системни проблеми, включително липсата на прозрачност от страна на публичните власти, продължават да възпрепятстват разследващата журналистика и допринасят за намаляване на общественото доверие в медиите.

Делегацията подчерта важността на независимостта и достатъчното финансиране на обществената медия и поиска от министър-председателя да осигури адекватни ресурси и да измени законодателството в съответствие с член 5 от Европейския акт за свобода на медиите (EMFA). Продължаваме да сме загрижени, че RTK работи в трудни икономически условия, като липсата на финансиране не позволява на медиите от групата да правят необходимите инвестиции. Делегацията изрази загриженост относно случаи на сваляне от ефир на водещи на актуални предавания, премахване на предавания и опасения за политически натиск. По време на среща с медийните организации,  ръководството на RTK категорично отхвърли тъврденията за натиск върху журналисти и заплахи за редакционната независимост.

Премиерът и длъжностните лица изтъкнаха, че завладяването на медиите от заинтересовани бизнес, корпоративни и олигархични интереси, е основното предизвикателство пред свободата на медиите в Косово. Делегацията подчерта, че макар подобряването на прозрачността на собствеността и защитата на редакционната независимост да са от жизненоважно значение, това не бива да отклонява вниманието от отговорността на правителството по отношение на влошаването на свободата на медиите в страната.

За да се решат въпросите за прозрачността на собствеността върху медиите по демократичен и пропорционален начин, делегацията призова министър-председателя и неговото правителство да дадат приоритет на привеждането на националното законодателство в съответствие с член 6 от ЕМФА.  Отбелязахме също така ангажимента на министър-председателя да възобнови сътрудничеството с международни организации за изготвяне на нов закон за медиите, който да съответства на европейските стандарти.

Мисията призова правителството да измени законодателната си програма, като включи в нея Закона за радио и телевизия в Косово и Закона за защита на журналистическите източници, в съответствие с ЕМФА и целта на Косово да се присъедини към ЕС.

В правно отношение, свободата на медиите и безопасността на журналистите в Косово остава в съответствие с европейските стандарти. През последните години не са били арестувани журналисти. По време на срещата, министър-председателят Курти даде устни гаранции, че клеветата няма да бъде отново криминализирана, което опроверга неотдавнашни публични призиви на високопоставени представители на партията „Ветевендоше“.

През последните години решенията на Конституционния съд, Върховния съд и по-ниските съдебни инстанции демонстрираха независимостта на съдебната система на Косово и нейната способност да защитава свободата на медиите. Въпреки това фактът, че най-висшият съд на страната беше принуден да отмени закон, заплашващ независимостта на ИМК, беше тревожно развитие, което символизира нарастващия натиск върху основите на медийната система в Косово. 

Тъй като свободата на медиите е ключов стълб в процеса на присъединяване на Косово към ЕС, настоящото правителство трябва да положи значителни усилия, за да възстанови доверието в демократичните си постижения и да се върне към предишния път на напредък в свободата на изразяване, който страната измина през последните петнадесет години.

За да подкрепят този процес, партньорите в мисията ще публикуват доклад, в който ще изложат констатациите си и ще дадат препоръки на правителството, който ще бъде споделен и със Съвета на Европа, Европейския съюз, Организацията на обединените нации и Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ).

Мисията в Прищина се проведе между 24 и 26 март. Делегацията се срещна с министър-председателя Албин Курти, както и с редактори и журналисти, съдебни власти, регулаторни органи и представители на обществената медия RTK.

Към мисията се присъединиха Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), Европейският център за свобода на пресата и медиите (ECPMF), Европейската федерация на журналистите (EFJ), Index on Censorship, Международният институт за пресата (IPI), Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT) и Репортери без граници (RSF). Мисията беше подкрепена от Асоциацията на журналистите в Косово (AJK). Подобна мисия за установяване на фактите в Косово беше организирана от партньорите на Платформата на Съвета на Европа през 2022 г.