Жените са поне половината от световното население. Как обаче присъстват в медиите? От векове публичният живот е доминиран от мъже, което естествено се пренася и в отразяването на действителността. Като говорим за жените в медиите, имаме предвид едновременно ролята на жените журналистки, какви са специфичните проблеми, с които се сблъскват, на какви рискове и опасности са изложени. Но също така и как жените са отразявани от медиите. Как се говори за темите като насилието срещу жени, равенството между половете, здравни или социални теми, които са важни за жените.

За всичко това ще говорим на 21 и 22 октомври в поредица от събития с участието на Асоциацията на европейските журналисти – България и под шапката на нашия дискусионен формат Sofia Talks Media.

Внимание: За всяко от събитията е необходима отделна регистрация. Участието е безплатно, но местата са ограничени, затова внимателно преценете в кое ще можете да се включите и се регистрирайте.

Започваме в 14:00 ч. на 21 октомври (сряда) с конференцията „Как разказваме историите за насилие?“, организирана от Фондация „Будителките“ в София, в която АЕЖ е партньор. Подробности за събитието ще намерите тук.

Регистрация

Продължаваме в 19:00 ч. същия ден (21 октомври, сряда) с вечерна среща дискусия „Новите дигитални заплахи за журналистиката и защо те са важни за всички нас“ с френската журналистка и изследователка Елоди Виал.

Акценти в събитието

Журналистиката винаги е била професия, свързана с рискове. В дигиталната ера обаче тези рискове придобиват нови форми. Онлайн тормозът, доксингът и злоупотребите с изкуствен интелект могат да бъдат насочени срещу журналисти просто защото вършат работата си, с последствия, които далеч надхвърлят дигиталното пространство. Жените журналистки са особено уязвими, а атаките често се засилват около избори, включително чрез координирани кампании за дезинформация, целящи да подкопаят доверието в медиите и репортерите.

Тези атаки засягат всички нас. В международен план и в цяла Европа подобни тактики на онлайн тормоз и сплашване се използват и срещу изследователи, учени, защитници на околната среда и експерти, които допринасят със знания и експертиза към обществения дебат. Когато онези, които ни информират, бъдат атакувани, дискредитирани или принудени да се оттеглят от публичното пространство, на карта е поставен и собственият ни достъп до свободна и независима информация.

Кога: 21 октомври 2026 г., 19:00 – 21:00 ч.

Място: гр. София (ще съобщим на одобрените участници)

Работен език: английски 

Регистрация

На 22 октомври АЕЖ-България организира еднодневно обучение за разследване на насилие и експлоатация онлайн, както и за инструменти и методи за защита от онлайн тормоз. Събитието е само за жени журналистки поради полово обоснованите специфики на проблема. То е част от инициативата на АЕЖ-България за подкрепа на жените в журналистиката и изграждането на мрежа за взаимна подкрепа.

Акценти в обучението

С помощта на водещи професионалистки в сферата – чешката разследваща журналистка Аполена Рихликова и френската експертка по дигитална безопасност Елоди Виал, ще разгледаме насилието във всички негови измерения: как го разследваме със средствата на журналистиката, как пишем и отразяваме казуси с висок риск, как се предпазваме от заплахи в дигиталното пространство и какви възможности за защита предоставят европейските регулации и цифрови политики. В края на деня Николета Даскалова, медийна изследователка, ще обобщи споделените казуси от участниците по време на обучението и ще фокусира дискусията към ежедневните рискове, които журналистките в България срещат. Повече за програмата на обучението ще намерите тук.

Работилницата ще се проведе на 22 октомври (четвъртък) между 9:30 и 17:30 ч. в София. Участието е безплатно, но местата са ограничени. Моля, запишете се в тази форма до 15 октомври, след което ще получите потвърждение за участие. Предвиден е превод от английски.

Кога: 22 октомври 2026 г., 9:30 – 17:30 ч.

Място: гр. София (ще съобщим на одобрените участници)

Работен език: английски, предвиден е превод

Регистрация

Поредицата от събития се осъществява с подкрепата на Европейската федерация на журналистите (EFJ) и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“ и в партньорство с Фондация „Будителките“.

За лекторите:

Аполена Рихликова
Журналистка, документалистка и главна редакторка на Page Not Found, Чехия

Аполена Рихликова е многократно награждавана разследваща журналистка, режисьорка на документални филми, както и съосновател и главен редактор на чешката независима медия Page Not Found. Нейната работа е фокусирана върху експлоатацията в интернет, сексуалното насилие, дигиталните платформи, инфлуенсърите, радикализацията и начините, по които технологиите преобразуват властта и уязвимостта. Репортажите ѝ са публикувани или създадени в сътрудничество с медии като The Guardian, European Correspondent, BIRN, OCCRP, CNN и Foreign Policy. Тя е също така сценарист и режисьор на няколко документални филма, сред които Limits of Work и The Limits of Europe.

Елоди Виал

Елоди Виал е журналистка, съветничка по дигитални политики и обучителка по дигитална безопасност. Тя има над десет години опит в подкрепа на журналисти и редакции, изправени пред дигитални заплахи. Стипендиантка в Центъра „Бъркман Клайн“ и Института за рестартиране на социалните медии към Харвардския университет, както и към Knight-Wallace Fellow в Мичиганския университет. През 2025 г. Виал създава доклада Ending the Silence on Online Harassment of Journalists за Европейската федерация на журналистите (EFJ), който съдържа първия по рода си наръчник по технологична политика за европейските синдикати.

Николета Даскалова

Медийна изследователка, съавторка на проучването „Да бъдеш журналист: състояние на професията“ (2017) и авторка на „Да бъдеш журналистка: цената на професията“ (2026).

Насилието, основано на пола, сексуалната експлоатация и тормозът все повече се пренасят в дигиталното пространство. Това отваря огромна възможност за журналистите да изследват и разкриват подобни проблеми, за което обаче е необходимо да познават методите, каналите и рисковете на дигиталната екосистема. Същевременно, все по-голямата зависимост на журналистите от големите технологични платформи, използването на изкуствен интелект и присъствието в социалните медии ги излага на широко разпространен онлайн тормоз, особено що се отнася за жените в професията. 

Ето защо, в партньорство с Европейската федерация на журналистите (EFJ), организираме еднодневно обучение за разследване на насилие и експлоатация онлайн, както и за инструменти и методи за защита от онлайн тормоз. Обучението е само за жени журналистки поради полово обоснованите специфики на проблема. То е част от инициативата на АЕЖ-България за подкрепа на жените в журналистиката и изграждането на мрежа за взаимна подкрепа.

С помощта на водещи професионалистки в сферата – чешката разследваща журналистка Аполена Рихликова и френската експертка по дигитална безопасност Елоди Виал, ще разгледаме насилието във всички негови измерения: как го разследваме със средствата на журналистиката, как пишем и отразяваме казуси с висок риск, как се предпазваме от заплахи в дигиталното пространство и какви възможности за защита предоставят европейските регулации и цифрови политики. В края на деня Николета Даскалова, медийна изследователка, ще обобщи споделените казуси от участниците по време на обучението и ще фокусира дискусията към ежедневните рискове, които журналистките в България срещат.

Работилницата ще се проведе на 22 октомври между 9:30 и 17:30 ч. в София. Участието е безплатно, но местата са ограничени. Моля, запишете се в тази форма до 15 октомври, след което ще получите потвърждение за участие. Предвиден е превод от английски.

Програма

10:00 – 12:00 Как разследваме и как се предпазваме от насилието?

Водеща: Аполена Рихликова

Обучението е фокусирано върху репортерските методи за разкриване на експлоатация, случваща се зад анонимни профили, затворени мрежи и наглед легитимни онлайн бизнеси. Практическият опит стъпва върху няколко мащабни международни разкрития на Аполена Рихликова с фокус върху разследването From OnlyFans to OnlyScams, което разкрива схема за онлайн сводничество и предизвиква законови промени за по-добра защита на жертвите онлайн.

Акценти:

• Достъп и проверка на данни в анонимна и несигурна среда.
• Документиране и запазване на дигитални доказателства.
• Щадящ подход към жертвите без допълнителен риск, както и спазване на етичните и психологическите граници при разследване на екстремно насилие.
• Сравнителен анализ между комерсиализирани структури с договори и анонимни злонамерени мрежи.
• Практическа дискусия и разглеждане на казуси, предложени от самите участници. 

13:00 – 16:00 Журналистика и дигитални политики на ЕС: онлайн безопасност и ролята на големите технологични компании

Водеща: Елоди Виал

Това обучение изследва как журналистите, които все повече разчитат на дигиталната инфраструктура на Big Tech, могат да използват европейското законодателство за защита от онлайн тормоз и за търсене на отговорност от платформите. В центъра на работилницата са Законодателният акт за дигиталните услуги (DSA), Европейският акт за свободата на медиите (EMFA) и наличните механизми, които те предоставят.

Акценти: 

• Журналистите, Big Tech и онлайн заплахите: защо отговорността на платформите е ключова за безопасността на медиите.
• Дигиталната политика на ЕС и отговорността на Big Tech: практическо въведение в DSA, EMFA и свързаните регулации. Анализ как журналистически организации и синдикати могат да ги използват за защита, конкретни казуси, съдебни решения и първи победи.
• От атака към реакция: прилагане на регулацията на практика. Изграждане на практическа рамка за справяне с онлайн тормоз: откриване, документиране, оценка на риска, докладване и идентифициране на начините за ескалация.
• Картографиране на казуси. Прилагане на методологията спрямо конкретен инцидент (идентифициране, рискове, политики на платформи и регулаторни мерки).
•  Дискусия за приложението на рамката извън казусите за онлайн тормоз.

16:30 – 17:30 Дискусия „Сигурни и защитени на работа: какъв е опитът на българските журналистки“

Модератор: Николета Даскалова

Разговор за специфичните рискове и тормоз в ежедневната работа на жените журналистки в България – на терен, онлайн и в редакцията. Ще обсъдим как отразяването на злоупотреби превръща журналистите в мишена и какви са практическите механизми за реакция в ситуации на несигурност.

За водещите:

Аполена Рихликова
Журналистка, документалистка и главна редакторка на Page Not Found, Чехия

Аполена Рихликова е многократно награждавана разследваща журналистка, режисьорка на документални филми, както и съосновател и главен редактор на чешката независима медия Page Not Found. Нейната работа е фокусирана върху експлоатацията в интернет, сексуалното насилие, дигиталните платформи, инфлуенсърите, радикализацията и начините, по които технологиите преобразуват властта и уязвимостта. Репортажите ѝ са публикувани или създадени в сътрудничество с медии като The Guardian, European Correspondent, BIRN, OCCRP, CNN и Foreign Policy. Тя е също така сценарист и режисьор на няколко документални филма, сред които Limits of Work и The Limits of Europe.

Елоди Виал

Елоди Виал е журналистка, съветничка по дигитални политики и обучителка по дигитална безопасност. Тя има над десет години опит в подкрепа на журналисти и редакции, изправени пред дигитални заплахи. Стипендиантка в Центъра „Бъркман Клайн“ и Института за рестартиране на социалните медии към Харвардския университет, както и към Knight-Wallace Fellow в Мичиганския университет. През 2025 г. Виал създава доклада Ending the Silence on Online Harassment of Journalists за Европейската федерация на журналистите (EFJ), който съдържа първия по рода си наръчник по технологична политика за европейските синдикати.

Николета Даскалова

Медийна изследователка, съавторка на проучването „Да бъдеш журналист: състояние на професията“ (2017) и авторка на „Да бъдеш журналистка: цената на професията“ (2026).

21-во издание на Международния фестивал на журналистиката (IJF) ще се проведе от 14 до 17 април 2027 г. в Перуджа.

Всички сесии са със свободен вход. Предварителна програма ще бъде публикувана през февруари, а окончателната програма ще бъде публикувана онлайн през март.

Предложения за участие

За да направите предложение за основната програма, пишете на proposals@journalismfestival.com до 31 декември 2026 г. Предложението може да бъде за един от следните формати: панелна дискусия, презентация, работна среща, интервю или друг формат.

При панелна дискусия стандартният брой участници е 3 лектори плюс модератор. Стандартната продължителност на панелната дискусия е 50 мин.

При презентация или работна среща стандартният брой лектори е 1 или 2 (не е необходим модератор). Продължителността на презентацията или работната среща е гъвкава.

При интервю стандартният формат е един интервюиращ и един интервюиран. Стандартната продължителност на интервюто е 30 мин.

За да направите предложение за събитие в съпътстващата програма, пишете на side_events@journalismfestival.com. Крайният срок за получаване на предложения е 14 април 2027 г.

Допълнителна информация

За поредна година медии и журналисти могат да кандидатстват за финансиране на проектни идеи в рамките на #BeVocal на социално отговорната инициатива „Ти и Lidl“.

АЕЖ-България и платформата ни за младежка журналистика sCOOL Media са партньори на програмата, която е отворена за кандидатстване през целия октомври.

Деветото издание на „Ти и Lidl“ преминава под мотото „Подкрепяме иДЕЙНИТЕ хора“, а специален акцент са проектите за превенция на зависимостите и насилието сред младите хора.

Темата е под надслова „Предложи им посока, преди да го направи улицата!“. Във всяка от петте тематични области, както и сред младежките проекти, отличен проект по фокус темата ще получи допълнително финансиране. Специалният грант е насочен към конкретни решения и програми за превенция, които работят с младите хора чрез различни спортни, културни и образователни активности и подкрепа при рискови ситуации.

И тази година проектите могат да бъдат подавани в пет тематични области:

#BeLocal – култура, традиции и историческо наследство

#BeFair – социално равенство и приобщаване

#BeGreen – опазване на околната среда

#BeActive – активен начин на живот и гражданска ангажираност

#BeVocal – медийни и журналистически проекти

Инициативата ще подкрепи и младежки проекти. Младежите на възраст от 14 до 18 години могат да подават свои проектни идеи чрез училище, читалище, организация с нестопанска цел, фондация или сдружение.

В рамките на #BeVocal финансирането е до 5000 евро за медийни проекти и до 2000 евро за журналистически проекти. Младежките проекти могат да получат финансиране до 2000 евро. Проектите, отличени по специалната тема за превенция на зависимостите и насилието сред младите хора, ще получат и допълнителен грант от 1000 евро.

Кандидатстването е отворено от 1 до 31 октомври на платформата ti.lidl.bg.

От старта си през 2017 г. „Ти и Lidl“ подкрепя граждански идеи за подобряване на живота на местните общности в цялата страна. До момента инициативата е дарила над 1 млн. евро, с които е подкрепила 240 граждански проекта в 89 населени места. Чрез подкрепените проекти са достигнати над 3,5 млн. души.

„Ти и Lidl“ се реализира в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ), Български дарителски форум (БДФ) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България).

Пълните условия за кандидатстване, критериите за оценка и сроковете за подаване на проектни предложения са публикувани на официалната платформа на инициативата ti.lidl.bg.

Reddit съобщи, че прекратява поддръжката на RSS емисии в платформата си след 13 ноември 2026 г. Според компанията RSS се е превърнал в „често използван канал за мащабно извличане на данни и автоматизирани злоупотреби“. От март 2027 г. ще бъде спрян и достъпът до публичния приложно-програмен интерфейс (API).

„RSS дълго време бе обичана част от отворения интернет и сме благодарни на всички, които го използваха, за да следят какво се случва в Reddit“, казва компанията.

RSS (Really Simple Syndication/Rich Site Summary) е уеб формат, който позволява на потребители и приложения да получават актуализации от даден уебсайт в стандартизиран вид (XML). Форматът стана особено популярен в ерата на блоговете, позволявайки на потребители да се абонират за новите публикации на даден сайт чрез приложения за четене на новини. Google управляваше най-популярната подобна услуга (Google Reader), но я закри през 2013 г.

Решението за премахване на RSS емисиите на Reddit идва в момент, когато огромното количество генерирано от потребителите съдържание във форумите на сайта се е превърнало в доходоносен допълнителен бизнес за компанията под формата на лицензионни сделки с компании, разработващи изкуствен интелект, отбелязва TechCrunch.

На модераторите, които досега са разчитали на RSS канали за собствени известия, Reddit препоръчва да преминат към приложението Discord Relay, базирано на фирмената платформа Devvit. Reddit обаче заявява, че за външните потребители няма пълноценен заместител на RSS емисиите.

Публичният достъп до API също ще бъде прекратен от март 2027 г. Това ще засегне всички инструменти, които го използват за програмен достъп до разговори и публикации в Reddit, включително продукти за наблюдение и анализ на социални мрежи, изследователски инструменти, както и AI продукти, например асистенти с изкуствен интелект. В момента AI моделите могат да използват Reddit, за да отговарят на въпроси, но след затварянето на публичния API те ще трябва да сключват търговски споразумения с Reddit, за да получават достъп до данните.

Компанията от известно време води активна борба срещу неразрешения достъп до своите данни, като блокира Wayback Machine (Internet Archive), за да предотврати автоматизираното извличане на съдържание, заведе дело срещу Anthropic за предполагаем неоторизиран достъп от ботове и сключи лицензионни споразумения с Google и OpenAI за използването на данни от Reddit при обучението на AI модели.

За първи път български създатели на новинарско съдържание в интернет ще имат възможност да се включат в програмата Emerging News Voices Growth Lab на Google. Инициативата започва в началото на октомври и се осъществява у нас в партньорство с АЕЖ-България.

Програмата е разработена с цел да помогне на новите създатели на медийно съдържание онлайн, както и медийни организации, създадени в последното десетилетие и работещи изцяло в дигиталното пространство, да разширят своята аудитория, да диверсифицират приходите си и да постигнат дългосрочна устойчивост. 

Според Доклада за дигиталните новини на Института „Ройтерс“ към Оксфордския университет, т.нар. emerging news creators –  лица или групи, които създават и разпространяват новинарско съдържание основно чрез социални и видео мрежи, играят все по-централна роля в информационната екосистема. Проучването показва, че 27% от потребителите на новини в глобален план вече разчитат на създатели на съдържание, за да се информират, като тенденцията е най-силна сред по-младата аудитория. 

„Новите създатели на медийно съдържание, преди всичко в социалните медии, имат все по-ключово значение за наличието на здрава и развиваща се информационна екосистема в България. Обучителната програма има за цел да ги подкрепи в мисията им да достигнат до читателите си и адресират нуждите на общностите, за които работят“, коментира Елина Найденова, представител на Google News Initiative.

Българските проекти, избрани да участват в програмата, ще могат да преминат през серия обучения с експерти на Google, да тестват свои идеи за развитие на своето онлайн присъствие, както и да се възползват от партньорства с водещи глобални организации като „Асошиейтед прес“ (AP), Световната асоциация на издателите на новини (WAN-IFRA) и Международния център за журналисти (ICFJ).

Това е третото сътрудничество между Google News Initiative и Асоциацията на европейските журналисти – България, обхващащо темата за дигиталните умения, както  и провеждането на обучителни програми през 2023 и 2024 г.

За Google News Initiative

Google News Initiative е глобална програма на Google, създадена в подкрепа на журналистиката и медийната среда в дигиталната ера. Повече информация ще намерите на g.co/newsinitiative.

Журналисти и граждани ще получат по-добра защита срещу т.нар. “дела шамари”, след като Народното събрание прие окончателно в сряда законодателни промени, отразяващи европейската директива в тази област.

Българската анти-SLAPP коалиция, обединяваща над 10 организации, юристи и медийни експерти, приветства промените в Гражданския процесуален кодекс, с които в българското законодателство се въвеждат правила за защита на журналисти, медии, граждански активисти и други лица, участващи в обществения дебат, от явно неоснователни или злоупотребяващи съдебни производства.

Фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ), Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), „Грийнпийс“ – България, Българска фондация “Биоразнообразие” и представители на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет внесоха непосредствено преди окончателното гласуване становище до Народното събрание, в което призоваха законопроектът да бъде приет в максимално кратък срок и без влошаване на постигнатото качество.

Това е важна стъпка за защитата на свободата на словото и гражданското участие в България. Промените въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове и съдебни производства, с които се злоупотребява. Срокът за транспониране на директивата изтече на 7 май 2026 г., а организациите многократно настояваха България да изпълни задълженията си и да създаде реални механизми срещу стратегическите дела срещу публичното участие – SLAPP.

Особено важно е, че защитата не се ограничава единствено до дела с трансграничен елемент, а обхваща и национални граждански и търговски производства. Това надхвърля минималните изисквания на европейската директива и отговаря на реалния проблем с „делата шамари“ в България. Още при приемането на законопроекта от Министерския съвет Българската анти-SLAPP коалиция подчерта, че разширеният обхват е съществена гаранция за ефективността на бъдещата защита.

Сред ключовите механизми, предвидени със законодателните промени, са възможността за ранно прекратяване на явно неоснователни производства, заведени заради публичното участие на ответника, както и по-силни гаранции срещу използването на обезпечителни мерки като средство за икономически натиск. Проектът предвижда също възможност организации с нестопанска цел да подкрепят ответниците чрез представяне на доказателства, независимо че не са страна по делото.

За ПДИ и АЕЖ-България защитата срещу злоупотребата със съдебни производства е дългогодишен приоритет. Още от 2023 г. организациите настояват държавата да предприеме законодателни действия срещу дела, използвани за сплашване, финансово изтощаване и ограничаване на журналисти, медии, неправителствени организации и граждански активисти. Представители на ПДИ участваха и в работните групи към Министерството на правосъдието, подготвяли законодателните текстове. През 2025 г. беше създадена и Българската анти-SLAPP коалиция, координирана от АЕЖ-България и ПДИ.

Необходимостта от такава защита не е абстрактна. През последните години срещу български журналисти, медии и активисти са водени производства с искове за значителни суми, продължителни съдебни процедури и тежки обезпечителни мерки. Сред примерите, посочени в становището до Народното събрание, са продължителното запориране на банковите сметки на „Медияпул“ и искът на „Лев инс“ за над 500 000 евро срещу изданието заради публикуване на официална информация от стенограма на заседание на Министерския съвет.

Приемането на тези промени е резултат от години работа на журналистически, правозащитни и граждански организации и е важен сигнал, че държавата признава опасността от използването на съдебната система като инструмент за сплашване и цензура. Законът не решава всички проблеми, но дава на журналистите, медиите и гражданите конкретни средства за защита, когато срещу тях се използват съдебни производства с цел да бъдат принудени да мълчат.

Особено значение има запазването на ограниченията върху обезпечителните мерки. В становището си до Народното събрание организациите предупредиха, че запорирането на сметки и други подобни мерки могат да имат тежки последици за журналисти, граждански активисти и малки медии и да създадат силен „смразяващ ефект“ върху свободата на словото. Те настояха законопроектът да бъде приет в цялост, включително в частите, които предоставят по-висока защита от минимално изискуемата по европейската директива.

Организациите подчертават, че с приемането на закона работата срещу SLAPP делата не приключва. Новите правила трябва да бъдат прилагани ефективно от съдилищата, а практиката по тях да бъде наблюдавана внимателно. Необходимо остава и намирането на решения за други способи за натиск чрез съдебни и административни производства, които не попадат в обхвата на приетите промени. В становището си организациите специално посочват наказателните дела от частен характер и някои административни производства като области, в които рискът от злоупотреба продължава да съществува.

Приетите промени са съществена крачка към ограничаване на „делата шамари“ и към по-добра защита на свободния обществен дебат в България. ПДИ, АЕЖ-България и партньорите им ще продължат да наблюдават прилагането на законодателството и случаите на съдебен натиск срещу журналисти, медии и граждански активисти.

“Приетите законодателни промени са сериозна крачка напред”, коментира адв. Александър Кашъмов, директор на ПДИ и защитник в много SLAPP производства срещу журналисти, медии и граждански активисти, “В момента в съдилищата са висящи множество такива граждански искове за десетки и дори стотици хиляди евро във всяко едно, чийто ефект върху свободното слово е смразяващ. Някои се точат с години, придружени са със запори на сметки и са застрашителен Дамоклев меч спрямо свободата не само на отделния журналист, но и на обществото като цяло. Следващата стъпка се надявам да бъде разширяване на защитата и към наказателни дела за клевета и обида от публикации, както и към административни производства, използвани за натиск и цензура спрямо разкрития за лошо управление нередности, нарушения и корупция”.   

Истанбул, 29 септември 2026 г. — Турция открито използва закона си срещу дезинформацията, за да задържа и арестува журналисти, като през последните дни бяха арестувани още двама репортери. Комитетът за защита на журналистите (CPJ) настоятелно призовава властите да отменят този неудачно формулиран закон и да освободят всички, които са несправедливо лишени от свобода.

Али Таракчъ, журналист, който излъчва своите предавания в YouTube, бе арестуван на 26 септември, а Фатих Ергин, координатор „Новини“ на левия националистически всекидневник Nefes, бе арестуван на 28 септември. И двамата са заподозрени в разпространение на дезинформация.

„Когато законът срещу дезинформацията влезе в сила през 2022 г., турските власти обещаха, че той няма да бъде използван срещу журналисти, но днес виждаме, че се прилага с тревожна честота, за да бъдат заглушавани журналисти и да им се пречи да вършат работата си“, заяви Йозгюр Йорет, представител на CPJ за Турция.

„Само от началото на 2026 г. над дузина журналисти са задържани или арестувани по силата на този закон. Това трябва да спре. Али Таракчъ, Фатих Ергин и всички журналисти, които са подлагани на тормоз, задържани или арестувани по този закон, трябва да бъдат освободени, а самият закон трябва незабавно да бъде отменен.“

Таракчъ е задържан в дома си около полунощ на 25 септември, а на следващия ден Осмият наказателен съд в Анкара е постановил той да остане в ареста до началото на съдебния процес по подозрение за „публично разпространяване на дезинформация“.

Задържането му идва след публикация в X от 23 септември, в която той пише, че „много важен министър ще подаде оставка в петък“. Местни медии свързаха ареста му именно с тази публикация. Оттогава профилът на Таракчъ в X е блокиран в Турция.

Ергин е задържан от полицията в Истанбул на 27 септември, съобщи адвокатът му в X. Според местни медии арестът му е свързан с публикация в X относно смъртта на Тургай Тамер — лекар, който по-рано този месец е задържан за кратко в рамките на възобновено разследване за смъртта в ареста на бившия служител на турското разузнаване Кашиф Козиноглу през 2011 г.

В публикацията си в X Ергин първоначално е определил Тамер като съдебномедицински експерт, но впоследствие е направил корекция и е посочил, че той е бил лекар в затворнически комплекс.

Това е вторият случай през последните седмици, при който журналист е арестуван във връзка с възобновеното разследване по случая „Козиноглу“. На 12 септември Селахатин Гюндай, бивш телевизионен репортер в закритата вече новинарска агенция Doğan News Agency (DHA), беше арестуван по подозрение, че е разкрил самоличността на служител на разузнаването и незаконно е придобил лични данни при отразяването на случая „Козиноглу“ през 2011 г.

CPJ е изпратил запитване по електронна поща до Министерството на правосъдието на Турция, но не е получил отговор.

// CPJ

Международната конференция Mental Health in Journalism Summit 2026 ще се проведе онлайн от 6 до 9 октомври. Третото издание на събитието е под мотото „Stronger Together: Building Systems of Care“ и ще постави фокус върху психичното здраве на журналистите и ролята на редакциите в създаването на устойчива и подкрепяща работна среда.

Организатор е The Self-Investigation – международна неправителствена организация, която работи за превенция на професионалното прегаряне („бърнаут“) и по-добри практики за подкрепа на психично здраве на работещите в медиите.

На 6 и 7 октомври ще се проведат практически работилници и работни сесии, а на 8 и 9 октомври е основната програма с лекции, дискусии и представяне на добри практики.

Основните теми включват професионално прегаряне, работа с травма, психологическа подкрепа за журналисти и изграждане на устойчиви системи за подкрепа в медиите.

Участието е онлайн. Предлагат се платени билети за пълната програма, както и ограничен брой безплатни пропуски за част от събитията.

Допълнителна информация

АЕЖ-България в партньорство с European Climate Foundation кани журналисти и медийни професионалисти на работилница „Как по-увлекателно да разказваме за климата“.

Онлайн обучението има за цел да запознае участниците с различни научни изследвания и походи как да отразяват климатични теми, така че те да бъдат по-релевантни за тяхната аудитория. То ще се проведе на 6 октомври 2026 г., а лектор ще бъде Диего Аргуедас Ортис, журналист и редактор, специализиран в отразяването на климатични теми.

Работилницата е част от серия от обучения по климатични теми, които АЕЖ-България ще организира до края на годината и които ще ви помогнат да интегрирате климатичните теми във всекидневната си работа. Журналистите, които посетят работилницата, могат да кандидатстват в конкурс „Журналистика и климат“. Най-добрите предложения ще получат финансиране в размер на 180 евро за разработването на материал, свързан с климата.

Обучението е безплатно, но местата са ограничени. Регистрирайте се тук.

„Как по-увлекателно да разказваме за климата“

Климатичната журналистика (и журналистите, които отразяват климатични теми) може да научи много от проучванията на психолози и поведенчески учени за това как публиката ще реагира на информация и идеи. Това важи с особена сила за теми, свързани с климатичната наука и политиките в областта на климата, които могат да поставят под въпрос вече утвърдени възгледи.

Какво искат нашите читатели, слушатели и зрители? От каква информация имат нужда? Как да отразяваме климатични теми, така че да са по-релевантни за аудиторията? Сесията ще започне с преглед на някои ключови концепции от поведенческата наука за климата, ще разгледа изследвания на аудиторията, проведени от Reuters Institute for the Study of Journalism, а след това ще представи подходи за създаване на климатични истории, които са по-достъпни и привлекателни за аудиторията.

Кога: 6 октомври 2026 г., 16:00-18:00 ч.

Място: одобрените участници ще получат линк за Zoom срещата 

Срок за кандидатстване: 4 октомври 2026 г. или до запълване на местата

Работен език: английски, но ще бъде предоставен превод на български

Регистрация

След регистрацията одобрените кандидати ще получат имейл с потвърждение и допълнителна информация за събитието.

Повече за лектора:

Диего Аргуедас Ортис е журналист, редактор и медиен обучител, специализиран в отразяването на теми, свързани с климатичните промени. Като обучител той е преподавал на над 3500 участници в програми по климатична журналистика. Бил е асоцииран директор на Oxford Climate Journalism Network между 2022 и 2025 г., програма на Reuters Institute for the Study of Journalism към Оксфордския университет. Като журналист отразява широк спектър от теми — от въздействието на климатичните промени върху производството на кафе и пропуснатите учебни дни до това как историята на изкуството ни помага да разберем променящия се свят. Негови материали са публикувани в редица международни издания, включително BBC Future, MIT Technology Review и The Observer. През 2015 г. той основава Ojo al Clima, първата медия в Централна Америка, специализирана в отразяване на климатични новини. 

Журналистите, които участват в обучението, ще имат възможност да кандидатстват за финансиране в размер на 180 евро за разработване на задълбочени и аналитични материали на достъпен език. Темите могат да бъдат свързани както с фокуса на конкретното обучение, така и с по-широките аспекти на климатичните промени в България. Одобрените кандидати ще получат менторска подкрепа и съвместна работа с опитен експерт в областта на климата.

По време на работилницата участниците ще получат допълнителна информация за условията и начина на кандидатстване.

Възможност за участие в конкурса ще има след всяко следващо обучение в рамките на програмата. В случаи, когато разработването на дадена тема изисква пътуване, АЕЖ-България може да предложи и покриване на транспортните разходи.