АЕЖ-България, в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България, кани български журналисти да се включат в двудневно практическо обучение по разследваща журналистика, което ще се проведе на 20 и 21 ноември 2026 г. Участниците ще работят с двама утвърдени разследващи журналисти: Росен Босев, кореспондент на Франс прес и Нико Шмид от Investigate Europe.

Изкуственият интелект и работата с данни променят журналистиката, а алгоритмите биха могли да влияят на важни решения без обществото да знае за това. За да изпълняват ролята си на обществен коректив, журналистите трябва да умеят да откриват и анализират информация, да проверяват източниците си и да разследват системите, компаниите и институциите зад тези властови процеси. Обучението е изцяло практическо и е насочено към действащи журналисти с опит на средно ниво от национални и регионални медии. Всяка сесия съчетава теория, упражнения върху реални казуси и дискусии.

Какво включва програмата?

Първият ден (20 ноември) е посветен на работата с публични регистри и инструментите за разследване в отворени източници (OSINT). Росен Босев ще представи ключови български и международни бази данни, ще покаже как работят търсачките им и как да ги използваме, за да подготвим качествени материали и разследвания. Участниците ще се упражнят в архивиране на онлайн съдържание, разширено търсене, обратно търсене на изображения, работа с метаданни, търсене на хора и компании, както и в проверка на снимки и видео за манипулации.

През втория ден (21 ноември) Нико Шмид ще води две сесии, посветени на някои от най-актуалните теми във фокуса на разследващата журналистика. В първата, „Разследване на изкуствения интелект: инструменти и техники за търсене на отговорност“, участниците ще научат как да откриват скритата употреба на ИИ и последиците за хората, как да проследяват парите и властовите структури зад ИИ и как да използват публични регистри и заявления за достъп до информация, за да търсят отговорност от компании и институции. Втората сесия е посветена на оръжейната индустрия, чиито бюджети в ЕС са нараснали с 50% от 2014 г. насам. Въз основа на разследванията си Нико Шмид ще покаже как финансите се свързват с реалните доставки, как се проследяват корпоративни мрежи и движението на кадри и как се картографират скрити търговски потоци.

Всеки участник ще получи наръчник с инструменти и практически списък за разследвания, свързани с ИИ.

Кои са обучителите?

Росен Босев е кореспондент на Агенция “Франс прес” в България и член на екипа й за дигитални разследвания, а преди това работи над 15 години в седмичника „Капитал“. Два пъти е отличаван от Програма „Достъп до информация“, носител е на наградата „Човек на годината“ на БХК и на наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“. Съавтор е на наръчника за проверка на факти на АЕЖ-България.

Нико Шмид разследва изкуствения интелект, наблюдението, оръжейната индустрия и глобалните вериги за доставки на оръжия за европейския колектив Investigate Europe. Стипендиант е на Pulitzer Center по програмата за разследваща журналистика за изкуствения интелект. Публикува в различни европейски медии, сред които Die Zeit, taz, Der Standard, Republik и Deutschlandfunk, а работата му е номинирана за German Reporter Award, наградата „Дафне Каруана Галиция“ и European Press Prize.

Как мога да се включа?

За да кандидатствате, попълнете този формуляр до 10 ноември. Участието е безплатно, но местата са ограничени. Кандидатите ще бъдат избрани според опита и мотивацията си. Екипът на АЕЖ ще се свърже само с одобрените участници до 13 ноември. Обучението ще се проведе на български и английски език, като свободното владеене на английски език е задължително. Молим за обучението да кандидатстват само колеги, които са сигурни, че могат да се включат присъствено в рамките на пълната му програма. 

Кога и къде?

Обучението ще се проведе присъствено извън София на 20 и 21 ноември. Разходите за път, настаняване и храна се поемат от организаторите. Одобрените участници ще получат подробна програма и информация за логистиката. Очакваме ви!

Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) започна да приема номинации за седмото издание на годишните журналистически награди „Червена линия“.

Отличията се присъждат на журналисти, които чрез своите материали са разкрили случаи на корупция или са допринесли за утвърждаването на принципите на върховенството на правото в България.

Наградите ще бъдат връчени на 9 декември 2026 г. по повод Международния ден за борба с корупцията.

Крайният срок за подаване на номинации е 1 декември 2026 г., 23:59 ч.
Журналистите могат да се самономинират или да бъдат номинирани от колеги, редакции, граждански организации или граждани.

Всички номинации трябва да бъдат подкрепени с журналистически материали, публикувани в периода от 1 декември 2025 г. до 1 декември 2026 г.

Категории

Конкурсът „Червена линия“ 2026 включва четири категории:

• Награда за журналистическо разследване, разкриващо корупция или конфликт на интереси;
• Награда за утвърждаване на принципите на върховенството на правото;
• Награда за регионална журналистика;
• Награда за млад журналист (до 35 години), работещ по теми, свързани с борбата с корупцията и върховенството на правото.

Формата за номиниране и пълните условия за участие са достъпни на сайта на АКФ: acf.bg/chervenalinia2026.

Независимо жури от журналисти, правни експерти и граждански активисти ще оцени подадените номинации.

Оценяването ще се базира на критерии като обществена значимост, оригиналност на разследването, журналистическа етика и принос към общественото разбиране за върховенството на правото.

„Наградите „Червена линия“ отличават смелостта и усилията на журналистите, които осветляват значими злоупотреби и защитават върховенството на правото. Във времена на повсеместен натиск и опити за ограничаване на свободата на словото всяка история, която разкрива злоупотреби, подпомага гражданите в борбата им за по-демократична и справедлива България“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.

Конкурсът „Червена линия“ за журналистика срещу корупцията се организира от Фондация „Антикорупционен фонд“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“, Британското посолство в София и Посолството на Дания в София.

Допълнителна информация

Фондация „Астра Форум“ организира практическо обучение за журналисти на тема „Правилният въпрос: рак, медии и отговорност“. То ще се проведе на 8 ноември 2026 г. от 13:00 до 16:30 ч. в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в София.

Обучението е насочено към журналисти, които отразяват или проявяват интерес към здравни теми, особено онкологичните заболявания. Целта е да подобри знанията и практическите им умения за точно, етично и отговорно отразяване на рака и историите на хората, които живеят с тази диагноза.

Програмата съчетава кратки лекции, анализ на медийни публикации, практически упражнения и работа с казуси. Участниците ще научат как да оценяват достоверността на здравната информация, да проверяват източници и научни изследвания, да разпознават дезинформацията за рака и да използват език, който информира, без да всява страх или да стигматизира пациентите.

Специално внимание ще бъде отделено на пациентската гледна точка и психологическите аспекти на онкологичните заболявания.

Програма

Лектори:

• Доц. д-р Момчил Баев – експерт по обществено здраве, преподавател в Нов български университет и председател на Фондация „Астра Форум“, който ще представи темата за онкологичната грамотност.
• Инж. Георги Стоилчев – доктор по обществено здраве с опит в областта на комуникациите и противодействието на дезинформацията, който ще представи практически подходи за проверка на достоверността на информацията за онкологичните заболявания, разпространявана в интернет и социалните мрежи.
• Евгения Александрова – председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), която ще представи пациентската гледна точка към медийното отразяване.
• Вера Спирова – здравен психолог и психотерапевт, която ще запознае участниците с психо-емоционалните преживявания на онкологичните пациенти и тяхното значение за журналистическата работа.

Участието е безплатно, но е необходима предварителна регистрация до 31 октомври 2026 г.

Местата са ограничени до 15 участници и ще бъдат запълвани по реда на регистрацията. Не се изискват предварителни медицински познания.

Регистрация

Обучението се организира в рамките на европейския проект CURTAIN – Beating Cancer Inequalities through Literacy in Europe, съфинансиран от Европейския съюз по програма EU4Health. Инициативата продължава усилията за повишаване на онкологичната грамотност след първия Европейски ден на онкологичната грамотност, отбелязан на 14 октомври 2026 г.

Опитът на правителствената информационна служба да назидава медиите за професионалните стандарти в журналистиката е опасен. Очакването, че всички медии трябва да ретранслират “в пълнота” изказванията на премиера, говори за дълбоко непознаване на журналистическата работа. Медиите не се свеждат до платформи за публикуване на прессъобщения на властта, а журналистите не са просто “стойки за микрофони”, които да отразяват безропотно онова, което премиерът или друг представител на властта е благоволил да изрече. 

Съгласно Етичния кодекс на българските медии, журналистите имат ангажимент към точността на информацията и тази разпоредба е важна, но е превратно тя да се тълкува като забрана журналистите и медиите да анализират критично позициите на премиера или дори части от тях. Изваждането на думи от контекста не е етична практика, но медиите, с малки изключения, не са задължени да предават позициите на властта в тяхната цялост. Съвсем допустимо е да поставят фокус върху отделни части от изказване. А критичното разглеждане не е равнозначно на вплитане на “политически наративи” или манипулиране. 

В България органът, който следи за спазването на етичните стандарти в журналистиката, е Комисията по журналистическа етика. Независим регулатор е Съветът за електронни медии и е погрешно изпълнителната власт да се опитва да действа с мандат, който няма – този на саморегулатора и на независимия регулатор.

Това противоречи и на разпоредбите и на духа на Европейския акт за свободата на медиите, който задължава държавите членки да гарантират редакционната независимост на доставчиците на медийни услуги в ЕС. Противоречи и на духа на чл. 40. (1) от Конституцията, според който “печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура”.

Макар да се обявява срещу цензурата и автоцензурата в медиите, прессъобщението всъщност създава условия точно за тези явления, тъй като внушава, че журналистите и медиите, които не отразяват по правилния според правителството начин позициите на премиера, не спазват професионалните стандарти, дефинирани отново от правителството.

АЕЖ-България в партньорство с European Climate Foundation кани журналисти и медийни професионалисти на климатична работилница „Качеството на въздуха: невидимата заплаха“.

Обучението има за цел да подпомогне журналистите в създаването на по-задълбочено, основано на данни и обществено значимо съдържание по темата за качеството на въздуха. Ще бъде обърнато специално внимание на проблемите и решенията, които често остават скрити. Ще говорим и за връзката между изменението на климата и въздуха, който дишаме.

Работилницата ще се проведе на 6 ноември в София, а лектори ще бъдат Ивайло Попов, експерт от екологично сдружение „За Земята“, и доц. д-р Ангел Джамбов, лекар със специалности и квалификации в областта на превенцията и здравето на околната среда.

Работилницата е част от серия от обучения по климатични теми, които АЕЖ-България ще организира до края на годината и които ще ви помогнат да интегрирате климатичните теми във всекидневната си работа. Журналистите, които посетят работилницата, могат да кандидатстват в конкурс „Журналистика и климат“. Най-добрите предложения ще получат финансиране в размер на 180 евро за разработването на материал, свързан с климата.

Организаторите ще поемат разноските за транспорт и настаняване на регионалните журналисти, които искат да участват в обучението.

Работилница „Качеството на въздуха: невидимата заплаха“ 

Какво дишаме всеки ден и как замърсяването на въздуха влияе върху здравето ни и качеството на живот в градовете? Кои са основните източници на замърсяване в България, защо фините прахови частици (ФПЧ) и азотният диоксид (NO₂) продължават да бъдат сериозен проблем и какво остава извън публичния разговор за чистия въздух? Как замърсеният въздух влияе на човешкото здраве?

Обучението ще разгледа основните замърсители, техните източници и въздействието им върху човешкото здраве, както и начините, по които данните от измерванията могат да помогнат за разкриването на проблеми, които често остават невидими или недостатъчно обяснени. Лекторите ще обърнат внимание и на основните източници на замърсяване в градска среда, включително битовото отопление с твърди горива, автомобилния трафик, промишлеността и праха от пътната инфраструктура. Ще обсъдим и ролята на метеорологичните условия, градското планиране и особеностите на застрояването за натрупването на замърсители.

Специален фокус ще бъдат и начините, по които замърсеният въздух уврежда организма и може да доведе до широк спектър от заболявания – от дихателни, през сърдечносъдови и метаболитни, до невропсихични. Ще бъдат представени изследвания, проведени през последните няколко години в страната. Участниците ще се запознаят с методите, които учените използват, за да оценят риска за хората от излагането на замърсен въздух и отражението му върху здравни показатели за преждевременната заболеваемост и смъртност.

Ще говорим и за мерките, които могат реално да подобрят качеството на въздуха и да намалят вредното въздействие върху човешкото здраве. Ще обсъдим как да се оценява ефектът от тези мерки, защо отделни кампании невинаги водят до трайно подобрение и как решенията могат да бъдат едновременно ефективни, социално справедливи и достъпни за домакинствата.

Обучението е безплатно, но местата са ограничени. Регистрирайте се тук.

Кога: 6 ноември 2026 г., 10:00 – 12:30 ч.

Място: гр. София (ще съобщим на одобрените участници)

Срок за кандидатстване: 4 ноември 2026 г. или до запълване на местата

Работен език: български

Регистрация

След регистрацията одобрените кандидати ще получат имейл с потвърждение и допълнителна информация за събитието.

Повече за лекторите:

Ивайло Попов е част от екип „Въздух“ на екологично сдружение „За Земята“, където работи по теми, свързани със замърсяването на въздуха, неговото измерване и необходимите мерки за подобряване на качеството му. Започва като доброволец в организацията през 2002 г., а от 2018 г. става част от работата на екип „Въздух“.  Като автор и съавтор на анализи и доклади Ивайло Попов участва в изследването на замърсяването с азотен диоксид (NO₂) в София, включително чрез независими измервания и оценка на ефекта от мерките за ограничаване на автомобилните емисии. Работата му обхваща и проблемите, свързани с битовото отопление, ефективността на контрола върху замърсяването и достоверността на официалните данни за качеството на въздуха. Професионалният му фокус е насочен към превръщането на независимите измервания и експертните анализи в аргументи за ефективни решения, по-чиста градска среда и по-добра защита на общественото здраве.

Доц. д-р Ангел Джамбов е лекар със специалности и квалификации в областта на превенцията и здравето на околната среда, общественото и психичното здраве. Той е създател и ръководител на направление „Околна среда и здраве“ в Научноизследователския институт на Медицински университет – Пловдив и научен секретар на института. В периода 2020 – 2024 г. е бил изследовател в Техническия университет – Грац, Австрия. Научните му интереси и реализирани изследвания в България и чужбина са в областта на влиянието на природната среда, транспортния шум и замърсяването на въздуха върху психичното здраве и хроничните незаразни заболявания. Изследванията му допринасят за по-задълбочено разбиране на връзката между градската среда и качеството на живот на населението в България и други държави, както и за формулиране на насоки за създаване на здравословна и устойчива градска среда, намаляване на неравенствата и изграждане на индивидуална и общностна устойчивост спрямо неблагоприятни въздействия сред различни групи от обществото. Има редица публикации и цитирания в престижни чуждестранни списания и ръководи/участва в няколко национални и международни проекти. Той е член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“.

Конкурс „Журналистика и климат”

Журналистите, които участват в обучението, ще имат възможност да кандидатстват за финансиране в размер на 180 евро за разработване на задълбочени и аналитични материали на достъпен език. Темите могат да бъдат свързани както с фокуса на конкретното обучение, така и с по-широките аспекти на климатичните промени в България. Одобрените кандидати ще получат менторска подкрепа и съвместна работа с опитен експерт в областта на климата.

По време на работилницата участниците ще получат допълнителна информация за условията и начина на кандидатстване.

Възможност за участие в конкурса ще има след всяко следващо обучение в рамките на програмата. В случаи, когато разработването на дадена тема изисква пътуване, АЕЖ-България може да предложи и покриване на транспортните разходи.

Асоциацията на европейските журналисти – България настоява за отговорност за бруталната употреба на физическа сила от страна на служител на Националната служба за охрана спрямо репортерката Соня Колтуклиева от сайта ПИК. Смущаващо видео показва как в четвъртък вечер служител на НСО изблъска Колтуклиева на земята по начин, който сериозно застрашава здравето и дори би могъл да бъде опасен за живота ѝ. Според първоначалната информация Колтуклиева е потърсила медицинска помощ в болница заради сериозни наранявания. Не по-малко укоримо е, че извършителят и колегите му напускат мястото на инцидента, без да се поинтересуват от състоянието на пострадалата, без да ѝ окажат първа помощ и без да извикат спешна помощ. 

АЕЖ настоява за бързо и прозрачно разследване на инцидента, понасяне на отговорност от извършителя, неговите колеги и неговите началници. 

Независимо дали действията на Колтуклиева представляват провокация, законът за НСО предвижда, че “офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са длъжни по възможност да предприемат всички необходими мерки да не застрашават живота и здравето на гражданите”. От показаното на видеоклипа се вижда, че служителят действа в нарушение на тази разпоредба и не изглежда да внимава да не застрашава здравето и живота на пострадалата.

Отделно от наказателната и служебната отговорност на НСО, стои въпросът за политическата отговорност на управляващите. Притеснително е, че председателката на Народното събрание Михаела Доцова не направи опит да разпореди на охранителите да останат на място и да се погрижат за пострадалата или поне да проверят състоянието ѝ. 

Независимо че многократно сме обръщали внимание на сензационния характер и потъпкване на етичните и професионалните стандарти от сайтове като ПИК, в конкретната ситуация Колтуклиева имаше съвсем резонен въпрос към Доцова, свързан с работата на Народното събрание. Вместо да отговори, народната представителка се възползва от охраната, за да се скрие в автомобила. 

На 29 и 30 октомври 2026 г. Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще проведе Седма международна научна конференция от цикъла „Комуникацията и медиите на XXI век“. Тазгодишното издание е под надслов „Media and Communication in the Platform Society” Authenticity, Reliability, Trust” („Медии и комуникация в платформеното общество: автентичност, надеждност, доверие“) и ще събере в двудневен онлайн научен форум изследователи от България и десет други държави.

Конференцията се организира съвместно с академични партньори от Университета на Източен Кентъки, САЩ, Вилнюския университет и Университета „Витаутас Магнас“, Литва, Лисабонския политехнически университет, Португалия, Батумския държавен университет „Шота Руставели“, Грузия и Букурещкия университет, Румъния.

Двудневната програма поставя във фокуса едни от най-съществените въпроси пред съвременните медии и публичната комуникация – влиянието на платформизацията и изкуствения интелект върху журналистическите и комуникационните практики, трансформациите на общественото доверие, новите измерения на автентичността и достоверността, ролята на алгоритмите в публичната комуникация, разпространението на дезинформация и промените в отношенията между медии, институции, организации и аудитории.

Конференцията ще бъде открита на 29 октомври от 10:00 ч. от декана на ФЖМК проф. д-р Веселина Вълканова. След официалното откриване ще се проведе пленарна сесия на английски език, която ще постави началото на научните дискусии. В следобедната програма на първия ден участниците ще работят в четири тематични панела: „AI, Algorithms & Digital Media Transformation“, „Journalism, Verification & the Architecture of Trust“, „Institutional, Corporate & Strategic Communication“ и „Media Industries, Culture & Digital Practices.

На 30 октомври програмата продължава с четири нови тематични линии. В сутрешните сесии ще бъдат разгледани отношенията между аудитории, инфлуенсъри и визуални култури, както и комуникационните стратегии на организации и институции и механизмите за изграждане на доверие. Сред темите са хиперкомуникацията в социалните мрежи, инфлуенсърската култура, визуалните образи в рекламата, професионалните мрежи, стратегическата комуникация и доверието към институциите.

Следобедната програма включва панелите „Journalism, Ethics, Public Interest & Democratic Communication“ и „Politics, Democracy & Contested Truths“. В тях изследователи от България и чужбина ще представят разработки върху журналистическата етика, обществения интерес, медийната собственост и зависимостите, дезинформацията, политическата комуникация, социалните медии, визуалната и реторическата комуникация и процесите, свързани с доверието и демократичната публичност.

Специален заключителен акцент в програмата на 30 октомври ще бъде кръглата маса „Медийната среда в България – тенденции и перспективи“, която започва в 15:30 ч. и ще събере изследователи и представители на медийната практика в дискусия за състоянието и бъдещото развитие на българската медийна среда.

Кръглата маса се организира в рамките на проекта „Изследване на медийната среда в България: мета-анализ, методология и подходи за изследване на въздействието на медийните трансформации върху социалните процеси“ (КП-06-Н75/6), ръководен от проф. д-р Веселина Вълканова и финансиран от Фонд „Научни изследвания“

Дискусията ще постави акцент върху трансформацията на журналистиката и медийните практики, дигиталните и платформените промени, общественото доверие, професионалните стандарти, променящото се поведение на аудиториите и по-широкото въздействие на медийните трансформации върху обществените процеси. Форматът предвижда кратки въвеждащи изказвания от поканените участници и последваща отворена дискусия.

Програма на конференцията

Ежедневното предаване „Amanpour“ по CNN International ще започне да се излъчва веднъж седмично от началото на 2027 г., а през май ще спре окончателно.

68-годишната Аманпур ще прекрати и предаването си „Amanpour & Co“ по PBS в края на годината. Тя ще продължи да води подкаста „The Ex Files“ заедно с бившия си съпруг Джейми Рубин, бивш американски дипломат.

„След много месеци размисъл и няколко безсънни нощи реших да се разделя със CNN — моя партньор през 43 невероятни години! Винаги ще подкрепям CNN и ще продължа да отстоявам традициите ѝ на независима журналистика. Помнете: бъдете винаги честни, не неутрални“*,  заяви Аманпур.

Аманпур не посочи причините за напускането си. Оттеглянето ѝ обаче съвпада с началото на нов етап за CNN, която преминава под контрола на нов собственик — Skydance, отбелязва AP. След едногодишен процес компанията Paramount, собственост на Skydance, финализира на 6 октомври придобиването на Warner Bros. Discovery за 81 млрд. щатски долара. Сливането обединява под една корпоративна структура два гиганта в телевизионните новини — CBS и CNN.

Аманпур започва работа в CNN като асистентка през 1983 г., а след седем години става международна кореспондентка. В началото на 90-те години придобива широка известност с отразяването на войната в Персийския залив, конфликтите в Близкия изток и редица други горещи точки. Отразяването на войни носи „усещане за мисия, за цел и за възможност да разкажеш една история“, казва тя.

Целта ѝ е да представя международните новини, включително сложните теми, пред американските зрители. „Никога не съм вярвала, че има теми, които са твърде сложни, за да бъдат представени по американската телевизия“ споделя тя пред „Асошиейтед прес“ през 2023 г. „Никога не съм се отнасяла снизходително към аудиторията. Никога не съм смятала, че хората искат да знаят само какво се случва в задния им двор.“

Аманпур отбелязва също, че нейният произход ѝ е предоставил особена перспектива.

„Благодарение на средата, в която съм израснала — наполовина иранка и наполовина британка — имах огромната привилегия да виждам света от две много различни гледни точки“, казва тя. „Винаги съм говорила за нуждата да преодоляваме разделенията. Знам, че можем да живеем в свят, който не е 100% разделен между противопоставящи се лагери.“

В изявлението си, разпространено от CNN, Аманпур благодари на екипите на терен и на колегите, с които е работила в своите предавания.

„От първата ми голяма и вълнуваща репортерска задача — отразяването на първата война в Персийския залив — през ужасите на войната в Босна, Руанда, Афганистан, Украйна и Иран и всичко между тях, най-важни бяха екипите и сплотеността. Заедно се борехме да търсим фактите, доказателствата и човечността, за да може CNN винаги да предава истината за света и на света — без страх и без пристрастия.“

* Always be truthful, not neutral.

Уважаеми г-н министър-председател,

Днес, в деветата годишнина от бруталното убийство на Дафне Каруана Галиция, се обръщаме към Вас като членове на Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE), за да изразим отново загрижеността си относно малтийския закон срещу SLAPP делата и да Ви призовем да проявите по-голяма амбиция в защитата на словото в обществен интерес. Членовете на CASE са разпръснати из цяла Европа, но където и да се намираме, убийството на Дафне ни засегна дълбоко. Това беше сурово напомняне, че без ангажираност на високо равнище към защитата на журналистите и без проактивни, амбициозни и смели действия, журналистиката, която Дафне олицетворяваше, и която  се прави в цяла Европа, завинаги ще бъде изложена на риск.

Убийството на Дафне не се случи в изолация и един от начините, по които тя беше превърната в мишена, беше чрез стратегически съдебни дела срещу общественото участие, или SLAPP. Към момента на убийството ѝ Дафне беше изправена пред 43 граждански и пет наказателни дела за клевета. Дела, които семейството ѝ, докато скърбеше за загубата й, наследи и трябваше да води от нейно име. 

Убийството на Дафне даде начало на общоевропейско движение за борба със SLAPP, защита на журналистиката в обществен интерес и отстояване на правото да се критикува властта, както и за гаранции, че никой не е безнаказан. CASE е част от това движение, създадено в памет на Дафне, за да се гарантира, че никой друг никога няма да се сблъска с това, което тя е трябваше да преживее. За съжаление, малтийският закон срещу SLAPP, приет на 31 юли 2024 г., далеч не предлага необходимата защита, което превръща случая на Дафне не толкова в поучителна история, колкото в пътна карта, по която други могат да поемат.

Директивата на ЕС срещу SLAPP – често наричана „Законът на Дафне“ – не беше окончателен законодателен механизъм срещу SLAPP. Тя установява набор от минимални стандарти, към които държавите-членки биха могли да се придържат. Европейската комисия и Съветът на Европа изрично препоръчаха на държавите да приемат законодателство, което надхвърля тези минимални стандарти, например чрез разширяване на защитата върху вътрешни дела. Някои държави-членки, сред които Полша, Белгия и Франция, направиха това, за да гарантират, че законодателството осигурява реална защита на национално равнище. За съжаление, Малта не го направи. Вместо това тя възпроизведе ограниченията на директивата,  обхващайки само трансгранични дела, а докато вътрешните остават незасегнати. Това означава, че ако Дафне беше още жива, вероятно нямаше да получи защита в по-голямата част от делата, заведени срещу нея.

Въпреки това, все още съществува  възможност за подобрения, които да изпратят силен сигнал към всички в Малта, че са извлечени поуки от трагедията.  Съществуващото законодателство срещу SLAPP трябва да бъде изменено, за да отговаря на стандартите на Европейската комисия и препоръката на Съвета на Европа, включително чрез солидна и всеобхватна защита срещу вътрешни искове за клевета и премахване на правото на наследяване на искове за клевета. Предстоящият законопроект за медийна реформа, за който има информация, че правителството ще внесе в парламента през следващите седмици, отваря подходяща възможност за въвеждането на такива промени. Отстраняването на настоящите недостатъци и вслушването на гласовете на онези, които протестират на улицата, ще изпрати силно послание, че малтийското правителство повече няма да си затваря очите.

Днес се навършват девет години откакто Дафне беше убита от кола-бомба на метри от семейния й дом. През изминалите години семейството ѝ беше лишено от възможността да скърби, тъй като беше принудено да се бори за това, на което всеки има право – истина, справедливост и отчетност. Присъдата от миналия месец ни напомня, че тази борба далеч не е приключила. Ние продължаваме да подкрепяме семейството ѝ и хората в Малта, които излязоха на улиците.

Забавеното правосъдие е отказано правосъдие. И все пак, като предприеме стъпки за подобряване на закона срещу SLAPP, Малта може да гарантира, че правосъдието в страната не е само надпис върху плакатите на протестиращите, излезли по улиците на Валета и из цялата страна, а фундамвнт, който заема централно място в сърцевината на малтийската демокрация. CASE и нейните членове в цяла Европа са готови да подкрепят и да предложат своя експертен опит, за да гарантират, че наследството на Дафне може да бъде защитено чрез солидни, достъпни и универсални мерки за защита срещу SLAPP.

С уважение,

Членове на коалицията CASE

Фондация „Дафне Каруана Галиция“

Index on Censorship

Коалиция SLAPP Watch Турция

Frente Cívica, Португалия

Българска коалиция срещу SLAPP

Асоциация на европейските журналисти – България

Pro Publico

Институт за масови медии, Кипър

Европейска федерация на журналистите (EFJ)

Профсъюз на хърватските журналисти

The Good Lobby Italia

Асоциация „Правосъдие и околна среда“

Асоциация за управление и право в областта на околната среда

Фондация „Ателие за трансформация на общността“ – ACT (Босна и Херцеговина)

Институт за мир, Любляна, Словения

Център за човешки права към Университета в Гент

Медийна организация за Югоизточна Европа (SEEMO)

Free Press Unlimited (FPU)

Граждански инициативи (Сърбия)

Хърватска асоциация на журналистите (HND)

Международен институт за пресата (IPI)
Група на журналистите „Рамон Барнилс“

Международна фондация „ФИБГАР Балтасар Гарсон“

Xnet, Институт за демократична цифровизация

„Спасете тропическите гори“, Германия

Институт за околната среда в Мюнхен, Германия

„Уикимедия Европа“ (WMEU)

Комитет за защита на журналистите (CPJ)

Германски съюз на журналистите (dju in ver.di), Германия

„Blueprint for Free Speech e.V.“ (Германия)

Съюз за граждански свободи в Европа

PEN International

Пресклуб „Конкордия“, Австрия

IFEX

Международна мрежа за разкриване на нередности (WIN)

НПО „Платформа за разкомплектоване на кораби“, Белгия

Бюрото за разследваща журналистика, Великобритания

Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT)

Европейски център за свобода на пресата и медиите (ECPMF)

Репортери без граници (RSF)

За 19-а поредна година Българският хелзинкски комитет (БХК) събира номинации за годишните правозащитни награди „Човек на годината“. Инициативата отличава граждани, активисти, организации и неформални групи, които с действията си допринасят за утвърждаването на правата на човека, върховенството на правото и демократичните ценности в България.

През 2026 г. кампанията поставя специален акцент върху усилията за съхраняване на демокрацията и основните права и свободи в условията на все по-неблагоприятна среда у нас и по света. „В България, както и в много други държави, гражданското общество се сблъсква със засилващ се натиск, дискредитиране на правозащитната дейност, разпространение на език на омразата и опити за ограничаване на инструментите, чрез които гражданите наблюдават и контролират управлението, и участват в него. Независимостта на институциите, свободата на изразяване и правата на уязвимите общности все по-често се оказват предмет на политически атаки или инструмент на популистка риторика“, отбелязват организаторите.

И тази година специалната награда „Защитник на правата на детето“, която беше създадена миналата година, ще бъде подкрепена от УНИЦЕФ – България.

Номинации се приемат чрез онлайн формуляра на https://humanoftheyear.org/nominiraite/ или по пощата на адрес: София 1504, ул. „Върбица“ № 7, за БХК. Крайният срок е 15 ноември.

Наградените ще бъдат определени от независимо жури, включващо правозащитници, граждански активисти и обществени личности. Отличията ще бъдат връчени на Международния ден на правата на човека, 10 декември.

Наградите нямат финансово изражение. Тяхната цел е да дадат публично признание на гражданската смелост, солидарността и постоянството, както и да насърчат хората и организациите, които работят за по-справедливо и демократично общество. Критериите за допустимост на номинациите и правилата за присъждане на наградите са публикувани на официалния сайт на кампанията.

С всички номинирани и отличени през предходните години можете да се запознаете на humanoftheyear.org. Галерии със снимки от церемониите и допълнителна информация са достъпни и на Фейсбук страницата на инициативата.