Асоциацията на европейските журналисти – България определя като недопустима заявката на вицепремиера Иво Христов за намеса в редакционната независимост на обществена медия. Когато висш представител на изпълнителната власт представя управленската програма на правителството и си позволи да дава оценки на обществена медия, това не е просто свободно изразяване на мнение, а е опит за влияние. Подобни вмешателства са недопустими както според българския Закон за радиото и телевизията, така и според Европейския акт за свободата на медиите.

АЕЖ споделя оценката на Съвета за електронни медии, че противопоставянето на Българската национална телевизия на Българското национално радио от страна на Христов е неприемливо. Освен насаждане на ненужно разделение, положителната оценка на Христов за БНТ и отрицателната му за БНР, всъщност представлява комплимент за радиото, тъй като ролята на една медия не е да бъде симпатична на управляващите. Напротив, една от най-важните функции на медиите е да защитават обществения интерес, включително от представителите на властта.

Вицепремиерът Христов засегна и проблеми на медийната среда, за които АЕЖ многократно е алармирала през годините, като овладяването на медии и купуването на медиен комфорт, включително и с европейски средства. Премахването на тези негативни явления обаче по никакъв начин не минава през овладяване на каналите за контрол, както се е случвало в миналото, а през създаване на здрава, плуралистична и независима медийна среда. Това означва, че част от медиите и журналистите в тази среда няма да споделят принципите, които се харесват на вицепремиера Иво Христов, но тези медии би трябвало да получават равноправно отношение и подкрепа от държавата.

Не приемаме начин на мислене, в който всички критици на определен политик или политическа сила са обявени за партийни тролове, които пречат на диалога. Точно обратното, диалог се получава, когато политиците чуват мнения, с които не са съгласни.

Настояваме Иво Христов да уточни позицията си по отношение на Българското национално радио и да даде гаранции, че управляващите няма да се месят в редакционната независимост на обществената медия.

Глобалната мрежа за разследваща журналистика (GIJN) организира безплатно онлайн обучение на тема „Стратегии за фондонабиране за разследваща журналистика“.

Уебинарът ще се проведе на 8 септември 2026 г. от 17:30 ч.

Обучението е насочено към журналисти, които досега не са набирали средства за работата си и търсят отправна точка. Участниците ще получат практически насоки как да преценяват различните възможности за финансиране според държавата, региона, темата и конкретния си проект.

Сесията няма да предлага конкретен списък с донори, тъй като възможностите се различават значително в отделните държави и региони. Вместо това участниците ще получат помощни материали с връзки към международни организации, ресурси за проучване на грантови възможности, журналистически мрежи и финансиращи организации.

Лектор ще бъде Сю Крос – журналист и специалист по развитието на медии, която между 2015 и 2024 г. ръководи Institute for Nonprofit News. По време на нейното управление мрежата на организацията нараства от няколко десетки до близо 500 новинарски организации, подкрепящи повече от 4000 журналисти. Крос има опит на ръководни позиции в Associated Press и консултира медии и журналисти по въпроси, свързани с финансиране, стратегии за развитие и организационно управление.

Допълнителна информация

Бояна Бояджиева е журналист, медиен предприемач и експерт по публични комуникации с над 15 години професионален опит. Главен редактор е на информационна агенция DartsNews.bg и създател на онлайн медийните проекти Paragraph21.com, LevelFamous.com и BoyanaNews.com.

Развива PR агенция 2B-Consult, специализирана в стратегически комуникации, дигитален маркетинг и изграждане на публичен образ за компании и организации.

Магистър е по „Журналистика, продуцентство и финанси“ и „Дигитален маркетинг“, с професионален опит в сферата на здравеопазването и специализиран интерес към обществено значими теми, здравна политика, медийна среда и дигитални комуникации.

Носител е на журналистически награди и професионални отличия, както и на международни сертификати в областта на журналистиката, комуникациите и дигиталния маркетинг.

Журналист с 14 години професионален опит в онлайн медиите. Автор на новинарски материали, интервюта и репортажи по обществени, здравни и икономически теми. Развива професионалната си експертиза и в областта на връзките с обществеността, корпоративните комуникации и създаването на дигитално съдържание, с фокус върху разработването и реализирането на комуникационни кампании, подготовката на PR материали, медийните отношения и създаването на съдържание за уебсайтове и социални мрежи.

Светлана Ставрева е журналист, анализатор в областта на комуникациите и връзките с обществеността, международен PR лектор и застъпник за етичното използване на изкуствения интелект в комуникациите. Тя е член на Управителния съвет на Международната асоциация за връзки с обществеността (IPRA) и председател на нейния AI Chapter. Член е и на Forbes Communications Council.

С богат международен опит в журналистиката, връзките с обществеността, правителствените отношения, корпоративната дипломация, образованието и дигиталния маркетинг, Светлана е работила в почти всички глобални региони на IBM. Помага на организации да използват стратегически комуникациите, PR и журналистиката, за да изграждат доверие със своите аудитории, както и да подпомагат бизнес растежа си по устойчив и етичен начин.

Мариета Николаева е сред утвърдените разследващи журналисти у нас с над 27-годишен стаж. Работила е в печатни медии, а от 2002 г. се присъединява към екипа на Нова телевизия. След това работи в БТВ и отново се връща в Нова тв.

Автор е на десетки разследвания в почти всички сфери на обществения живот. Носител е на множество награди за чиста журналистика, журналистика за хората, борба с наркоманиите. Отличена е с ‘Достойните българи’ през 2006 г. за разкриването на солидни корупционни практики в държавна структура.

Единственият български журналист номиниран за най-престижната международна награда за телевизионна журналистика ‘Emmy’.

Асоциацията на европейските журналисти – България призовава медиите и журналистите да престанат да налагат саморазправата и други незаконни практики като приемлив и дори похвален модел на поведение. Жестокото убийство в Пловдив, за което са обвинени петима непълнолетни, извади отново на показ колко опасно може да бъде, когато тийнейджъри започват да следват подобни примери.

В определението на Окръжния съд в Пловдив по мярката за неотклонение на петимата бе посочено, че се смята, че те са се възприемали като „ловци на педофили” и така са примамили Георги Кузев и са го пребили до смърт.

Години наред български медии канят за събеседник и отразяват безкритично Ален Симеонов – човек, който организира „лов на педофили” и сформира младежки отряди за тази цел. От своя страна те използват непълнолетни момичета и момчета като „примамки” за предполагаемите сексуални насилници. 

В едно от делата срещу „заловен педофил” от групата около Симеонов, съдът изразява предположение, че използваните за “примамки” непълнолетни следва да бъдат третирани като „деца в риск” по силата на Закона за закрила на детето, „като е възможно да представляват жертва на злоупотреба, насилие или експлоатация, както и че съществува опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и социално развитие”. От определението на съда става ясно още, че органите на МВР и прокуратурата са били наясно, че деца участват в тази дейност още пред 2023 г. Разследването срещу “заловения педофил” е прекратено впоследствие.

Проверка в интернет показва, че и тази година Симеонов е бил гост в предавания на две медии, а поводът е излизането на негова книга, която служи като наръчник за други младежи как да „ловят педофили“. Последното му медийно участие в телевизия „Евронюз” е от юли 2026 г.

Практиките и символиката, използвани от движението на Симеонов, които могат да бъдат разпознати в почерка на убийството на Кузев, видимо съвпадат с тези на инициативата „Оккупай-педофиляй“ към движението Реструкт на руския неонацист Максим „Тесак“ Марцинкевич. Самият „Тесак” неколкократно е бил осъждан за екстремизъм в Русия.

Случаят от Пловдив показва как толерирането на подобни практики може да завърши трагично – и за жертвата, и за извършителите. 

В общество с ниско доверие в публичните власти, с ниско ниво на медийна грамотност и с недостатъчно застъпено гражданско образование такива примери могат лесно да се превърнат в модел за подражание. Налагани не само от социалните мрежи, но и от официални медии, тези практики получават легитимност. 

Подобни групи, които се самопредставят като желаещи да са полезни на обществото, като го „прочистват“ от вредни според тях „елементи”, извършват деяния, присъщи на нацизма и фашизма. Легитимирането им от медиите и подминаването им от службите за сигурност се доближава до забраненото от закона проповядване на антидемократична идеология.

По този повод призоваваме Съвета за електронни медии за бдителност към позитивно или безкритично медийно отразяване на групи или личности, служещи си с насилие, а правоприлагащите органи към контрол над такива групи. СЕМ има отговорност да следи и дали медиите спазват задължението си от Закона за радиото и телевизията да не създават и предоставят за разпространение „предавания, които могат да увредят физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата”.

Гражданската активност, включително по теми, свързани с борба с престъпността, може и трябва да бъде във фокуса на медиите, но редките случаи, които включват използване на насилие или други незаконни практики, трябва да се отразяват критично, като се посочват и разясняват всички противоречия и проблематични моменти в тях. 

Случаят с убийството на Младежкия хълм в Пловдив основателно шокира българските граждани и безспорно представлява тема от висок обществен интерес. Отразяването на криминални случаи, в които заподозрените са непълнолетни, е едно от най-трудните предизвикателствата за журналистите. От медиите се очаква да изяснят всички важни детайли, като същевременно спазват правните и етични норми, свързани с отразяването на деца. Преди няколко години АЕЖ и УНИЦЕФ България разработиха Пътеводител за етично отразяване на деца, в който е обърнато специално внимание на децата в конфликт със закона. Призоваваме журналистите да се консултират с наръчника или с експерти по темата всеки път, когато се налага да отразяват сложни теми с участието на непълнолетни.

Европейският парламент в партньорство с Българската телеграфна агенция организира обучение за млади журналисти от националните и регионалните медии в България. Обучението ще се проведе от 30 септември до 2 октомври 2026 г. в сградата на БТА в София.

Тридневната програма включва срещи с водещи експерти в сферата на медиите и европейските политики. По време на обучението, участниците ще се запознаят отблизо с работата на европейските институции и ще научат повече за ролята на Европейския парламент и неговите членове.

За обучението ще бъдат одобрени 10 кандидати, като всеки от тях ще получи сертификат от Бюрото на Европейския парламент в София. Част от участниците ще имат възможност да се включат във втората част на обучението в Европейския парламент в Брюксел през март 2027 г.

Условията за кандидатстване включват:

• Професионален опит в медия не повече от 3 години;
• Завършено висше или професионално образование;
• Работно владеене на английски език;
• В момента на кандидатстването, журналистът трябва да работи за национална или местна медия в България.

Обученията са отворени и за други специалисти в сферата на медиите като създатели на съдържание за социалните медии, мениджъри в сферата на мултимедиите, автори на телевизионно съдържание и специалисти в сферата на данните.

Документи, които да бъдат представени при кандидатстването:

• Автобиография (CV) във формат Europass;
• Мотивационно писмо;
• Портфолио с журналистически материали (статии, интервюта, видеа и др.);
• Портфолио с проекти, по които кандидатът е работил, ако е специалист в сферата на медиите (създател на съдържание, мултимедиен мениджър и др.);
• Предимство ще имат кандидати, които представят препоръка от работодателя си.

Срокът за подаването на документите е 11 септември 2026 г., като БТА ще се свърже с одобрените участници до 18 септември 2026 г.

Обучението за млади журналисти е програма на Европейския парламент, изпълнявана от Българската телеграфна агенция. Обучения по програмата се организират в над 20 държави от ЕС, като това е петото обучение по програмата в България.

Допълнителна информация: съобщение на сайта на БТА

АЕЖ-България в партньорство с European Climate Foundation кани журналисти и медийни професионалисти на климатична работилница „Горските пожари: нарастващи рискове и предизвикателства“.

Онлайн бучението има за цел да подобри разбирането ни за връзката между климатичните промени, горските пожари и тяхното отражение върху живота на хората и  стопанската дейност. То ще се проведе на 12 август, а лектори ще бъдат Костадин Вълчев, старши експерт „Гори“ във WWF България, и Момчил Панайотов, преподавател в Лесотехническия университет в София. 

Работилницата е част от серия от обучения по климатични теми, които АЕЖ-България ще организира до края на годината и които ще ви помогнат да интегрирате климатичните теми във всекидневната си работа. Журналистите, които посетят работилницата, могат да кандидатстват в конкурс „Журналистика и климат”. Най-добрите предложения ще получат финансиране в размер на 180 евро за разработването на материал, свързан с климата.

Обучението е безплатно, но местата са ограничени. Регистрирайте се тук.

Работилница „Горските пожари: нарастващи рискове и предизвикателства“ 

Защо всяка година ставаме свидетели на все повече пожари, по-големи засегнати територии и все по-сериозни щети за хората и природата? Какво стои зад тревожните тенденции в Европа и у нас, защо горските пожари вече не са просто инцидент, а нарастващ риск за обществото и екосистемите?

Работилницата има за цел да подпомогне журналистите в създаването на по-задълбочено, основано на данни и обществено значимо съдържание по темата за горските пожари. Ще бъдат представени данни от актуални доклади и оценки на риска, които показват как се променят мащабът и последиците от пожарите в България и Европа.

Обучението ще разгледа новите предизвикателства, които климатичните промени създават пред управлението на горските пожари, готовността на страната да се справя с този риск и мерките, които могат да ограничат последствията от него. Ще бъдат представени и примери от мащабни пожари в Европа, които показват колко бързо едно локално събитие може да се превърне в криза с огромни социални, икономически и екологични щети.

Внимание ще бъде отделено на темите, които често остават извън медийния фокус: превенцията, подготовката, ранно откриване и реакция, възстановяването след пожар и ролята на местните общности. Има ли сравнително достъпни и ефективни мерки, които могат да намалят риска от възникване на пожари или да подпомогнат тяхното по-бързо ограничаване и потушаване? Какви са добрите практики от Средиземноморските страни и какво можем да научим от тях?

Кога: 12 август 2026 г., 10:00-12:00 ч.

Място: Одобрените участници ще получат линк за Zoom срещата. 

Срок за кандидатстване: 10 август 2026 г. или до запълване на местата.

Работен език: български

След регистрация одобрените кандидати ще получат имейл с потвърждение и допълнителна информация за събитието.

Лектори

Костадин Вълчев е старши експерт „Гори“ във WWF България с над 25 години професионален опит в областта на опазването на природата, управлението на горите и защитените територии. От 2018 г. е част от горския екип на WWF България, където работи по теми, свързани с възстановяване на застрашени горски местообитания, адаптация на горските екосистеми към климатичните промени, кампании свързани с превенция на риска от горски пожари, опазване на биоразнообразието и устойчиво управление на горите. Автор и съавтор е на научни публикации и стратегически документи, свързани с управлението и опазването на природни ресурси. През последните години професионалният му интерес е насочен също и към връзката между климатичните промени и горите, нарастващия риск от горски пожари и необходимите мерки за повишаване устойчивостта на българските горски екосистеми към бъдещите климатични предизвикателства.

Доц. д-р Момчил Панайотов е преподавател в Лесотехническия университет в София. Научните му интереси са насочени към изучаването на естествената динамика и развитието на високопланинските гори, влиянието на екстремните климатични явления върху дървесните растения и дендроекологията – изследването на годишните пръстени като свидетелство за климатичните и екологичните промени. Работи в едни от най-добре запазените стари гори в Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. 

Конкурс „Журналистика и климат”

Журналистите, които участват в обучението, ще имат възможност да кандидатстват за финансиране в размер на 180 евро за разработване на задълбочени и аналитични материали на достъпен език. Темите могат да бъдат свързани както с фокуса на конкретното обучение, така и с по-широките аспекти на климатичните промени в България. Одобрените кандидати ще получат менторска подкрепа и съвместна работа с опитен експерт в областта на климата.

По време на работилницата участниците ще получат допълнителна информация за условията и начина на кандидатстване.

Възможност за участие в конкурса ще има след всяко следващо обучение в рамките на програмата. В случаи, когато разработването на дадена тема изисква пътуване, АЕЖ-България може да предложи и покриване на транспортните разходи.

Регистрация

Българската анти-SLAPP коалиция, обединяваща над 10 организации, юристи и медийни експерти, приветства решението на Министерския съвет да приеме промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предвиждащи защита срещу т.нар. “дела шамари”. Законопроектът, приет от МС на 29 юни 2026 г., въвежда изискванията на европейската директива, за стратегическите дела срещу публичното участие, известни като SLAPP дела.

Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви в сряда,  че се очаква промените скоро да бъдат приети от Народното събрание и да осигурят защита от “делата шамари”. Припомняме, че след изтичането на периода за обществено обсъждане на проекта за законодателно изменение през май 2026 г., Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ) и Програма достъп до информация (ПДИ), които координират националната антиSLAPP коалиция, призоваха новия кабинет да приеме проекта без отлагане и да го внесе в парламента в най-кратък срок. На 15 юли Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 13 европейски държави, които не са превели законодателството си в синхрон с европейските анти-СЛАПП мерки, за което имаха краен срок до 7 май 2026 г. 

Въвеждането на директивата, освен че е задължение за България, е изключително необходимо за гарантиране на свободата на словото. В последните години се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на натиска чрез подобни дела, включително искове за стотици хиляди евро, обезпечителни мерки чрез запори на сметки и продължителни съдебни производства срещу медии, журналисти и активисти. Сред засегнатите са независими издания и журналисти от „Медияпул“, BIRD, „Биволъ“, „Капитал“, “Сега” и други медии. Ответници по такива искове в някои случаи са и граждански активисти и неправителствени организации. Тези дела имат ясно изразен смразяващ ефект върху свободата на словото и обществения дебат.

От МП очертаха гарантираните мерки срещу злоупотреба със съдебния процес, регламентирани в нова глава от ГПК озаглавена „Защита срещу искове, свързани с публичното участие на ответника“. Ето кои са те:

• Предвижда се възможност съдът да прекратява производството на ранен етап и в кратки срокове, когато установи, че искът е явно неоснователен и е предявен поради публичното участие на ответника. Той преценява и дали основната цел на ищеца е да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие.
• Въвежда се възможност юридически лица с нестопанска цел да оказват подкрепа, като представят доказателства, независимо че не са страна по делото.
• Една от най-важните промени е свързана с обезпечението на иска. Вече няма да се запорират сметки заради това, че по-силната икономически страна е подала иск. Обезпечение ще се допуска само при наличието на убедителни писмени доказателства.
• В окончателното си решение, ако отхвърля иска, съдът изрично ще се произнася, че делото е било заведено заради обществено участие на ответника.

Макар проектът да не решава всички възможни форми на злоупотреба със съдебни процедури, той представлява ключова първа крачка към ограничаване на натиска срещу журналисти, медии и граждански активисти в България.

Положителен знак е, че България транспонира директивата с разширен обхват, като защитата ще се  прилага не само за делата с трансграничен елемент, но и за националните производства.

Призоваваме народните представители да подкрепят законодателните промени, с които България прави важна стъпка в посока укрепване основните принципи на демокрацията и спиране на атаките срещу свободата на словото и публичното участие в процесите на вземане на решения.

Българската анти-SLAPP коалиция е част от CASE – Коалицията срещу SLAPP делата в Европа, която има ключов принос за приемането на специално европейско законодателство срещу делата-шамари. В националната група членуват АЕЖ-България, ПДИ, Фондация “Антикорупционен фонд”, Българска фондация “Биоразнообразие”, ЛГБТИ организация “Действие”, Българския център за нестопанско право (БЦНП), фондация Български адвокати за човека, медийни и правни експерти. 

По инициатива на АЕЖ се създаде и фонд за подкрепа на журналисти (фонд „Цензуриран“ – фонд за правна помощ на журналисти и активисти под натиск), който набира дарения от гражданите. Можете да подкрепите фонда с дарение.