Екстремното време повишава себестойността на земеделската продукция и променя пазара на храните

Десислава Лещарска

Рязкото застудяване и предупрежденията на синоптиците за сняг и градушки в началото на май отново изправиха на нокти земеделските производители у нас. За тях този пореден климатичен шок идва на фона на две изключително тежки години, през които внезапни пролетни слани и летни бури съсипаха плодовата реколта на много стопанства почти 100%.

За хората, които произвеждат храната ни, климатичните промени не са абстрактна прогноза. Те са суровата реалност, която се измерва в екстремни горещини, непредвидими валежи и продължителни суши, които пренаписват правилата на българското земеделие. За да разберем как тази трансформация променя храната в чиниите ни, влизаме в стопанствата на трима производители: Марк, Екатерина и Георги, които разказват от първо лице как се оцелява, когато природата се обърне срещу теб.

Марк Цеков управлява едно от най-големите биостопанства у нас – „Яблена Натура“, край Ботевград. През 2025 г. пролетните слани причиняват 100% измръзване на отглежданите от него 3000 декара ябълки, вишни и круши. Въпреки че има сключени договори със световни брандове за биологични храни, той не може да им достави продукция. Започва всичко отначало: с нови инвестиции и надежда, че следващата година природата ще бъде по-милостива. Но климатът вече не е същият. Екстремни горещини, липса на цикличност при валежите и необичайни вредители превръщат производството на храна в хазарт.

Кризата се пренася надолу по веригата – когато реколтата е унищожена, предлагането на българска продукция драстично намалява, а стойността ѝ расте. Цените на пресните плодове и зеленчуци са се увеличили с над 20% за периода 2024/2025 (виж таблицата). Празнината на пазара често се запълва от евтин внос, който нерядко се етикетира като местен и се продава на спекулативно високи цени.

Оцеляването на българските фермери е застрашено и от растящите цени на горивата и торовете заради геополитическите сътресения, както и липсата на работна ръка. А когато удари слана или градушка, огромните инвестиции просто потъват.

За да разберем мащаба на проблема, не е нужно да четем доклади: числата се потвърждават от хората на полето. Марк Цеков, чието биостопанство „Яблена Натура“ разполага със собствена метеорологична станция, цитира точни данни. „От 2000 г. до 2010 г. температурите се увеличиха с около градус и половина. От 2010 г. досега има още над половин градус изменение, което означава, че минаваме все по-активно към субтропичен климат“, обяснява той.

От Сливенско Екатерина Александрова, която отглежда 30 декара зеленчуци и овошки в село Чокоба, потвърждава тенденцията: „Температурите, които преди десет години смятахме за екстремни, започват да стават нормални.“ На югозападната граница на страната, в Кресна, Георги Самарджиев от семейната ферма „Тета Рума“ също отчита трайно изместване към топлолюбиви култури. В неговото стопанство вече успешно растат турски и испански смокини, нарове и райска ябълка. „Напоследък наблюдавам, че в района виреят дори маслини, а тук никога не е имало маслинови насаждения“, споделя той.

Климатът в числа

Десетилетието 2011 – 2020 г. е най-топлото в световен мащаб, сочат данни на Световната метеорологична организация. Тази статистика се усеща и у нас: средногодишната температура в България е нараснала с 0.8ºC в периода 1991 – 2020 г., като през лятото скокът е с 1.5 до над 2 градуса в някои райони на страната, според НИМХ. Аграрният доклад на земеделското министерство за 2025 г. потвърждава тревожната тенденция, отчитайки екстремни горещини до 39-40°C през юни и август 2024 г., довели до топлинен стрес, болести по пшеницата и масово окапване на завръзите при зеленчуковите култури и трайните насаждения.

Но проблемът не е само в жегите. Фермерите са изправени пред тотална липса на предвидимост при валежите. Екатерина описва парадокса, при който резервоарите ѝ за дъждовна вода първо преливат от интензивни порои, а веднага след това настъпва тежка суша. „През юли, август, септември, понякога дори октомври не пада и капка дъжд“, отбелязва тя.

Паралелно с водния хаос друг голям бич са пролетните студове. Меките и кратки зими не позволяват на растенията да преминат през необходимата фаза на покой и закаляване. Това ги прави изключително уязвими към внезапните пролетни слани и към унищожителните градушки, каквито удариха районите на Ботевград, Сливен, Хасково и Ямбол през юни 2024 г.

„Измръзването на продукцията през 2025 г. ни върна в първи клас, обяснява Марк. Полагаме огромни усилия – обработка на почвата, резитба на дръвчетата, всичко това са разходи. Със или без продукция – трябва да се подготвим за следващата година. Де факто правим още една инвестиция.“
Екатерина също отчита нулеви добиви от черешите, сливите и прасковите си през изминалата година заради пролетните студове и градушки. „Зеленчуците можем да вкараме в парници, но при овошките сме изцяло зависими от природата, там нямам избор“, казва тя.

Как поскъпват продуктите

Три фермерски истории

Историите на тримата фермери идват от три различни ъгъла на България и от три различни модела на земеделие, но рисуват една и съща картина: климатът вече е променил правилата на играта, а оцеляването изисква бързи и нестандартни решения.

Стопанството на Георги Самарджиев „Тета Рума“ се намира между Кресна и с. Горна Брезница, в полупланински район в покрайнините на Малешевска планина. Семейството му обработва 20 декара, от които дванайсет са за плодове и зеленчуци, а останалите са млади овощни насаждения. След дълъг период като търговци на едро те избират пътя на чистото земеделие, продавайки директно през платформи като „Хранкооп“ и „БиоФерма“.

Според Георги към климатичните проблеми се добавя и натискът за извънсезонна продукция, който допълнително натоварва ресурсите и усложнява работата на стопаните. „Трябва малко да се стегнем и да си признаем: един продукт е сезонен. Лятото ще ядем домати и краставици, зимата ще ядем туршия. Не може да искаме във всеки момент всичко„, разсъждава Георги Самарджиев. За да се справи със сухите есени и намаляващите водни ресурси, стопанството е изградило резервоари за събиране и филтриране на вода, преминавайки изцяло към капково напояване, което драстично намалява разхищението.

В Сливенско Екатерина Александрова също е принудена да премести зеленчуковото си производство в оранжерии. Тя отглежда и овошки на площ около 30 декара, като стопанството ѝ е биосертифицирано. Биологичното производство обаче добавя свои собствени усложнения в условията на променлив климат. Хаотичните и интензивни валежи отмиват биопрепаратите много по-бързо, отколкото при конвенционалното земеделие. „Прасковите ми са най-засегнати. Препаратите бързо се измиват, не успявам да пръскам между дъждовете и растенията постоянно боледуват от гъбични заболявания и не дават плод“, описва тя. В резултат на това добивите ѝ са едва около 30% от тези на конвенционалните стопанства. Компенсацията за тези загуби идва чрез директния контакт с клиентите на фермерските пазари – модел, който ѝ позволява сама да определя справедлива цена за чистата си продукция, без да е зависима от прекупвачи.

В съвсем друг мащаб действа стопанството „Яблена Натура“ на Марк Цеков в полупланинското село Радотина, община Ботевград. В него се отглеждат 1000 дка вишни, 1400 дка ябълки и 600 дка круши – всичките биологично сертифицирани. Като главен секретар на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ той познава отлично голямата картина.

Жегите и сушата водят и до бум на вредители като черната златка. Тъй като в биопроизводството химическите препарати са забранени, фермерите са принудени да събират вредителите ръчно, което е изключително трудоемко.

Плодовете и зеленчуците формират едва 9.8% от крайната продукция на цялото българско селско стопанство. Тази структура дава много отговори защо инфраструктурата (напояване, противоградова защита) е насочена основно към зърното, защо България внася 70-80% от плодовете и зеленчуците и защо именно тези подсектори са най-уязвими при климатични шокове.

Добри практики

За да предпазят реколтата си, земеделските производители съчетават съвременни технологии с изпитани във времето методи, съобразявайки се с естествените природни цикли.
Част от адаптацията е свързана с преминаване към закрит тип производство. За Екатерина Александрова преместването на зеленчуците в оранжерии се е превърнало в необходимост, тъй като при настоящите атмосферни условия развитието на културите на открито е силно затруднено.

За да защити своите летни насаждения от киселинни дъждове и вятър, Георги Самарджиев използва полуотворени конструкции, които осигуряват едновременно сигурно покритие и добро проветрение.

В по-голям мащаб биостопанството на Марк Цеков разполага със собствена метеорологична станция и специализиран софтуер за прецизен мониторинг на гъбични спори и инсекти. „Измерванията потвърждават, че минаваме все по-активно към субтропичен климат“, цитира данни от станцията си Цеков. Въпреки наличието на високи технологии неговата философия се базира на дълбоко уважение към екосистемите: „Природата е изключително интелигентна и ние по-скоро гледаме да използваме тези цикли, които тя има, като разчитаме на нейните естествени еволюционни механизми.“

Тази концепция се прилага успешно на практика чрез методите на пермакултурата. В градините се засажда босилек за отблъскване на вредните насекоми, детелина за укрепване на горния почвен слой, а розите в началото на редовете служат като естествен и бърз индикатор за появата на листни въшки.

Вместо внедряване на нови хибриди стратегията за адаптация на стопанството включва завръщане към стари култури и традиционни сортове. По думите на Марк те притежават отлично изградена естествена имунна система, тъй като еволюционно вече са преминали през различни студове, заболявания и нападения от инсекти, което ги прави значително по-устойчиви от новите сортове.

Паралелно с това срещу пролетните слани фермерите разчитат на познати традиционни методи: паленето на мокра слама създава защитна димна завеса, която предпазва цветовете от измръзване. Срещу градушките пък се прилагат съвременни технологични алтернативи на държавните противоградови ракети, които според производителите често само намаляват мощността на бурята, без да я спират изцяло. Затова в стопанството се използват локални акустични оръдия, които излъчват звукови вибрации, за да разкъсат ледените молекули още преди образуването на суперклетката – гръмотевична буря с мощно въздушно течение.

Тези битки на терен показват, че българските фермери правят всичко по силите си, за да се адаптират към новата реалност. Но техните усилия няма да са достатъчни, ако ние като общество не променим отношението си към храната и хората, които я произвеждат, и ако не разберем по-добре последствията от климатичната криза и причините за нея.

Всички тези огромни инвестиции за оцеляване и адаптация – от оранжериите и резервоарите за вода до борбата с градушките и двойните разходи след измръзване на реколтата – неминуемо повишават себестойността на родната продукция. Затова, когато видим по-високите цени на пазара, трябва да осъзнаем, че те не са просто икономическа тенденция, а отразяват истинската цена на храната ни – тази, в която са калкулирани климатичният риск и тежката битка тя изобщо да стигне до трапезата ни.

Менюто ни след 30 години

След три десетилетия традиционната българска трапеза вероятно ще изглежда коренно различно, а култури като домат, пипер и патладжан ще се гледат предимно на закрито. Масови зърнени култури като царевицата, които вече търпят сериозни загуби от летните суши и топлинния стрес, вероятно ще отстъпят място на по-сухоустойчиви алтернативи. По-дългият вегетационен период обаче ще позволи отглеждането на втори култури след жътва, като например сорго като алтернатива на пшеницата.

В същото време климатичните промени ще обогатят менюто ни с нови, смятани доскоро за екзотични по нашите ширини, локални продукти. В южните части на страната вече успешно се отглеждат смокини, нарове, райска ябълка и дори цитруси и маслини, които в бъдеще имат потенциала да се превърнат в масови български насаждения.

// Капитал

Материалът е изготвен в рамките на конкурса „Журналистика и климат”, съвместна инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България и Европейската климатична фондация.

Димитър Пецов

„Обилен дъжд в Смилец предизвика бедствено положение в селото. Тази вечер над село Смилец се изваля значително количество дъжд, което образува реки по улиците. Каналът на селото е прелял. Въпреки че е почистван миналата година, водата от нивите слиза и залива дворовете на хората с кал…“

С тези думи в своя публикация от 5 май 2025 г. във фейсбук профила си кметът на Силистра Александър Сабанов описва картината на бедственото положение, причинено от пороен дъжд в едно от населените места на общината. В случая това е втори интензивен валеж в рамките на две седмици и е с количество над 100 милиметра за денонощие, или 100 литра на квадратен метър.

Новината за водния апокалипсис, видеа на прелели от вода канали и залети с кал улици и дворове стигнаха до националните медии.

С помощта на местните структури на пожарната положението беше овладяно. Остават обаче въпросите дали е било направено достатъчно, доколко и какви превантивни мерки се взети от местните власти, за да не се допускат по-големи щети от подобни явления.

Могат ли въобще да се предвидят такива явления и какво може да се направи, преди те да настъпят?

Случаят в село Смилец разкрива стандартния начин, по който се реагира на подобни екстремни събития. Мерките и ролите на местните институции са разписани в няколко плана за реакции при бедствия и аварии – общински, областен и национален. В тези документи има профили на риска и село Смилец е едно от населените места, силно уязвими на наводнения заради интензивни дъждове. Другите в района са град Силистра, селата Айдемир, Сребърна,  Богорово и Иширково.

Размерът на опасността

Интензивният дъжд, довел до наводнение и бедствено положение в силистренското село Смилец, е пример за най-сериозния и непосредствен климатичен риск, пред който е изправена Община Силистра в условията на климатични промени. Това е изводът от Оценката на климатичните предизвикателства и решения в Силистра, изготвена по проекта CLIMAAX с финансиране по програма „Хоризонт“ на Европейския съюз.

Наводненията като това в село Смилец се определят от науката за климата като внезапни. Причиняват се от силен валеж, при който канализацията не може да поеме водата, и са силно зависими от начина, по който се застроява земята. Ключови фактори, които допринасят за тях, са скоростта на оттичане и капацитетът на водосборния басейн. В такива случаи почти няма време за предупреждение на населението.

Съществено влияние при внезапните наводнения имат характеристиките на средата, в която те се случват. Запечатаните повърхности при градското застрояване предполагат по-голям повърхностен отток на водата – тя няма къде да попие. Затова другият фактор е капацитетът на канализационната система.

Другият тип наводнения са речните. В Силистра река Дунав може да залее по-ниските части на брега при резервата Сребърна и Айдемирската низина. Речните наводнения се характеризират с по-бавно развитие, което дава повече време за предупреждение на населението.

Съществено влияние за тези явления имат и промените в климата – увеличаването на емисиите на парникови газове в глобален мащаб с течение на времето води до увеличаване на екстремните валежи, които причиняват локални наводнения. Именно интензивните валежи са най-непосредственият риск за Силистра в следващите години заради сериозния потенциал за разрушения, който носят. Те ще бъдат локални, внезапни и трудно прогнозируеми. Учените изчисляват, че такива бедствия могат да наложат евакуацията на между 5800 и 6300 души.

Според професор Петър Ножаров от Института за изследване на климата при БАН, който е разработил климатичните модели на проекта CLIMAAX за Силистра, основните мерки следва да бъдат превантивни, като изграждане на диги.

„Те могат да ограничат евентуалните последствия от наводнения, защото при интензивните валежи основното е, че водят до наводнения, от което може да има щети както върху инфраструктурата, така и човешки жертви. Не са много районите в областта, които биха били засегнати от такива валежи и наводнения, но има места, които биха могли да бъдат засегнати и е хубаво там да се помисли за мерки за ограничаване на такива наводнения. Най-вече да се направят диги, които да предпазят съответните райони“, коментира проф. Ножаров пред „Местен репортер“.

Други мерки, посочени в анализа, са изграждането на системи за ранно предупреждение при наводнения, регламенти за ограничаване на развитието в райони, застрашени от такива бедствия, възстановяване на влажни зони и заливни територии за естествено абсорбиране на водния отток, увеличаване на капацитета на водната инфраструктура.

Данните – в основата на доброто планиране

Проектът CLIMAAX, в който Община Силистра се включи през 2024 г., цели да направи анализ на основните климатични заплахи за територията на Община Силистра. Това включва събиране, анализ на информация и изготвяне на доклади за информиране на институциите и местната общност. Досега инициативата е преминала през две фази на изпълнение и са изготвени два доклада.

Освен пороите и наводненията, другите две опасности са засушаванията – най-вече селскостопанската суша, която води до намаляване на земеделските добиви и силните ветрове и снежни бури, които причиняват щети по инфраструктурата.

Докладът по методологията на CLIMAAX допуска няколко времеви климатични сценарии за Община Силистра:

Краткосрочен, който обхваща петгодишен период от време. В този период се очакват нарастващи екстремни метеорологични явления като интензивни валежи, суши и горещи вълни.

Средносрочен, който обхваща период от време между двадесет и тридесет години. Прогнозите на този сценарий сочат продължителни и тежки засушавания, които ще засегнат най-вече селскостопанския сектор. Температурите ще се повишават, което може да доведе до зачестяване на горските и полски пожари.

Дългосрочен, който обхваща период от петдесет до сто години. Този сценарий предвижда значително повишаване на средните температури, което може да доведе до трайни промени в екосистемите, намалени водни ресурси и промени в земеделските практики.

Тези климатични сценарии като цяло предвиждат увеличаване на обилните валежи, което може да доведе до внезапни наводнения и да влоши наводненията на реките.

При оценката на риска във втората фаза на проекта са използвани три сценария за период до 2100 година. Първият е „мек“ сценарий – когато са предприети всички необходими мерки за намаляване на емисиите на парниковите газове в глобален мащаб, „умерен“ сценарий – когато са предприети някакви мерки, но те не са достатъчни, и „тежък“ сценарий – когато не се предприемат никакви мерки.

Климатичните модели, използвани в метода на CLIMAAX, предвиждат най-вече засилване на селскостопанската суша и увеличаване на интензивните валежи в Община Силистра. Тези два риска засягат пряко земеделието, инфраструктурата и населението. Най-голямата заплаха не е еднократното катастрофално събитие, твърдят авторите на изследването, а натрупващият се ефект от суша и интензивни валежи, който подкопава икономиката и земеделието в дългосрочен план.

Какво реално може да извърши общината

Община Силистра няма икономическата възможност да се справи сама и да предприеме необходимите мерки – трябва държавна намеса и помощ. Законът за ограничаване изменението в климата, който регулира политиките в тази област, също дава приоритет и основна роля на държавните институции по отношение на мерките, които могат да бъдат взети.

Все пак могат да се предприемат определени действия. Според еколога на общината Теодор Великов, отговорността на общините и кметовете е за територията, която е в регулацията на населените места. Стандартно, като превантивна мярка при наводнение, Общината почиства дерета и канали, като наема външни фирми за изпълнители.

Друга мярка е да се планира ползването на територии и застрояването. Това става най-вече чрез устройственото планиране на общините, при което се вземат предвид бъдещи проблеми с наводнения и оттичане на води. В това отношение Община Силистра има изготвен Общ устройствен план от 2008 г. Проблемът е, че този устройствен план постоянно се променя по различни поводи – общински или частни инициативи, които предвиждат ново застрояване.

Според Теодор Великов също предстои прогнозите и препоръките от проекта CLIMAAX да бъдат вкарани в общинските стратегически документи за защита от бедствия. Така общината ще се ангажира да полага усилия за тяхното изпълнение в бъдеще.

Друга заплаха, която може да причини наводнение, идва от язовирите. От Областната администрация посочват, че на територията на Силистра има 77 водни обекта – язовири, водоеми и рибарници. Язовирите според Закона за водите са класифицирани в първа, втора и трета степен на потенциална опасност от наводнение.  Правомощия за управление на риска при тях има областният управител. Той е длъжен ежегодно да назначава комисия, която да проверява техническото състояние на язовирните стени от първа и втора степен на опасност, а от трета степен проверката е на три години. Освен това всяка година областната администрация изпраща до общините, като собственици на язовири, списък с мероприятия, които трябва да се изпълнят, за да се предотврати рискът от наводнения.

Междувременно Община Силистра е обявила обществена поръчка за  реконструкция на дерето на наводненото през 2025 г. село Смилец на стойност 2,3 млн. евро. Целта на проекта е да даде решение за безопасно преминаване на високите води при поройни дъждове през канала, като се осигури предпазване на инфраструктурата в селото от наводнение и заливане.

Въпреки тези действия на местно ниво, те могат да се окажат недостатъчни, ако се изпълнят прогнозите на най-тежкия сценарий на доклада CLIMAAX – когато няма съществено намаляване на парниковите емисии в глобален мащаб.

// „Местен репортер“

Материалът е изготвен в рамките на конкурса „Журналистика и климат”, съвместна инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България и Европейската климатична фондация.

Готова ли е България за следващото водно бедствие?

Божидара Живкова

Наводненията са най-честите и разрушителни природни бедствия в Европа, включително и в България. Честотата и интензитетът им се увеличават заради климатичните промени, а разрушенията по пътя им са пряко свързани с начина, по който управляваме териториите и инфраструктурата си.

България се нарежда сред десетте най-засегнати държави от екстремни метеорологични явления, сочи доклад на Germanwatch за 2022 г. Страната отчита 0,5 смъртни случая и близо 200 засегнати души на 100 хиляди жители, а икономическите щети възлизат на близо 260 млн. евро или 0,3% от БВП.

В Карловско наводненията от 2022 г. засегнаха десетки села. Комбинацията от проливни дъждове, планински релеф и натрупани дървесни маси в реките доведе до мащабни щети, надхвърлящи 35 млн. евро, разрушена пътна инфраструктура, мостове, водопроводи. За щастие, нямаше човешки жертви.

След 2022 г. България преживя още две тежки наводнения, които ясно показаха нарастващия риск и уязвимостта на различни региони. В Царево през 2023 г. интензивни валежи предизвикаха поройни наводнения, довели до четири жертви, над 4000 засегнати души в региона, сериозни поражения върху сгради и частни имоти, разрушени мостове, пътища и туристическа инфраструктура.

Подобна ситуация имаше и в курортния комплекс „Елените“, където силни бури и застрояване на речното корито причиниха бързо заливане на територии. Това доведе до четири жертви, над 200 евакуирани души, сериозни поражения върху хотели, ваканционни имоти и инфраструктура, прекъснато електрозахранване и щети за милиони.

Тези събития подчертават както влиянието на екстремните климатични явления, така и необходимостта от по-добро управление на риска и ефективни системи за ранно предупреждение.

Видовете наводнения и най-честите причини за тях

В зависимост от причините на възникване и протичането им, наводненията могат да бъдат следните:

• Речни наводнения – възникват при преливането на реки
• Поройни наводнения – причинени от интензивни краткотрайни валежи, характерни с бързото си развитие и разрушителна сила
• Градски наводнения – резултат от недостатъчен капацитет на канализационните системи и силна урбанизация
• Крайбрежни наводнения – свързани с бури, покачване на морското ниво и щормови вълни

„Причините за наводненията винаги са комплексни, но те се превръщат в проблем, когато се намесим ние, хората. Климатичните промени променят условията и това е свързано с по-голяма интензивност и честота на екстремните валежи“, обясни пред ESGnews.bg проф. Стелиан Димитров, директор на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии (НУЦГИТ) и ръководител на Катедра „Геопространствени системи и технологии“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Причините за наводнения могат да бъдат климатични фактори, като интензивни валежи, географски особености, човешката дейност и инфраструктурни проблеми. Все по-често комбинация от тези фактори води до тежки последици. В България тя е особено видима – разнообразният релеф създава предпоставки за различни типове наводнения в сравнително малка територия.

Кои са най-рисковите региони в България?

Проф. Димитров обясни, че практически всички региони в страната могат да бъдат рискови, особено по Черноморското крайбрежие и подножието на планините, като рискът е най-голям при т.н. внезапни наводнения.

„Внезапните наводнения представляват едни от най-опасните и трудно предсказуеми явления, особено в малки водосбори. Тези събития имат кратка продължителност, висока интензивност и силно локален характер. Най-често се предизвикват от кратки, но интензивни валежи. При такива условия оттокът се формира изключително бързо и често достига значително по-високи обеми в сравнение с други типове наводнения, поради ограниченото време за попиване в почвата и оттичане на водните маси“, обясни проф. Стелиан Димитров.

Според експерта тези бедствия не могат да бъдат предотвратени, но можем да смекчим последствията от тях.

„Необходими са умни природно-базирани решения – това е смисленият подход. Но за да ги прилагаме, трябват знание и използваеми научни данни“, категоричен е проф. Димитров.

Всяко инвестирано 1 евро в адаптация към климатичните промени може да донесе между 4 и 10 евро икономическа полза чрез избегнати щети и загуби, сочат данни на ООН.

На въпрос дали България е подготвена за следващото голямо наводнение, той е категоричен, че не сме.

„Нито държавата, нито хората са подготвени. Причините са много, но най-големите проблеми са липсата на данни и знание“, каза директорът на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии.

Как действат системите за ранно предупреждение?

„Системите за ранно предупреждение са ключов инструмент за намаляване на щетите и спасяване на човешки животи. В България системата се контролира от пожарните служби в страната и при риск от наводнения преминава през три основни етапа: наблюдение, вземане на решение за предупреждение и информиране на населението“, разказа за ESGnews.bg комисар Илия Георгиев, началник на отдел „Превантивна дейност“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР София.

Какво представлява наблюдението?

Наблюдението включва събиране и анализ на данни от различни източници – системи за мониторинг на времето и водните нива, както и прогнози за опасни явления. Източници на такива данни са Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Агенцията за проучване и поддържане нивото на река Дунав, например. Допълнителна информация постъпва и чрез сигналите към телефон 112.

България използва и данни от европейската система за ранно предупреждение при наводнения EFAS, част от програмата „Коперник“. Всички тези данни се обединяват и анализират, за да достигнат навреме до отговорните институции. От пожарната служба не дадоха информация на база какви критерии се вземат тези решения.

Как се взима решение за ранно предупреждение?

Те обясниха, че когато има риск или вече възникнало наводнение, компетентните органи – министри, областни управители или кметове – решават дали да бъде издадено предупреждение, но не поясниха кой в коя ситуация е отговорен.

Как тази информация достига до хората?

Предупрежденията достигат до населението чрез различни канали – сиренната система, мобилната платформа BG-ALERT, както и чрез радио и телевизия.

Системата BG-ALERT изпраща съобщенията до всички включени мобилни телефони в засегнатия район в рамките на минути чрез клетките на мобилните оператори. В същото време сиренната система в страната продължава да се модернизира и разширява.

„Нито един от тези канали не е напълно достатъчен сам по себе си. Затова те се използват комбинирано, за да може предупрежденията да достигнат до възможно най-много хора навреме“, коментира за ESGnews.bg комисар Калоян Дончев, началник на отдел Национален оперативен център при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР София.

Проф. Димитров допълни, че тези системи са ефективни при речни наводнения, но при внезапните почти нямат роля.

„Важно е да подчертаем, че ранното предупреждение не винаги означава навременна реакция. При поройни наводнения, каквито бяха тези в Царево и „Елените“, времето за реакция може да бъде само няколко минути“, поясни още той.

Успешни примери от Европа

Страната ни може да се поучи от успешните примери на някои европейски държави, в които системите за ранно предупреждение функционират и се използват ефективно от много години. Такъв пример е Нидерландия, един от световните лидери в управлението на водите. Нейната изключително интегрирана система, прогнозира в реално време нивата на водата и потенциалните рискове. Тази информация се свързва с автоматизирани системи за предупреждение и управление на диги, шлюзове и бариери. Ключов елемент е и подходът „живот с водата“, при който не само се предотвратяват наводнения, но и се планират територии, които могат контролирано да поемат излишната вода.

Франция е сред водещите примери в Европа със своята система за ранно предупреждение Vigicrues, която следи в реално време нивата на реките и риска от наводнения. Системата предоставя публична информация за тях, а една от най-силните страни на Vigicrues е нейната цветна скала, която прави информацията разбираема за всички: зелено (няма риск), жълто (повишено внимание), оранжево (значителен риск от наводнения), червено (висок риск, очакват се сериозни щети). Това позволява бърза ориентация както за гражданите, така и за местните власти.

След тежките наводнения през 2021 г. Германия значително подобри своите системи за ранно известяване и координация, внедрявайки система за директни съобщения към всички мобилни телефони в даден засегнат регион. Системата не зависи от приложения или регистрация и е едно от най-големите подобрения за бързо достигане до населението. Тя също така има дълъг хоризонт на предупреждение – в някои случаи може да дава предупреждения 4-7 дни предварително за подготовка. Страната също така модернизира своите сиренни системи, които вече могат да работят дори при липса на ток и мобилна мрежа.

Тези примери показват, че комбинацията от технологии, добра координация и информираност на населението може значително да намали риска от тежки последици при наводнения. Разбирането на видовете наводнения, причините и рисковете е изключително важно за по-добрата подготовка. В условията на климатични промени инвестициите в устойчиви инфраструктури и ефективни системи за ранно предупреждение вече не са избор, а необходимост.

// ESGnews.bg

Материалът е изготвен в рамките на конкурса „Журналистика и климат”, съвместна инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България и Европейската климатична фондация.

Програма достъп до информация (ПДИ) и Асоциация на европейските журналисти – България (АЕЖ) приветстват публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с който в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 за защита срещу т.нар. „дела шамари“ (SLAPP дела).

Двете организации внесоха становище, в което определят проекта като важна и дългоочаквана стъпка за защита на свободата на словото, журналистиката и гражданското участие в България.

Организациите подчертават, че България е имала задължение да въведе европейската директива до 7 май 2026 г., а настоящото забавяне прави още по-необходимо бързото приемане на законодателните промени.

ПДИ и АЕЖ работят от години по темата за злоупотребата със съдебни дела срещу журналисти, медии, граждански организации и активисти. Организациите многократно са поставяли въпроса пред институциите и са настоявали за създаване на механизми за ранно прекратяване на явно неоснователни искове, използвани с цел сплашване и ограничаване на критичното говорене.

В последните години в България се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на подобни дела, включително искове за стотици хиляди евро, обезпечителни мерки и продължителни съдебни производства срещу медии и журналисти. Сред засегнатите са независими издания и журналисти от „Медияпул“, BIRD, „Биволъ“, „Капитал“, “Сега” и други медии. Тези дела имат ясно изразен смразяващ ефект върху свободата на словото и обществения дебат.

Предложеният законопроект е резултат от дългогодишни усилия на гражданския сектор, експерти и представители на правната общност. Изразяваме надежда, че настоящото редовно правителство ще приеме проекта без отлагане и ще внесе законопроекта в Народното събрание в максимално кратки срокове.

Макар проектът да не решава всички възможни форми на злоупотреба със съдебни процедури, той представлява ключова първа крачка към ограничаване на натиска срещу журналисти, медии и граждански активисти в България. Призоваваме за бързо внасяне на предложения законопроект в Народното събрание, след обобщаване на получените становища.

АЕЖ и ПДИ са основатели на националната работна група срещу “делата шамари”. Наскоро България беше домакин на годишната среща на Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE). 

По инициатива на АЕЖ се създаде и фонд за подкрепа на журналисти (фонд „Цензуриран“ – фонд за правна помощ на журналисти и активисти под натиск), който набира дарения от гражданите. Подкрепете фонда с дарение. 

Акценти от шестата конференция „Нови хоризонти в журналистиката“ в София. Част 1.

„Истина под натиск“ – това беше мотото на шестото издание на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“, което се проведе в София на 14 май. Медийни експерти от няколко континента обсъдиха в детайл състоянието на свободните медии във времена на безпрецедентен натиск, спиране на предавания и дезинформация, задвижвана от изкуствен интелект. Участниците се обединиха около тезата, че днес независимата журналистика рядко бива заглушавана чрез явна цензура: тя по-скоро се подкопава от икономически фактори, политическа зависимост и малки компромиси на редакционно ниво. Конференцията се организира от World Press Institute (WPI) в партньорство с Фондация „Америка за България“ (АЗБ) и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България).

Трудният път

Нанси Шилер, президент и изпълнителен директор на „Америка за България“ (ABF), откри събитието с една история от преди повече от 30 години: високопоставен конгресмен от САЩ завежда гражданско дело срещу тогавашният й работодал. По време на процеса той заявява: „Истината не ме интересува. Реалността е въпрос на гледна точка“. 

„Залети сме от пропаганда, дезинформация и алгоритми, които водят до поляризация и срив в доверието, а много политици не правят нищо, за да го възстановят. Ето защо нуждата от качествена журналистика никога не е била по-голяма, а задачата ви – по-трудна“, обърна се тя към публиката и допълни: „Ангажиментът на фондацията към независимата журналистика остава непроменен вече 17 години. Демокрациите ни зависят от нея“. Колкото до делото, Шилер сподели развръзката, а именно, работодателят й печели, а конгресменът губи изборите няколко години по-късно. Така че понякога истината побеждава.

Мария Черешева, председателка на АЕЖ-България, разказа на присъстващите, че предната вечер е чула следното – за да кажеш истината, понякога трябва да излъжеш „Като журналистка не мога да се съглася с това“, заяви тя: „Ние сме избрали трудния път на истината.“ 

В дните преди конференцията AЕЖ-България временно преименува пл. „Журналист“ – малкият софийски площад със статуята на дисидента Георги Марков – на „Площад Цензуриран“, за да направи цензурата, по нейните думи, „по-видима“. Сто и трийсет журналисти са убити по целия свят миналата година. Това е най-голямата цифра, отбелязана досега, каза Черешева и допълни, че насилието в такива мащаби не е характерно за България, но цензурата у нас действа като „нещо в сенките, нещо, за което знаем, че е там, но не можем да обясним или покажем“. Кампанията по преименуването на пл. „Журналист“ е получила широка подкрепа от жителите на района. „Хората искат истината“, каза предсетдателката на АЕЖ-България: „Те не бягат от нея. Бягат от това да бъдат заблуждавани и лъгани.“

Дейвид Макдоналд, председател на борда на директорите на World Press Institute (WPI), разгледа събитието в контекста на шестгодишна хронология на събитието, започнала в София през 2021 г. Той посочи, че предишните издания са били посветени на журналистиката в ерата на интернет, дезинформацията, изкуствения интелект, изборите по света и въпроса кой има правото да разказва една история – теми, които темата „Истината под натиск“ обединява в себе си. 

Самият институт WPI, основан в Минеаполис-Сейнт Пол преди повече от шестдесет години, организира ежегодна двумесечна стипендиантска програма в САЩ, чиито участници вече наброяват над 600 души от повече от 100 държави. С подкрепата на фондация „Америка за България“ български журналист се присъединява към всеки випуск през изминалите дванайсет години. 

Макдоналд отбеляза още, че Минеаполис отново се е завърнал в международния новинарски поток тази година заради акциите на ICE (федералните имиграционни служби), при които загинаха двама американски граждани – теми, които лекторите от конференцията засегнаха пряко.

Без ефир, но не и без глас

Първият панел от конференцията беше с участието на Мария Цънцарова, бивша водеща от bTV, свалена от ефир през декември 2025 г.. Тя „задавала твърде много въпроси, изисквала обосновка за редакционните решения и защитавала правото на опозицията на ефирно време“. 

Българската цензура, каза тя, рядко се проявява като пряка забрана; тя действа чрез малки редакционни решения – „тази тема не е интересна“, „твърде сложна е за хората“, „не можем да имаме опозиция без предствител на правителството“  и така докато определени истории просто престанат да се появяват. Това, което я изненадало, каза тя на конференцията, не било самото уволнение, а случилото се след това –  подкрепата на колеги от конкурентни медии и на граждани.

В средата на февруари, заедно с няколко уважавани колеги, Мария Цънцарова съоснова Фондацията за независима журналистика и платформата „Извън ефир“, финансирана изцяло от дарения. „Единственият ни шеф е нашата аудитория“, каза тя. Платформата беше домакин на това, което тя описа като единствения истински предизборен дебат в България, привличайки над два милиона гледания – нещо, недостижимо за която и да е национална телевизия. Веднага след това „Извън ефир“ публикува разследване за зависимостите в съдебната система, което предизвика реакция от правителството в рамките на 24 часа. „Не се нуждаем от големи медии, за да бъдем видими.“, подчерта Цънцарова: „Журналисти като нас правят големите медии видими“.

Следващият панел пренесе същия проблем на глобално ниво. Стивън Капус, президент и главен изпълнителен директор на Радио „Свободна Европа“ заяви, че „живеем във времена на информационна война, в която, за съжаление, и добрите губят ценни позиции“. Той посочи, че в Иран от повече от три месеца е в сила това, което той описа като най-успешната интернет блокада, налагана някога: персийската служба на медията – Радио „Фарда“, е загубила 90% от аудиторията си в социалните мрежи за една нощ и сега достига до иранските потребители главно чрез къси, средни вълни и сателит. Русия е блокирала 8700 уебсайта и седем VPN протокола, но въпреки това само през март руснаците са изтеглили 9.2 милиона VPN приложения. В Китай „Великата китайска интернет стена“ (The Great Firewall) в момента наблюдава над 10 000 уебсайта, използвайки изкуствен интелект и мрежови пакети (deep-packet inspection).

Радио „Свободна Европа“ също плати тежка цена. След месеци на съдебни битки и двупартийна подкрепа в Конгреса, президентът Тръмп в крайна сметка одобри финансирнане за RFE/RL, но в намален размер; в резултат на това 75-годишната медия загуби приблизително една трета от бюджета си и закри българската, румънската, унгарската и пакистанската си служба. Нови частни фондации в Чехия и Украйна продължават част от дейността на редакциите – включително тази в България, ръководена от Иван Бедров.

Днес свободните медии в цяла Европа са изправени пред сериозен недостиг на финансиране, докато авторитарните режими водят мащабна информационна война, подчерта Стивън Капус. В държави като Иран, Русия и Китай интернет блокадите и цензурата не са просто технологично неудобство, а оръжие, използвано за прикриване на репресии и насилие. В тази агресивна среда инструментите за заобикаляне на цензурата — като VPN мрежите, криптираните съобщения и сателитния интернет — вече не са лукс или потребителско предпочитание, а „инфраструктура на съпротивата“, която е толкова важна за свободата, колкото е артилерията на реалното бойно поле. Дори и най-добрата журналистика губи смисъл, ако не може да достигне до хората, а цената за нея е огромна. В момента редица журналисти лежат в затвори само заради работата си, заяви изпълнителният директор на Радио „Свободна Европа“.

За да се противодейства на този натиск, е необходимо спешно увеличаване на финансирането за независими медии и защитни технологии, включително чрез публично-частни партньорства. По думите на Капус: свободната преса не е даденост, а синоним на самата демокрация, затова изграждането на инструменти за сигурно разпространение на информация е единственият път напред. „В крайна сметка, както десетилетният съвместен натиск на журналисти и дисиденти срути Берлинската стена, така и днешните дигитални стени ще паднат, стига всички да продължим да натискаме здраво заедно – защото неуспехът не е вариант“, каза в заключение той.

Празният център

Дейвид Шулц, професор по политически науки в университета „Хамлайн“ в Минеаполис, представи една по-широка перспектива по темата: „Истината под натиск“. Той посочи, че през 1976 г. общественото мнение в САЩ е формирало почти перфектна камбановидна крива (нормално разпределение), което включва центристки кандидати, 120 оспорвани до последния момент избирателни района за Конгреса, 10 до 15 процента „плаващи“ гласоподаватели и постоянен поток от двупартийно законодателство. 

Днес кривата на американската политика е коренно различна: избирателите се изместват все по-наляво и все по-надясно, като оголват центъра; партиите вече не номинират центристки кандидати; останали са едва около 30 до 40 оспоравни района, а делът на плаващите избиратели е от нула до пет процента.Основната причина за това, според Шулц, се крие в икономическото преструктуриране, смяната на поколенията и трансформацията на медиите от традиционния ефир към социални мрежи. Новините, които някога са достигали до всички, сега достигат само до единомишленици. 

В тази среда междинните президетски избори през ноември стават по-трудни за прогнозиране. Одобрението за президента Тръмп, което е около 35%, в нормална ситуация би означвало силна вълна от подкрепа в полза на Демократическата партия; но самата Демократическа партия, отбеляза Шулц, отчита 60% неодобрение. Проблемът по думите му е, че тя залага на едно-единствено отрицателно послание – „ние не сме Тръмп“, без да предлага ясна алтернатива. 

Въпросът, който действително ще реши вота на избирателите, според него е свързан с базовата покупателна способност: „това, което наричам темата за млякото, хлябът и яйцата“. Прогнозата му беше предпазлива: възможно е крехко мнозинство за демократите в Камарата на представителите, Сенатът вероятно ще завърши близо до съотношение 50 на 50, а дори да има изборна победа, предупреди той, тя може да не даде на спечелилата партия реалната възможност да управлява.

Общността като източник

Джон Колинс, репортер в Minnesota Public Radio, използва презентацията си, за да пренесе участниците в конференцията в Минеаполис. По-рано тази година федералното правителство изпрати около 4000 имиграционни агенти в Минесота – град с население 5.5 милиона души. Маскирани служители в автомобили без обозначения, задържаха хора на улицата, каза Колинс, сред които притежатели на зелени карти, бежанци със статут и американски граждани. Децата спряха да ходят на училище; класните стаи се опразниха, а двама цивилни бяха убити от федералните агенти. Срещу тях няма повдигнати обвинения, подчерта Колинс.

Историята, която той помоли присъстващите да запомнят от Минесота, не е свързана толкова с рейдовете на ICE, колкото с реакцията на местните общности. Кафетата са подсигурявали свирки, за да може всеки да сигнализира за автомобили на федералните агенти; съседи са патрулирали пред училища и детски градини, за да няма посегателства срещу деца; доброволци са обикаляли с храна и покупки по домовете на уязвимите. След седмици на продължителна съпротива от страна на общността, каза Колинс, администрацията отстъпи за първи път през настоящия мандат.

Намираме се в епична битка за демокрацията, журналистите не могат просто да твърдят, че са „важни“ – трябва да го докажат с действията си, заяви Джон Колинс. Всеки истински журналист, независимо дали е независим или обвързан с кауза, всъщност е защитник на ценности като свободата на словото, демокрацията, прозрачността и отчетността на властта. Такъв пример е Минеаполис, където без силната местна, независима,  медийна екосистема светът никога нямаше да разберем за полицейското насилие и за бруталните акции на администрацията на Тръмп.

В крайна сметка ролята на журналистите е да служат на своите общности и да държат власт имащите отговорни, водени не от идеологии, а от дълбок ангажимент към истината, заяви радио журналистът. Бъдещето на професията зависи изцяло от подкрепата на обществото и от това доколко журналистите са успели да убедят хората да ни вярват. Защото, когато авторитаризмът реши да атакува и да закрие дадена медийна организация, единствено гражданите ще бъдат тези, които могат реално да се застъпят и да я защитят, каза в заключение Колинс.

Въпросът за обективността

Следващият панелист в конференцията беше Паулина Грим – финландски радио и телевизионен водещ с двадесетгодишен опит в обществената медия Yle и настоящ стипендиант на World Press Institute, изследващ активистката журналистика. Тя започна с въпрос към публиката: кой в залата вярва, че може да бъде напълно обективен? Нито една ръка не се вдигна. Обективността, продължи тя, не е заложена в основополагащите принципи на журналистиката, а е въведена като търговско решение; в началото на ХХ век, когато Associated Press осъзнава, че една-единствена непартийна версия на новините може да се продаде на много по-широка аудитория, отколкото конкуриращи се партийни интерпретации. „Обективността звучи много антикапиталистически, но в зората на медийния пазар изобщо не е била такава“, отбеляза тя.

Изследването на Паулина Грим, проведено съвместно с независимия колектив Unicorn Riot по време на протестите в Минеаполис миналото лято, проследява едно от логичните направления на алтернативата – откритата активистка журналистика (advocacy journalism). 

Отразяването на сблъсъците с полицията от страна на Unicorn Riot е било умишлено едностранчиво: хвърлянето на камъни по служителите на реда и полицейският отговор са били заснемани, но вандализмът и палежите от страна на протестиращите – не. „Полицията получава отразяване в традиционните медии; те нямат нужда от нашето“, споделя пред нея един от журналистите на колектива. Друг респондент в изследването казва, че няма абсолютно никакво доверие на BBC, Reuters и западните традиционни медии, дотолкова, че предпочита Russia Today – пример, според нея, за това как отхвърлянето на несъвършената обективност може да се срине до приемане на държавна пропаганда.

Тя завърши с интелектуално предизвикателство към публикта, а именно как да разбираме  пълната прозрачност. Ако обективността е невъзможна и журналистите вместо това са длъжни да разкриват всичко, което оформя техните възгледи, какво трябва да включва това разкриване на информация? Тя прочете един възможен списък: име, възраст, образование, история на гласуването, политически възгледи на родителите, бракоразводни дела, училищни досиета на децата, сексуална ориентация, религия, ипотека, диета, лекарства, зависимости, минали травми. „Всички сме съгласни, че не можем да бъдем обективни. Всички сме съгласни, че трябва да казваме какво мислим. И така – за кого гласувахте? За кого гласуват приятелите ви? Женени ли сте? В процес на развод ли сте? Къде точно ще спрем?“

В дискусията, модерирана от Иван Георгиев, репортер в bTV, тримата международни лектори отговориха на въпроса дали всички журналисти денс са и застъпници. Според Колинс е така, те са застъпници за свободата на словото, демокрацията, прозрачността и отчетността. Единственият отворен въпрос, каза той, е дали са готови да го признаят.

Грим отбеляза, че недоверието към мейнстрийм медиите сега се проявява под различни форми, както в политическата левица, така и в политическата десница. Центърът, каза тя, е нестабилен.

Снимки: Здравко Йончев

77-ият Световен конгрес на новинарските медии (World News Media Congress), организиран от WAN-IFRA, ще се проведе от 1 до 3 юни 2026 г. в Марсилия. Програмата включва дискусии за изкуствения интелект в медиите, бъдещето на журналистиката и моделите за приходи и развитие на новинарските организации. Очаква се участие на близо 1000 представители на медии от над 60 държави.

Конгресът ще събере редактори, издатели и медийни ръководители от различни пазари, като акцентът ще бъде върху трансформацията на редакциите, доверието в журналистиката, противодействието на дезинформацията и устойчивостта на медиите.

В рамките на форума на 1 юни ще бъдат връчени и наградите за свобода на пресата на „Репортери без граници“ (RSF). Номинирани са общо 26 журналисти и фоторепортери, активисти и медийни организации.

За наградата „Кураж“ са номинирани Елназ Мохамади (Иран), Сай Зау Тайк (Мианмар), Карлос Кореа (Венецуела), Едмон Сасин (Ливан), Джорджия Форт и Дон Лемън (САЩ). В категорията „Влияние“ са номинирани Radio Elle FM (Конго), Ziarul de Garda (Молдова), Alt News (Индия), Карлитос Каданге (Мозамбик) и Colectivo Ave Fénix (Мексико). За наградата „Независимост“ са номинирани Syrian Investigative Reporting for Accountability Journalism – SIRAJ (Сирия), Лейла Саралаева (Киргизстан), Хулия Менголини (Аржентина), Мариям Наибхил (Афганистан) и The Daily Star (Бангладеш).

Допълнителна информация

АЕЖ-България, в партньорство с European Climate Foundation, кани журналисти и медийни професионалисти на климатична работилница „Код червено: Журналистика за горещите вълни“. Обучението има за цел да подобри разбирането ни за връзката между климатичните промени, горещите вълни и тяхното отражение върху стопанската дейност и здравето на хората. То ще се проведе на 28 май в София.

Работилницата е част от серия от обучения по климатични теми, които АЕЖ-България ще организира до края на годината и които ще ви помогнат да интегрирате климатичните теми във всекидневната си работа. Журналистите, които посетят работилницата, могат да кандидатстват в конкурс „Журналистика и климат”. Най-добрите предложения ще получат финансиране в размер на 180 евро за разработването на материал, свързан с климата.

Организаторите ще поемат разноските за транспорт и настаняване на регионалните журналисти, които искат да участват в обучението.

Обучението е безплатно, но местата са ограничени. Регистрирайте се тук: https://forms.gle/hNphMpezr1SjnHv68

Работилница „Код червено: Журналистика за горещите вълни“

Как медиите разбират, анализират и обясняват заплахата и риска от горещо време в условията на задълбочаващи се климатични промени? Какво е „гореща вълна“ и какви са последиците от нея за обществото ни? Защо доскоро само се радвахме на лятото, а през последните години то се превърна в сезон със сериозен климатичен риск? Какви са прогнозите за честотата на тези явления за България според различните климатични сценарии и има ли пропуски в системите за ранно предупреждение?  Това са част от въпросите, които ще разгледаме по време на обучението.

Работилницата има за цел да подкрепи журналистите в създаването на по-точно, задълбочено и полезно за обществото медийно съдържание за климатичните предизвикателства и свързаните с тях природни бедствия.

Участниците ще научат как променящият се климат влияе върху все по-честите и по-интензивни екстремни явления, сред които явлението „горещи вълни“ е най-големият, опасен и подценяван „тих убиец“. Гл. ас. д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването ще обясни на разбираем език какви са механизмите зад това явление и неговото значение за хората и природата.

Журналистите ще получат и практични насоки, касаещи адаптацията към топлите острови в големите градове, анализ на системите за ранно предупреждение, насоки за оказване на първа помощ на уязвими групи и планове за защита здравето на населението при горещо време. Целта е участниците да могат по-уверено да боравят и интерпретират сложната информация, за да я представят акуратно и точно на аудиторията си.

Кога: 28 май 2026 г., 10:00 – 13:00 ч.
Място: гр. София (ще съобщим на одобрените участници)
Срок за кандидатстване: 27 май 2026 г. или до запълване на местата
Работен език: български

След регистрацията одобрените кандидати ще получат имейл с потвърждение и допълнителна информация за събитието.

Повече за лектора:

Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването и  автор в платформата „Климатека“ . Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община (2021–2030). Носител е на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество за 2023 г. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Конкурс „Журналистика и климат”

Журналистите, които участват в обучението, ще имат възможност да кандидатстват за финансиране в размер на 180 евро за разработване на задълбочени и аналитични материали на достъпен език. Темите могат да бъдат свързани както с фокуса на конкретното обучение, така и с по-широките аспекти на климатичните промени в България. Одобрените кандидати ще получат менторска подкрепа и съвместна работа с опитен експерт в областта на климата.

По време на работилницата участниците ще получат допълнителна информация за условията и начина на кандидатстване.

Възможност за участие в конкурса ще има след всяко следващо обучение в рамките на програмата. В случаи, когато разработването на дадена тема изисква пътуване, АЕЖ-България може да предложи и покриване на транспортните разходи.

За няколко часа един от символичните площади на София смени името си. „Площад Журналист“ се превърна в „Площад Цензуриран“ в акция на Асоциацията на европейските журналисти – България, посветена на невидимия натиск върху свободата на словото.

Чрез инсталации, свидетелства и реални истории на журналисти, подложени на съдебен, политически и икономически натиск, АЕЖ-България направи видими механизмите на цензурата, които обикновено остават скрити – телефонни обаждания, заплахи, “дела шамари”, натиск от рекламодатели и системно заглушаване на критични гласове.

„Цензурата рядко изглежда като цензура. Тя е тих процес, който постепенно изпразва публичното пространство от неудобни въпроси и независима журналистика. Обикновено виждаме последствията твърде късно – когато някой журналист вече е отстранен, маргинализиран или въвлечен в изтощителен съдебен процес. С тази акция искахме да направим невидимото видимо“, заяви Иван Радев, изпълнителен директор на АЕЖ-България.

В рамките на събитието говориха журналисти, засегнати от натиск и съдебни дела, сред които Стояна Георгиева и Цветелина Соколова от Mediapool и разследващият журналист Борис Митов. Адвокат Александър Кашъмов очерта мащаба на проблема със SLAPP делата и институционалния натиск върху журналисти, активисти и граждани, разкриващи нарушения, в България.

По време на акцията АЕЖ-България отправи и призив към управляващите да изпълнят ангажиментите, които са поели за подобряване на медийната среда. На 7 май изтече срокът за транспониране на директивата на Европейския съюз срещу т.нар. SLAPP или “дела шамари”. Новото правителство трябва без забавяне да внесе в парламента предложените промени в Гражданския процесуален кодекс веднага щом изтече срокът за обществено обсъждане на 18 май. А парламентът трябва да ги разгледа приоритетно, както и да се заеме с другите належащи законодателни промени, като например тези, изискващи се от Европейския акт за свободата на медиите.

„Не искаме привилегии за медиите и не настояваме държавата да регулира журналистиката. Искаме нормална среда, в която журналистите могат да работят без страх от репресии. България продължава да изостава с транспонирането на европейската директива срещу SLAPP делата и с прилагането на ключови европейски механизми за защита на медийната свобода“, посочиха от АЕЖ.

Според АЕЖ-България свободната журналистика не може да съществува без обществена подкрепа. Именно затова организацията поддържа фонд „Цензуриран“ – фонд за правна помощ на журналисти и активисти под натиск, изграден изцяло с дарения от граждани.

„Фондът съществува благодарение на хората, които отказват да приемат цензурата като нормалност. Той вече помогна на журналисти в съдебни битки срещу дела шамари и нарушения на трудовите им права. Това е солидарност, която има реален ефект.“, каза оше Иван Радев. 

Организаторите подчертаха, че акцията използва силен обществен символ, който да насочи вниманието към средата, в която работят българските журналисти.

„Понякога символите говорят по-силно от думите. За кратко преименувахме площада, за да покажем как изглежда общество, в което критичните гласове постепенно изчезват.“ Партньори на събитието са Noble Graphics и Mediapool, с подкрепата на European Federation of Journalists (EFJ) и Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE). 

Цялата визуална комуникация, свързана с акцията, беше премахната още същия ден.

Включете се! Подкрепете фонд “Цензуриран” с дарение тук.

Снимки: Здравко Йончев

На 4 май Европейският парламент официално отправи покана за представяне на кандидатури за шестото издание на наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“.

Наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ се присъжда всяка година около 16 октомври – датата, на която журналистката беше убита.

Отличието се връчва за изключително журналистическо постижение, което насърчава или защитава основните принципи и ценности на Европейския съюз като човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и правата на човека.

Председателят на Парламента Роберта Мецола заяви:

„Девет години след бруталното убийство на Дафне Каруана Галиция журналисти по целия свят продължават да бъдат подлагани на заплахи, тормоз и убийства. Европейският парламент застава зад тях в борбата им за справедливост. Наградата, носеща името на Дафне, остава мощен символ на тази непоколебима ангажираност. Тя почита онези смели хора, които се осмеляват да разкриват истината дори и в най-тъмните времена. Свободата на словото е важна, а без свобода на печата самата демокрация не може да бъде защитена“.

Поканата за представяне на кандидатури се отправя към всички професионални журналисти и журналистически екипи, независимо от тяхното гражданство. Те могат да участват със задълбочени материали, публикувани или излъчени от медии, базирани в една от 27-те държави членки на Европейския съюз. Конкурсът подкрепя и подчертава значението на професионалната журналистика за защитата на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и правата на човека.

Победителят ще бъде избран от независимо жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество от 27-те държави членки, както и представители на основните европейски журналистически асоциации. Церемонията по награждаването се провежда всяка година около 16 октомври – датата, на която беше убита Дафне Каруана Галиция.

Европейският парламент връчва наградата и парично възнаграждение от 20 000 евро в знак на подкрепа за разследващата журналистика и като признание за значението на свободните медии. От няколко години насам Парламентът предупреждава, че както в ЕС, така и извън него се правят опити за отслабване на медийния плурализъм.

Парламентът е осъждал многократно опитите за ограничаване на свободата на медиите, и по-специално нападенията срещу журналисти – независимо от формата и извършителите. Последно такава позиция беше изразена в докладите от април 2026 г., които съдържат преглед на актуалните събития в областта на основните права и принципите на правовата държава. Членовете на ЕП изиграха важна роля в усилията, които доведоха до създаването на Европейския акт за свободата на медиите. Този ключов регламент, чиято цел е защитата на свободата на медиите, както и безопасността и независимостта на журналистите, влезе в сила през май 2024 г. и повечето от неговите разпоредби започнаха да се прилагат през август 2025 г. В продължение на години Парламентът също така настояваше за правила за справяне със злоупотребата със съдебни производства и за защита на журналистите и гражданското общество от съдебни преследвания, целящи заглушаване на критичните гласове. Директивата на ЕС за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, най-после беше одобрена през февруари 2024 г. и трябва да бъде транспонирана от държавите членки преди 7 май 2026 г.

Журналистите могат да изпратят онлайн своите статии чрез уебсайта https://daphnejournalismprize.eu/ до 31 юли 2026 г., полунощ (централноевропейско време).

Досегашни носители на наградата

2021 г. – „Проектът Пегас“, координиран от Забранените истории
2022 г. – Документалният филм „Централноафриканската република под руско влияние“ на Клемент Ди Рома и Карол Валаде (ARTE/France24/Le Monde)
2023 г. – Съвместно разследване на крушението с мигрантския кораб „Пилос“ (Solomon, в сътрудничество с Forensis, StrgF/ARD и The Guardian)
2024 г. – Разследване относно изчезването на непридружени деца мигранти („Изгубени в Европа“)
2025 г. – Съвместно разследване на руския сенчест флот, координирано от платформата за разследваща журналистика Follow the Money

Коя е Дафне Каруана Галиция?

Дафне Каруана Галиция е малтийска журналистка, блогър и активист в борбата с корупцията, автор на задълбочени анализи на корупцията, прането на пари, организираната престъпност, продажбата на гражданство и връзките на малтийското правителство с т.нар. „Досиета от Панама“. След тормоз и заплахи, на 16 октомври 2017 г. журналистката беше убита при експлозия на кола бомба. Общественото възмущение от начина, по който властите разследваха убийството, доведе до оставката на премиера Джоузеф Мускат. Евродепутатите отправиха сериозни критики във връзка с пропуските в разследването и през декември 2019 г. призоваха Европейската комисия да предприеме действия.

Допълнителна информация

Коалицията срещу SLAPP делата в Европа (CASE) за пети път връчи своите антинагради на политици и бизнеси, които злоупотребяват със закона, за да заглушат своите критици. Имената на отличените в петия Европейски SLAPP конкурс бяха обявени на  28 април на церемония в София. Асоциацията на Европейските журналисти – България беше домакин на събитието. 

Наградите бяха присъдени в следните категории:

• Награда „Пристрастен към SLAPP“: Братя Барабаш, собственици на HELL ENERGY Ltd (Унгария)
• SLAPP политик на годината: Клод Ердекенс, бивш кмет на Анден (Белгия)
• SLAPP юрист 2026: съдия Иван Маркович (Хърватия)
• Корпоративен насилник на годината: Джон Кийгън и Keegan Quarries Ltd (Ирландия)
• Награда „Зелен заглушител“ 2026: Eni (Италия)

Целта на SLAPP делата е да защитават репутацията на богати и влиятелни ищци, докато в същото време унищожават тази на мишените. С тези награди, целим да обърнем наратива, като насочим светлината на прожекторите към тези, които използват правен тормоз, за да контролират обществените нагласи, и да градим солидарност между жертвите”, коментира Руби Силк, координатор “Кампании в CASE”. 

В журито на конкурса се включиха евродепутати, както и експерти от CASE, Репортери без граници“ и Global Climate Legal Defense. Евродепутатът Давид Каза подчерта: „Когато журналисти и активисти са сплашвани, за да замълчат, нашата демокрация страда.“

За съжалание, нито един от победителите не дойде да приеме наградата си лично, но вместо тях говориха мишените на техния натиск. 

Представителите на екологичната организация ReCommon разказаха за делото, заведено срещу тях от италианския петролен гигант Eni за 800 000 евро и подчертаха, че вместо случая да бъде потулен, той е предизвикал вълна от медийна солидарност в страната.

Белгийската независима журналистка Мелани де Гроот сподели личния си опит от 16-месечна правна битка: „Страхът трябва да премине от другата страна на бариерата. Европейският SLAPP конкурс е инструмент за укрепване на съпротивата“

Събитието бе кулминацията на годишната среща на CASE, която за първи път се проведе в София и постави фокус върху датата 7 май – крайният срок за страните членки на ЕС да транспонират Европейската анти-SLAPP директива в националното си законодателство. 

Случаите, отличени с антинагради, служат като ясно предупреждение: докато SLAPP делата са инструмент в ръцете на влиятелни личности, общественият контрол, журналистиката и демократичният дебат остават в риск.

Припомняме, че в средата на април Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане промени в Гражданския процесуален кодекс, чрез които България ще транспонира европейското анти-SLAPP законодателство. Те предвиждат  по-ефективна защита срещу явно неоснователни искове, използвани за натиск върху журналисти и граждани.

Проектът включва възможност за бързо прекратяване на подобни дела още в ранен етап, както и ясни критерии за разпознаване на SLAPP производства – включително прекомерни искове, натиск, сплашване и злоупотреба с процесуални права. Предлага се и по-широк обхват на европейските правила, като те ще важат не само за трансгранични, но и за национални случаи.

Призоваваме новото правителство и парламент на България да поемат категоричен ангажимент към защитата на свободния демократичен дебат и да гарантират приемането и прилагането на европейското законодателство в най-бърз порядък. 

Снимки: Здравко Йончев