Аромат на кафе, нежен крем, напоени бишкоти и за разкош – какао отгоре. Ммм… Тирамису е един от любимите ми десерти в топлото време! Не само е освежаващ, заради ободряващите съставки, но и не се пече, което е още един бонус през горещите летни дни.

Един от най-известните италиански десерти води началото си от региона на Венето през 60-те години на миналия век. Списъкът от съставки е кратък, а приготвянето му – лесно, което е още едно доказателство, че понякога простичките неща са най-вкусни!

Необходими продукти

Начин на приготвяне

1 Яйцата се разделят на жълтъци и белтъци.

2 Към жълтъците се прибавя пудрата захар и се разбиват с миксер.

3 Постепенно се добавя маскарпонето като се продължава с разбиването до получаването на пухкава кремообразна смес.

4 Към белтъците се добавя ванилия и щипка сол и се разбират на сняг.

5 Разбитите белтъци се прибавят към останалат смес и хубаво се разбърква. Ако ползвате миксер го включете на по-ниски обороти.

6 С получената смес намажете дъното и стените на формата за кекс. Лично аз ползвам продълговат йенски съд с похлупак.

7 Смесете кафето с рома.

8 Бързо потапяйте всяка бишкота в сместа от кафе и ром и ги подредете в съда на един ред.

9 Намажете слой крем върху бишкотите. След това направете втори ред бишкоти и покрийте с останалата част от крема.

10 Изравнете добре крема и го поръсете обилно с какао, като използвате цедка. Оставете десерта в хладилник поне за няколко часа, за да стегне.

Тирамисуто е най-хубаво, когато остане една вечер в хладилник, защото тогава бишкотите и какаото са поели част от влажността на крема. Но да си призная, че обикновено правя една дегустация след няколко часа ;)

Ще се радвам да споделите в коментарите резултата от своите кулинарни произведения.

Да ви е сладко! :P

The post Рецепта за тирамису – вкусен десерт в лесни стъпки appeared first on Лазар Босаков.

Помните ли когато се появиха лаптопите с екран, който се завърта и превръща устройството в таблет? Тогава хората се питаха същото – нужно ли е това? В следващите години тази категория продукти се разви. Заради различните им режими на работа и удобство при ползване, се появиха още десетки, дори стотици модели 2в1 лаптопи. Лично аз притежавам такъв тип лаптоп от 5 години и съм изключително доволен. Като си стоя на дивана и пазарувам онлайн, използвам сензорния екран. Много е удобно и в режим ,,палатка“ докато готвя и съм с мръсни ръце. Фактът, че пиша това, е доказателство, че компаниите умело разрешават проблеми, които не сме подозирали, че някога сме имали.

Samsung Galaxy Fold

А сега на сцената излизат и сгъваемите телефони с гъвкави екрани, сякаш излезнали от научно-фантастичен филм. Смелите ни мечти започват да стават реалност, макар все още да нямаме летящи коли, но и се питаме, струва ли си цената? Разработката на нещо изцяло ново, каквото в наши дни е производството на телефони с гъвкави екрани, е начинание, което отнема много време, изследвания, експерименти, проби, грешки, а понякога и успехи. Несъмнено разработката на нещо подобно изисква много човешки и интелектуален ресурс и малко компании могат да си позволят скъпоструващата надпревара за следващото технологично чудо. А тези, които искат да са на гребена на вълната и да станат собственици на подобно устройство, трябва да са готови да бръкнат дълбоко в джобовете си. Както се досещате, това е много малка част от потребителите, но има и много хора, които следят с интерес и изчакват следващата подобрена и по-достъпна версия.

Huawei Mate X

Таблет в джоба

Таблетите някога бяха продуктова категория, която се разви много бързо. С течение на времето се появиха лаптопи, които предлагат режим ,,таблет“ (точно затова реших, че не ми трябва таблет, а мога да си купя такъв лаптоп), а телефоните започнаха да предлагат все по-големи екрани. С появата на гъвкавите дисплеи вече със сигурност ще видим как таблетите изчезват.

Samsung Galaxy Fold

На голям екран залагат именно Samsung Galaxy Fold и Huawei Mate X. Имайте предвид и размерите, както и тегло към близо 300гр. За такъв телефон ще ви трябва доста голям джоб… или чантичка :D Е, ще може да се насладите на клипове на голям екран или пък да ползвате няколко приложения едновременно, но струва ли си цената? Ако сте човек, който борави с много документи онлайн докато пътува, то със сигурност големият екран и режим с 2 приложения едно до друго ще ви спестят време.

Motorola RAZR

Гъвкава компактност

Противно на предните два телефона, Motorola RAZR и Samsung Galaxy Z Flip залагат на компактност и онова странно приятно усещане от телефоните с капаче – да затвориш с един жест на ръката и щрак! Това ме върна едни 15-20 години назад във времето. Оригиналният Motorola RAZR излезе през лятото на 2004 и беше голям хит. Всеки искаше да има такъв телефон! Отличаваше се с впечатляващо тънък алуминиев корпус и се превърна в емблематичен модел. Както може би усещате, технологичната носталгия проговори. Именно на носталгичния фактор залагат от Motorola като предлагат съвременна версия със сходен дизайн и усещане. Нещо повече, успели са да създадат механизъм на затваряне, който не оставя забележими следи от прегъване по екрана, а външният дисплей е с добър размер и позволява взаимодействие с устройството дори и при затворен капак. Единствените недостатъци на Motorola RAZR, освен високата цена, са леко занижените технически показатели, но все пак този телефон по-скоро не е насочен към технологичните ентусиасти, които търсят топ производителност.

Samsung Galaxy Z Flip

По-различна е ситуацията при Samsung Galaxy Z Flip. Телефонът отново е компактен, но залага на доста по-семпъл дизайн. По вътрешния екран остават видими следи от прегъването, а външният екран е меко казано миниатюрен. За сметка на това получавате интересен режим, в който телефонът е полуотворен и по този начин самият телефон може да играе ролята на статив. Важно е да отбележим и че Galaxy Z Flip има по-добри технически характеристики в сравнение с RAZR, но който и от двата да предпочетете, то със сигурност ще се наслаждавате от движението от отваряне и затваряне и ще имате телефон с голям екран, който същевременно е и компактен.

Сравнение

Модел	Samsung Galaxy Fold	Huawei Mate XS	Motorola RAZR	Samsung Galaxy Z Flip
Екран (разгънат)	7.3 инча	8 инча	6.2 инча	6.7 инча
Екран (сгънат)	4.6 инча	6.6 инча	2.7 инча	1.1 инча
Размери (разгънат)	160.9 x 117.9 x 6.9 мм	161.3 x 146.2 x 5.4 мм	172 x 72 x 6.9 мм	167.3 x 73.6 x 7.2 мм
Размери (сгънат)	160.9 x 62.9 x 15.5 мм	161.3 x 78.3 x 11 мм	94 x 72 x 14 мм	87.4 x 73.6 x 17.3 мм
Тегло	263 гр	295 гр	205 гр	183 гр
Чипсет	Qualcomm SM8150 Snapdragon 855 (7 nm)	HiSilicon Kirin 980 (7 nm)	Qualcomm SDM710 Snapdragon 710 (10 nm)	Qualcomm SM8150 Snapdragon 855+ (7 nm)
Памет	512GB 12GB RAM	512GB 8GB RAM	128GB 6GB RAM	256GB 8GB RAM
Камера	2 MP, f/1.5-2.4, 27mm (wide), 1/2.55″, 1.4µm, Dual Pixel PDAF, OIS 12 MP, f/2.4, 52mm (telephoto), 1/3.6″, 1.0µm, AF, OIS, 2x optical zoom 16 MP, f/2.2, 12mm (ultrawide), 1/3.1″, 1.0µm	40 MP, f/1.8, 27mm (wide), 1/1.7″, PDAF 8 MP, f/2.4, 52mm (telephoto) 16 MP, f/2.2, 17mm (ultrawide) TOF 3D, (depth)	16 MP, f/1.7, 1.22um, Dual Pixel PDAF TOF 3D, (depth)	12 MP, f/1.8, 27mm (wide), 1/2.55″, 1.4µm, Dual Pixel PDAF, OIS 12 MP, f/2.2, 12mm (ultrawide), 1.12µm
Ориентировъна цена	€2000	€2300	€1600	€1600
Предимства	Големият екран е защитен.	Няма забележими следи от прегъването на дисплея.	Надеждна конструкция, която позволява почти да няма следи от прегъване.	Изчистен дизайн и полуотворен режим.
Недостатъци	Допълнителните екрани правят корпуса по-добел. Големият дисплей има видима следа от прегъването.	Екранът практически остава изцяло отвън и е по-уязвим по този начин.	По-слаба производителност и камера при висока цена.	Видима следа от прегъването на екрана.

Сгъваем екран или два екрана

След като разгледахме предложенията, които може да си купите още днес, е време да споделя и за една алтернатива, която очакваме в края на 2020. Microsoft обяви две интересни устройства с два екрана, наречени Surface Neo и Surface Duo, като второто всъщност е телефон с Android операционна система. От Microsoft не го наричат точно телефон, а компактно хибридно устройство, което много наподобява на малък бележник. Като го отворите, виждате два отделни екрана, на които може да ползвате различни приложения или да разпънете някое приложение на двата. Все още не е известна цената и пълните технически характеристики на Microsoft Surface Duo, но знаем, че използвайки два класически дисплея и сигурен механизъм с 360 градуса завъртане, като цяло може да се постигне доста по-добра цялостна здравина на устройството в сравнение със събратята му с гъвкав екран.

Microsoft Surface Neo

Заключение

Сгъваемите телефони не са за всеки. Поне не и с тези цени. Но едно е сигурно – това е първата революционна технологична промяна в телефоните от години насам. Като всяка нова технология, в началото може и да не е перфектна и да има недостатъци, но с времето ще става все по-добра и по-достъпна. И ако нямате търпение да имате устройство с гъвкав екран и сте склонни да дадете няколко хиляди, то може да го направите още днес.

The post Телефоните с гъвкави екрани – иновация или ненужна функция appeared first on Лазар Босаков.

От известно време не бях писал в блога. Това е така, защото голяма част от вниманието и енергията ми бе насочена към лукавите лисици. Не че те са останали на заден план, но покрай цялата истерия с корона вируса, презапасяването с тоалетна хартия на масите народ и стоенето вкъщи, ми дойде музата за подбиране на музика и писане. Така де… не че прелюдията преди нов плейлист я броя за писане, но пък съм започнал нова статия за телефоните с гъвкави екрани.

Но да се върнем на музиката – подбрал съм ви една селекция, с която да забавите ритъма. Приятно слушане и не забравяйте да си стоите вкъщи, защото това е важно не само за вас, но и за другите около вас и хората, които обичате.

P.S. ако харесваш музиката, която споделям, можеш да ме последваш в SoundCloud.

The post My Majestic is Slow – Chapter IV appeared first on Лазар Босаков.

Играя настолни игри от години, но почти винаги е било в домашна обстановка или на излет с приятели. През последната година, покрай разработката на играта „Лукави лисици„, започнах все повече да ходя по клубове за настолни игри, да се запознавам с нови хора и да изпробвам нови игри. За голяма моя радост напоследък се появяват все повече места за феновете на хобито, в които всеки може да се докосне до този тип забавление.

Колекция настолни игри

Към днешна дата в Пловдив има няколко клуба, но в интернет не можах да намеря актуална статия за местата и събитията за настолни игри под тепетата и затова реших аз да напиша такава.

Клубове и заведения

Зелена работилница

Започвам със „Зелена работилница„, тъй като след затворилия „Level Up“ именно там се изгради общност от хора, които най-редовно се събират да играят настолни игри. Срещите са всяка вторник вечер и събота като се организират и допълнително събития в други дни от седмицата. Заведението разполага с немалка и разнообразна колекция от игри за свободно ползване, а и винаги сте добре дошли да донесете и своя. Масите са големи и стабилни а помещението е добре осветено.

Работилницата се намира в централната част на града в непосредствена близост до Техническия и Пловдивския университет. Мястото се държи от три амбициозни млади дами като освен вечери с настолните игри там се организират срещи за креативно писане, лекции, кулинарни и другия събития. На място може да опитате интересни напитки и неща за хапване, сред които и здравословни десерти.

Cool Down

Голямо, с добра бира и вкусни бургери – това е новото място в идеалния център на града. В Cool Down ще можете да разпуснете не само с настолни игри, но и с видео игри.

Offline Cafe

Както и името предполага, Offline Cafe,акцентира на офлайн преживявaнията, като истинските и по-качествени преживявания. Мястото е със свеж интериор и предлага сладки изкушения и добро кафе. Споменах ли, че има и огромна колекция от игри?

Клуб за настолни игри Meeple People

Това е най-новото и интересно място, което отвори врати съвсем скоро. Създателите на Meeple People предлагат клуб с големи и удобни за игра маси, колекция от разнообразни заглавия, събития, както разбира се и напитки за всеки сезон, сандвичи, крафт бира и медовина. Че от всичките тези игри вече огладнях…

Събитие на ,,Лукави лисици“ в Meeple People

Капана

В квартал Капана има заведения, които разполагат с няколко игри, като разбира се може да донесете и свои. Такива места са „Central Perk“, „Петното на Роршах“, „Котка и мишка“ и билярден клуб „9Ball“.

Събития

Покрай създаването на „Лукави лисици“ (настолна игра със социален елемент, която е лесна за научаване, стратегическа и същевремeнно супер забавна) освен да играя с приятели в домашна атмосфера, започнах все по-често да посещавам събития за настолни игри и да се запознавам с нови хора.

В последно време доста силно се включва обществото за настолни игри „Rise of Dice„. Те създадоха своя ранглиста, в която всеки може да се включи, да се запознае с други фенове на хобито, да се забавлява и да трупа точки, защото са подготвили награди за победителите в ранглистата. Организират се събития от ранглистата всеки месец като имат и такива специално ориентирани към нови фенове на хобито. Събитията на „Rise of Dice“ са на разнообразни локации, но доста често и в споменатата по-горе „Зелена работилница“ или в квартал „Кючук Париж“.

Няма как да не спомена още една активна група от фенове на настолните игри, които се събират в мол Plovdiv Plaza. Блогърът Pappi Board Games и Клуб за настолни игри „Айляшката задруга“ организират тези редовни срещи (в сряда).

Съвсем скоро се проведе и второто издание на фестивала за настолни игри „Board with me„, което събра над 200 души от различни градове и предложи разнообразни турнири, поле за изява на дизайнерите на игри, както и забавления за най-малките.

Магазини

Разбира се всеки любител на хобито постепенно (а някои и по-бързо) трупат колекция от игри. Най-масовите заглавия може да намерите в книжарници „Хеликон“, „Orange“, както и в онлайн магазини. По-интересни заглавия, ревюта и препоръки може да намерите в създадения от пловдивчани онлайн магазин Nastola.bg, както и при „Rise of Dice“.

Като заключение мога да кажа, че в последно време в Пловдив доста се раздвижиха нещата, не само откъм културни мероприятия покрай титлата Европейска столица на културата 2019, но също и за настолните игри. За да бъдете в крак с новостите по темата може да се присъедините във Фейсбук групата Клуб за настолни игри „Айляшката задруга“.

The post Настолни игри в Пловдив – клубове, събития и магазини (обновена) appeared first on Лазар Босаков.

Да запазиш самообладание и да мислиш и реагираш трезво, когато си подвластен на емоции, е много трудно. Често казваме или правим неща, за които после съжаляваме или се извиняваме. Но както гласи приказвата – раната зараства, ала лошата дума се помни.

Провокиран от това и статуса на Ани, реших да я поканя – да бъде първият гост-блогър и да сподели съвети, с които да бъдете по-добре практически подготвени за подкрепа на близък преживяващ труден момент.

Животът ни е непрекъснато променящ се процес, който не винаги се държи спрямо нашите очаквания и настройки. Всеки има и трудни, и щастливи моменти. Изпитах нуждата да споделя изводите от такъв труден период, от който продължавам да научавам много. В живота си сравнително често ни се налага да оказваме приятелска психологическа подкрепа, дори ежедневно. Както знаем българите рядко сме склонни да посетим специалист, като имаме толкова вещи приятели. Но колкото и ‘практика’ да имаме в оказването на такава помощ, понякога не успяваме да бъдем достатъчно адекватни, а понякога дори нараняваме повече с разбиранията си нашите близки, които имат нужда най-вече от изслушване и подкрепа.

Излиза, че понякога в тежък момент нашите близки с най-искрените си чувства, думи и действия могат повече да ни фрустрират, отколкото да ни подкрепят, в момент, в който имаме повишена нужда от подкрепа. Тъй като светът ни е изграден от клишета, върху които дори не се замисляме, лесно се пускаме по пързалката, като ги употребяваме или им вярваме, или (се опитваме да) живеем според тях, и в крайна сметка очакваме и от другите да правят същото.

Призивът ми е за максимална отговорност, замисляне и осъзнатост в думите ни, без значение в какъв етап от живота си сме и в какво сме решили да повярваме за себе си и за другите. Особено когато общуваме с човек, който се намира в травмираща ситуация или наскоро е преживял такава.

С риск да звуча наивно, изпитах нуждата да напиша списък от максимално опростени правила, които да ни свършат практична работа в моменти, в които се налага да общуваме с човек под стрес. Като говоря от опит ‘от другата страна’, на човека под стрес, и като типичен интроверт, имах достатъчно много време да изследвам механизмите на реакциите на съзнанието си в такова състояние, да общувам с хора в подобни ситуации, да общувам с психолог за кратко и да чета достатъчно много литература, за да стигна до тези практични за мен изводи.

Не е нужно да приемем всичко написано на 100%. Достатъчно е вие или ваш близък да е преживявал състояние на силен стрес или безпокойство, за да се убеди сам в изведените точки и начина им на действие. Също искам да кажа, че като подкрепящи ние допускаме абсолютно същите грешки в момент, в който много искаме да успокоим наш близък, но просто не сме се замисляли как влияят думите ни.

Приятно четене!

КАКВО да НЕ казваме и защо? КАКВО да правим ВМЕСТО това и защо?

Отдолу са най-често срещаните, дразнещи, допълнително утежняващи състоянието на човек под стрес реплики, според мен. Нарекох ги реплики табу. Представете си, че ваш приятел или роднина ви ги казва, докато сте много ядосани или тъжни, за да се убедите сами, че те НЕ ПОМАГАТ и да си зададете за цел НИКОГА да не ги казвате. Те сами по себе си НИЩО не значат в трудна ситуация. Ето моите 7 най-дразнещи ‘реплики табу’, които не бих искала да чувам, докато съм фрустрирана, и не бих употребявала никога повече :) Изисква се осъзнатост и старание!

1. Всичко е/ще е наред – топ 1 най-дразнеща реплика

Ето го механизма тук – вие сте притеснен от нещо, или ядосан, или фрустриран, или много тъжен, или уплашен. При всички положения вие знаете, че не всичко е наред в живота ви сега. Това прави горната реплика лъжа за вас, а никой не обича да бъде лъган. Сами по себе си тези думи нито означават нещо, нито помагат в труден момент.

Ако ги употребим към човек под стрес, създаваме граница между него и нас и по-скоро се отдалечаваме, защото той остава в ситуацията, в която не всичко е наред, а ние дори не се доближаваме до нея, демонстрирайки (несъзнателно) липса на съчувствие (за нас всичко е наред). Ако човек е по-чувствителен, тази реплика може да го нарани и отдалечи от нас, и да го накара да се почувства самотен и неразбран.

Това прави отправящият я най-малкото човек, който не ви вярва напълно или който не приема състоянието ви. Или ако ви вярва, го прави такъв, който изрича лъжа.

Тогава за близкия ни, преживяващ стрес, остава мисълта: ‘Ами ако накрая не всичко е наред? Ти ли ще понесеш отговорност? Естествено, че не!

При всички случаи фрустрираният ни приятел сега едвам се справя със собствените си чувства, нека не го отдалечаваме допълнително от нас, карайки го да се справя и с това, че много искаме да му помогнем, но просто не знаем точно как и казвайки ‘всичко е наред’.

ВМЕСТО ТОВА: просто бъди на разположение, нищо повече. Счупи невидимата бариера, създадена от нищо незначещото ‘всичко е наред’. Вместо ‘всичко е/ще е наред’ можем да кажем: ‘Знам, че преминаваш през тежък период. Искам да знаеш, че съм на твое разположение и съм готов да ти помогна, с каквото мога.’

Какво постигаме тук? СВОБОДА и СИГУРНОСТ.

Първо, свобода на емоциите – по никакъв начин не омаловажаваме преживяванията, притесненията, тревогите, тъгата, страха и т.н. Точно обратното, ние ги приемаме (дори ако не винаги ги разбираме напълно). Ние приемаме неговия страх, че е възможно не всичко да е наред. Демонстрираме, че знаем, че приятелят ни преминава през тежък период, без да вменяваме очаквания какво точно преживява или трябва да преживява той, без да казваме нищо за краен резултат, за който нито можем да гарантираме, нито да помогнем.

Второ, даваме свобода на себе си не винаги напълно да съчувстваме на всичко, защото понякога не е възможно да съпреживеем всяко притеснение, но пък винаги можем да предложим помощ – забележете, че не използваме думите ‘Знам как се чувстваш’, това не винаги ще е вярно. Когато е вярно, естествено, използвай го, но с лек риск човекът да не се чувства така, както ние си мислим, че знаем.

Трето, сигурност – дори да не можем да съчувстваме напълно на потърпевшия, ние сме там, на разположение сме, предлагаме една сигурност, от която човекът всъщност има нужда. Той не знае дали всичко ще е наред накрая, това е нещо несигурно, но това, че ние ще сме до него при нужда, е нещо, което със сигурност можем да предложим. То нито е лъжа, нито е безпочвено, нито е натрапване на това как според нас човекът трябва да се чувства. Ние сме там и приемаме.

Четвърто, даваме му свобода и избор сам да ни потърси при нужда, без да се натрапваме. Чувството за свобода в момент, в който усещането е за ‘загубен контрол’ над живота си, би могло да ни помогне да се почувстваме поне малко по-добре.

2. Успокой се, Спокойно, Не се притеснявай, Няма страшно, Бъди силен, Стегни се, Вярвай, Не го мисли толкова

Забележете заповедните форми. Никой така или иначе не обича да му се казва какво да прави, камо ли да ти се каже как да се чувстваш в момент, в който ти сам не можеш да овладееш емоции. Сякаш в прав текст някой близък ни казва, че не се чувстваме по ‘правилния начин’. Просто забравете тези думи, що за човек би се повлиял положително от тях?

В кратката ми среща с психолог, който успя на късмет да ни обърне внимание, докато бяхме в болничната стая, тя сподели, че колеги психолози са си правили експеримент с чисто здрав, емоционално стабилен човек. Просто отиваш до него и започваш да го ‘успокояваш’ с подобни реплики по някакъв си повод. Резултатът е, че до 10 минути този човек се разтреперва от нерви.

Лично моята реакция на тези реплики беше, че бях на косъм да изтрия абсолютно всички месинджъри, вайбъри, инстаграми и други, толкова зле ми влияеше да чета ежедневно, че аз не оправдавам начина, по който някои от моите близки и приятели очакваха да се чувствам, че явно не мога да се овладея, че не съм достатъчно ‘силна’, че не се справям по най-добрия начин в ситуацията. Това, разбира се, се случва на подсъзнателно ниво, докато не го ‘осветиш’ и осъзнаеш. А дотогава можеш да си се депресираш и ядосваш, и самосъжаляваш, и то без да знаеш защо.

Естествено като човек под стрес ти никога не би ‘обвинил’ близки, че ти говорят по този начин, много по-склонен си да се чудиш на себе си защо не можеш да преодолееш ситуацията и да се ‘успокоиш’. Всъщност, ако вие сте тези, които преминавате през подобен тежък момент, искам да ви кажа ‘НЕ ВЪВ ВАС Е ПРОБЛЕМЪТ, реакциите ви са нормални за случващото се. Вие ВЕЧЕ правите най-доброто, на което сте способни’.

Ако не искате да карате ваш близък да се чувства по такъв начин, просто зачеркнете тези изрази от речника си.

ВМЕСТО ТОВА, използвайте съвета от 1. точка + ако сте близо до човека, опитайте някакъв тип физически контакт, например: Ако ви е достатъчно близък, го хванете за ръка стабилно или го прегърнете. Предложете масаж или погалете вашия близък, ако е удачно. Нека почувства физически вашата подкрепа тук и сега. Може въобще да не говорите.

3. Да се отнасяме внимателно с въпроси като: Как си? Как се чувстваш?

Понякога, ако човек все още не е готов да сподели как се чувства и какво преживява вътрешно, можем да го вкараме в повторно преживяване на травматична ситуация, за което не е подготвен нито той, нито ние ще знаем как да реагираме адекватно.

Разбира се, ако човек сам се ‘отприщи’ и започне да споделя, не го прекъсваме в никакъв случай. Вашата работа тук е 99% изслушване. Не даване на съвети и мнения, не предлагане на готови решения, не клиширани фрази (освен, ако не са ни поискали съвет, дори и тогава, пак да става с повишено внимание).

ВМЕСТО ТОВА: Ако човек е тръгнал да споделя, можем да показваме, че активно го слушаме с кимания, междуметия, гледайки към лицето му с внимание; ако наистина му съчувстваме можем да кажем: ‘Съчувствам ти’ (но само ако е вярно).

Ако искаме да помогнем на човек да се отвори и да говори свободно за преживяванията си, можем да формулираме въпросите по друг начин: ‘Искаш ли/имаш ли нужда да споделиш?’, ‘Аз съм насреща, ако ти се говори за това.’ Тук отново оставяме свободата и контрола в негови ръце. Ние сме там, на разположение сме, съчувстваме.

4. Знаеш ли аз пък какво преживях… Знаеш ли колко много хора са минали/ минават през това? А знаеш ли на еди кой си какво му се случи и нищо му нямаше… 

Един вид, твоето е много по-леко, нищо ти няма, ще ти мине, какво си се притеснил, прекалено много го мислиш… С други думи – омаловажаване на преживяването на нашия близък.

В духа на свободното споделяне, натрапвайки наши подобни преживявания и такива, на наши познати, ние не винаги помагаме. Ако човекът още не е преработил собствения си шок и не се е справил със ситуацията сам, едва ли ще му се слуша еди кой си как се е справил. Не само, че можем допълнително да раздразним нашия близък, но и можем несъзнателно да го нараним, обяснявайки как други хора са се справили (а в неговото съзнание ‘той още не е’, т.е. ‘не съм достатъчно добър, не съм достатъчно силен и др’).

ВМЕСТО ТОВА: разбира се, ние като подкрепяща страна също искаме да споделим. В много от случаите ние вярваме, че разказвайки за справянето с подобни ситуации, ще помогнем на нашия близък и в много случаи наистина може да е така. Но разковничето отново е в отстъпването на свободата и избора в негови ръце: ‘Мога ли да ти споделя за…’, ‘Аз или еди кой си имах подобна ситуация преди време, искаш ли да ти разкажа?’, ‘Говори ли ти се/ Искаш ли да чуеш за…’

5. Бог е с теб, имай вяра, моля се за теб и др. Приказки за карма, тотеми, кръстчета, червени кончета, баене, магии, извънземни, конспиративни теории.

МОЛЯ, НЕ Е СЕГА МОМЕНТЪТ.

Много се чудих дали да сложа религиите, философиите, ритуалите и ню ейдж в една точка, но Ню Ейдж сложих отделно като принципно различно. Като механизъм на действие, отправен към близкия ни обаче.. е почти все тая.

В случая с религиите, висшите сили и вярата – изместваме фокуса върху някое върховно същество или енергия, от което се очаква, че ни предпазва и помага, или наказва, или ни ‘учи’. Направо казано, в такъв момент искаме прекалено много от човек, карайки го да се надява, да се моли и да вярва (освен ако това не са неща, които не му идват отвътре и го успокояват, и той ни помоли за нещо такова, което ще го накара да се почувства по-добре). При всички положения няма ние да сме тласъкът на такова отношение към света, ако то не е придобито и развито по-рано. Не и в тежък момент.

Много е възможно чрез тези реплики да провокираме въпроси като: къде е бил Бог, когато това ни се е случило, дори при положение, че сме вярващи? Или може би не сме достатъчно добри и достойни, че да бъдем защитени? Или това, което ни сполетява, е ‘божие наказание’, ‘карма’, ‘черна енергия’, ‘магия’ и т.н. (зависи в какво и дали вярваш)?

Не споменавайте ТЕЗИ неща в този момент. Ако човек е вярващ, той така или иначе ще намери връзката си към по-висшите сили тогава, когато се почувства готов да разсъждава върху случилото се, започне да го обработва пълноценно и има сила и енергия да се замисли за по-висшия смисъл и да направи пълноценни изводи за себе си. Такъв тип уроци и без това са индивидуални. И без това една такава връзка човек-бог би била нещо интимно за вярващ човек. А ако не е вярващ, тези думи просто биха го подразнили страшно много или биха го вкарали в още по-голямо сътресение. Във всеки случай биха породили нежелани реакции у него, които ние не целим съзнателно.

Изтласквайки проблема натам, можем да го задълбочим още повече тогава, когато ситуацията всъщност изисква преки действия от човека, за да се оправи състоянието му. Или можем да вдъхнем напразни надежди тогава, когато не сме убедени в крайния резултат. Както и в т1. тези думи могат спокойно да се изтълкуват като лъжа или наивност, зависи от религиозните виждания на близкия ни.

ВМЕСТО ТОВА: можем да кажем ‘Ще бъда до теб, ако имаш нужда. Мога да ти помогна с това и това. Мога ли да направя нещо за теб сега? Мога ли да ти донеса нещо, от което имаш нужда, Искаш ли да дойда с теб до еди къде си (ако човек трябва да пътува) и тн.’ Като цяло, говорете за РЕАЛНИТЕ тук-и-сега неща, които биха вдъхнали сигурност веднага.

Близкият ни преживява достатъчно много несигурност чрез случващото се, за да му натрапваме и нашите абстрактни възприятия за света. Ако сте вярващ, молете се, направете ритуал за негово здраве, но не натоварвайте човека и с това сега. Когато е готов и ако е вярващ, той сам ще поиска да поговори за тази страна на нещата. Ако много държите да обсъдите тази тема, нека е след време, когато имате ментално и емоционално стабилен  човек срещу себе си.

АКО все пак той започне тази тема, най-вече изслушвайте и разсейвайте всякакви негови съмнения за божествени наказания, възмездия, карма, магии и др., които биха го накрали да се чувства виновен и да задълбочи състоянието му. Наблягайте върху това, че преминавате през този период ЗАЕДНО с него.

6. Мислѝ положително + всички Ню Еийдж философии, които ви дойдат на ум – Отново, НЕ СЕГА е времето за това.

Искаме прекалено много от човек преживял или преживяващ травма, като очакваме да мисли положително, да визуализира красивото бъдеще (което в момента е несигурно). Единствената разлика с т.5 е, че тук го няма висшето същество, което ще ни помогне. За сметка на това обаче, тук ние ‘сами сме си създали реалността чрез нашите мисли, действия, емоции и сме 100% отговорни са случващото се’.

Сега се поставете на мястото на вашия приятел, преживяващ травмиращо събитие, и си представете как този, който иска да ви подкрепи, ви казва, че сте си създали тези неприятности сами и сега незабавно трябва да се постараете, за да смените мислите си, чувствата си, емоциите си, действията си, за да преодолеете ситуацията. Дори и не казано направо по този начин с тези думи, всички ню ейдж ни подсказват точно това, как ние сме отговорни за ставащото с нас във всеки един миг. Това прави Ню ейдж съветите крайно неподходящи за начин за подкрепа в такъв момент, в който сме ‘изгубили контрола’. Ако му говорим тези неща, буквално казваме на близкия си: ТИ СИ СИ ВИНОВЕН.

Приемам, че човекът, който иска да ни подкрепи, понякога може да мисли точно това (че ние сме си виновни и отговорни на 100%) и искам да му кажа: добре, мисли го, имаш право да си мислиш, каквото искаш за мен и моето справяне с нещата от живота, но не е сега момента да ми го казваш особено, ако искаш да ме подкрепиш и да ми повдигнеш духа/вибрацията/настройката и тн!

Като млад човек, който мисли положително, харесва живота си, благодарен е, не осъжда другите, помага и на хора, и на животни, доколкото може, стреми се да се храни здравословно, да спортува, да практикува редовно йога, да медитира, визуализира и т.н., повярвайте, нямам нужда в труден момент някой да ми каже как трябва да гледам по-положително на нещата или как си ги предизвиквам сама, или как мога чрез медитация ей сега да си ги оправя. Това моментално, както в предишните точки, изгражда една бариера. Човекът по-скоро би усетил, че вие не го разбирате и не приемате неговите чувства, страхове, притеснения за ‘правилни’ и ‘валидни’, след като искрено изразявате вярата си, че именно те задълбочават още повече случващото се.

ВМЕСТО ТОВА: Приемай без осъждане, изслушвай, изслушвай, изслушвай. Стига давай непоискани съвети, стига казвай как моите възприятия могат да бъдат по-добри от това, което са в момента. Разбери, че макар да не го казваш в прав текст, това е вменяване на вина. Дори и да го мислиш, не го казвай сега, има време, ще го обсъдим, като съм по-добре.

Така или иначе, без значение от коя страна сме – подкрепящ или потърпевш – за да можем да променим нещо, трябва да го приемем. Без значение дали се касае за голяма непреодолима мъка, физическа болка, болест, временно неразположение, страх или нещо друго. Нещата много често (ако не и винаги) не стават по-хубави, като игнорираме ставащото и визуализираме нещо друго. Това би напрегнало човека повече, отдалечавайки го от самия него.

Една такава ню ейдж ‘терапия’ би била възможна и полезна едва след време, когато всички тези необуздани емоции и страхове са асимилирани и овладени, когато резултатът от станалото е налице, и без значение каква окраска сме му придали (положителна или отрицателна) сме го приели за станало, помирили сме се с него, решени сме да го преодолеем и вече сме достатъчно стабилни, за да започнем да работим върху продължаване напред, върху ‘научаване на урока’ и т.н. Едва тогава можем да започнем да ‘повдигаме духа си’ чрез какви ли не практики. Обикновено тогава ние сами ще направим крачката към промяната, ако сме готови за такава. Както и при религиите, вие няма как да инициирате такъв подход към нещата, ако човекът не го е градил и няма интереси към тези теми.

7. Човек е в силен шок, а ние предлагаме хомеопатия и/или мулти-левел маркетинг продукт – ако сте наистина искрени и вярващи на тези подходи, нека е по-късно, когато приятелят ви се чувства по-добре.

И последно, КЪМ ПРЕЖИВЯВАЩИТЕ ТРУДНОСТ В МОМЕНТА:

Знам каква нужда имате от близките си в момента и понякога колко е сложно да примем тяхната подкрепа, когато сме толкова уязвими. Моят съвет е: Казвайте им! Кажете им какво имате нужда да чуете и какво НЕ ИСКАТЕ да чувате. Кое ви помага и кое не! Как физически могат да ви подкрепят и какво да НЕ правят. Бъдете конкретни. Ние всички правим грешки, даже много повече от описаните. Направете си ваш списък, ако трябва, с позволени и забранени реакции от страна на близките ви. Така ще улесните много и самите тях, както и ще си спестите много ситуации, които биха ви подразнили! Близките ви хора ЩЕ СЕ съобразят! Като споделяме от какво имаме нужда и от какво не, ще опознаем повече и собствените си нужди, а това ще ни помогне за преодоляването и на бъдещи трудности, провали, ситуации. Ще ни направи и по-добри, по-емпатични, по-разбиращи, по-адекватни в такива моменти. Като цяло ще се научим по-лесно да се справяме и приемаме несигурността и промените, защото кое е по-сигурно от промяната? Като цяло, гледайки живота си отстрани, осъзнах, че провалите са много повече, отколкото успехите така или иначе. А ние всички успяваме и се движим напред въпреки тях. Ако осъзнаем всичко това, вече сме станали по-добри.

Анелия Кидикова

П.С. В момента съм добре физически и психически!

Бележка от редактора: 

Поздравления, драги читателю! Стигна до края. А припозна ли се в някоя ситуация? Аз четох тази публикация, когато вече два дни имах 39 градуса температура, а мой близък ме питаше от къде съм се заразил, как не съм се пазил и как еди кой си бил виновен… И чак след това предложи помощ. А в подобни ситуации такова отношение, както вече разбрахте, изгражда бариери между хората.

Надявам се, че прочетеното е било полезно и че ще помогне на някого.

The post Какво да (НЕ) казваме на близък в труден момент appeared first on Лазар Босаков.

Лятото няма врати и прозорци,
спокойно се влиза в него, както дишаш,
както целуваш, както се ровиш в душата си.

– Сашо Серафимов

Ето че и лятото дойде и някак на човек му се иска да живее по-леко. В унисон с тази лекота ти предлагам една свежа музикална селекция.

Отпусни се и слушай…

P.S. ако харесваш музиката, която споделям, можеш да ме последваш в SoundCloud.

The post Summer Chill – музика за свежо лято appeared first on Лазар Босаков.

По случай наближаването на София Прайд и множеството коментари и дискусии, които обикновено го съпътстват, реших да напиша тази статия с оглед на фактите и причините, пораждащи нуждата от подобен тип събития.

Гей или ЛГБТ парадите, известни още като Прайд (от английската дума за гордост – pride) могат да бъдат протестни шествия, да съчетават карнавални елементи, концерти, или да бъдат съчетание от двете.

Малко история

Прайд шествията водят началото си от протестите на 26-ти юни 1969 на лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансполови (ЛГБТ), както и хетеросексуални, след полицейската намеса и нахлуване предходната вечер в известния гей бар Стоунуол Ин (Stonewall Inn) в Ню Йорк. Следват няколко дни сблъсъци между хора от ЛГБТ общността и нюйоркската полиция и тези събития се смятат за повратна точка в движението за равенството и правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация.

Първото публично събиране на нехетеросексуалните хора в България е на 17-ти май 2005г в София по повод на Международния ден за борба с хомофобията, а първия гей парад е през 2008г, също в София.

За какво се борят ЛГБТ хората

В момента в България престъпленията от омраза или дискриминация разглеждат единствено пол, раса, цвят на кожата, етнос, религиозни или политически убеждения. Дискриминацията на база сексуална ориентация и полова идентичност не се разглежда от закона в България като утежняващо вината обстоятелство, както се разглеждат другите видове дискриминация. Наскоро станахме свидетели как в София мъж удря млада жена, защото му прилича на лесбийка, а да не говорим и за зверския побой на студента Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008г, който доведе и до неговата трагична смърт. Мотивът на нападателите бил, че Михаил им заприличал на гей. Младежът е бил нападнат в гръб с ритници и юмруци, той умира от задушаване. След петгодишно дело, нападателите най-накрая получават своите присъди, но липсата на строги закони, които да защитават хората от хомофобия и трансфобия са предпоставка за такъв вид престъпления и реч на омразата. Това само по себе си благоприятства по-враждебна среда за хората с нетрадиционна сексуална ориентация.

Освен тези случаи законът в България не разглежда много други ситуации, които се уреждат от това двама души да бъдат в граждански съюз. Това осигурява на разнополовите двойки правото на наследяване, родителски права както и правото да се грижиш за болен партньор. Подобни права липсват за еднополовите двойки. А много са случаите, в които двойка от жени решават да родят деца, използвайки биологичен материал от донор. Ако нещо се случи с една от тях, а другата не е биологичната майка на детето, то тя няма никакви права. Дори и да се е грижила за детето им 10 или повече години, то най-вероятно ще й бъде иззето и пратено в дом. Това, както и много други случаи, които няма да изброявам, водят до дискриминация и неравноправие от страна на държавата. А когато един човек не се чувства защитен от закона и държавата, той не може да допринесе на 100% за нея. Това е и причината повечето големи международни компании да полагат грижи за всички свои служители като създават среда без дискриминация, в която всеки да се чувства добре дошъл. А когато един човек се чувства добре, той може да допринесе повече и да бъде по-продуктивен. Това обяснява и видеото по-надолу.

И все пак защо трябва да има Прайд?

Прайд шествията по света са много различни. Някои са по-скоро протестни шествия, докато други приличат повече на карнавали. Гледал съм прайд парад в Манчестър и за голямо мое учудване пожарната и полицията участваха в шествието. Полицията например беше представена от духов оркестър, такъв какъвто бихте видели по военни паради или шествие по случай 24-ти май. Участваха и много частни компании като веригата The Cooperative и авиационната компания EasyJet, която пък имаше платформа с мъже и жени облечени като за карнавал в Рио де Жанейро – с пера и брокат. Според много хора това е парадиране и натрапване, но истината е, че всяко прайд шествие е по-скоро заявяване, че ЛГБТ хората са тук сред нас и са част от обществото. Провеждането на прайд шествията бива повод за гласност и публичен дебат по теми, които са причина те да съществуват, а именно липсата на права, закрила и равнопоставеност пред закона.

Тази гласност не е важна само в борбата за равноправие, а е и подкрепа за подрастващите хомосексуални, които се чувстват объркани, уплашени, не срещат подкрепа от семейството и им се вменява едва ли не, че са болни или по-низши. Подобен тип среда води до няколко пъти повече опити за самоубийство сред ЛГБТ подрастващите в сравнение с техните хетеросексуални връстници. Затова прайд шествията и общността им дават усещане за принадлежност и шанс да се чувстват пълноценни.

Защо обществото трябва да приема хората с нехетеросексуална ориентация?

Природно е

Хомосексуалност се наблюдава не само при хората, но и при повечето животни. Ученият Брус Багемайл документира близо 500 вида животни, които показват някаква форма на хомосексуално поведение, било то ухажване, чифтосване или родителство. Част от документираните животни са различни видове маймуни, котки, жирафи, овни, делфини, чайки, албатроси, фламинго, лешояди, лебеди, както и известни гей-двойки пингвини в няколко зоопарка по света.

С напредването на науката и по-специално генетиката, учените откриват, че определена група гени, или по-точно техни 4 вариации, допринасят за нехетеросексуални предпочитания.

Има място за всички

Както в колонията на мравките има кралица, която ражда, войници, които пазят колонията, и множество мравки-работнички, така и в човешкото общество има място за всекиго. През вековете човешкият труд става все по-специализиран. В наши дни не бихме могли да си представим живота без различните професии. Всеки може да допринася за общото благо по различен начин.

Ами демографският проблем?

В глобален мащаб се говори за пренаселване на земята. Да не говорим и че именно човечеството е отговорно за изчезването на различни животински и растителни видове, замърсяването на околната среда и промените в климата. Всичко това е заради нас и в обозримото бъдеще няма заплаха за изчезването ни, освен непредвидена смъртоносна епидемия, унищожителна война или природен катаклизъм. В този ред на мисли еднополовите двойки не биха могли да бъдат заплаха за съществуването на човечеството тъй като те не са масово явление и нехетеросексуалните хора са по-малко от 10% от населението.

Страх от различното

Човек често се страхува от това, което не разбира. Това е нормално психологическо явление. Много вероятно е да имате гей приятели без да знаете, че са такива, чисто и просто, защото те се притесняват от реакцията ви или реакцията на останалата част от обществото. А всъщност всички сме хора и в повечето случаи не би трябвало да ни интересува кой с кого си ляга, нали така?

Не на омразата, да на любовта

Омразата и насилието са нещо лошо. Те се криминализират. Омразата, породена от дискриминация е нещо много неразбираемо за мен. Как може да мразиш човек, когото не познаваш, само заради една негова характеристика? Това е същото като расизма, дискриминирането на жени или хората, които изповядват различна религия. Вместо да рушим и вършим зло, нека вършим добро и се обичаме.

Постави се на мястото на другия

Спомняш ли си някой да ти се е подигравал в училище? Може да е било, защото си учил усилено и си имал високи оценки, или защото си носил очила, или пък си бил с наднормено тегло, гласът или цветът на кожата ти са били различни, не си искал да пушиш или един бог знае какво?!? Представи си, че си в такава ситуация и сега, но е много по-страшно. Представи си, че те е страх да държиш за ръка, прегърнеш или целунеш половинката си на открито, защото те е страх какво ще помислят, кажат или направят хората. И най-невинният признак на нежност към любимия човек може да предизвика негативни реакции. И това, мили мои читатели, не трябва да бъде така! И няма да е така, ако всеки се опита да се постави на мястото на другия. Защото ти не решаваш кой те привлича и кого обичаш, ти просто го усещаш.

The post Защо трябва да има гей паради (обновена) appeared first on Лазар Босаков.

Красив, меланхоличен, тъжен, очарователен и толкова истински.

Така бих описал този прекрасен късометражен филм, дело на Свилен Славов. Той представя монологът на един обикновен човек за обикновения му живот по един много красив начин.

Режисьор, оператор, сценарист и сценограф: Свилен Славов

В главната роля: Стоян Радев

Звук: Виктор Добрев

The post Валсът на един обикновен човек – късометражен филм appeared first on Лазар Босаков.

След като в петък вечер невероятната Вера от Piece of Ink ми каза, че заради моите плейлисти влиза в SoundCloud, въпреки че слуша музика предимно в Spotify, то нямаше как да не отбележа, че скоро не съм споделял нов плейлист.

И така… въпреки слънцето, което нашепва „излееез…“, отделих време за нов плейлист вдъхновен имено от пролетните температури и ухания.

В тази свежа листа ще чуеш изключително талантливия Tom Misch, изпълнение на Lianne La Havas, както и ремикс на Walking on a Dream от любимите ми австралийци от Empire of the Sun. Свежо, леко и танцувално настроение. Press Play & Enjoy!

P.S. ако харесвате музиката, която споделям, можете да ме последвате в SoundCloud.

The post My Majestic Chapter XV appeared first on Лазар Босаков.

В ерата на комуникационните технологии и постоянната свързаност с интернет ежедневието ни се изпълва с все повече шум. Шум от вибрациите и пиуканията на телефона ни. Това е начинът, по който приложенията на нашите смартофони и различните онлайн услуги са създадени – да напомнят за себе си и да търсят все повече внимание. Те са създадени да пристрастяват. Те искат да купуваме повече, да ползваме повече, искат всичко в пъти повече. Потребителят е касичка. От друга страна интернет ни позволи лесно и евтино да поддържаме връзка с хората, които обичаме, независимо в коя част на земното кълбо се намираш, ако имаш връзка с интернет си лесно достъпен. Постоянна свързаност – нож с две остриета. Колкото и хубаво да звучи, това има и странични ефекти. Хора, забили нос в телефона си, вървейки по улиците, приятели, които са на масата, но само телом, самота, отчуждаване, раздразнителност, депресия…

Офлайн време

За щастие има и друго лице на технологията. Технологията, която използваме, когато решим, че имаме нужда от нея. Все повече хора съзнателно избират да намалят потреблението на дигитални услуги, да прекарат време без интернет, в търсене на офлайн преживявания – на истински и пълноценни моменти. В топлото време повечето хора обичат разходките в парка, в планината, до езерото, гребната база, или просто по центъра с приятели. Театър, кино, концерти и други културни мероприятия, танци, спорт на открито или закрито. Обеди, вечери, ресторанти – споделянето на храна е важно социално преживяване. Но понякога в студеното време човек започва да търси все повече и повече уюта на дома и като цяло търси друг тип преживявания.

Колекция от настолни игри

Игрите

Човек винаги е обичал игрите. Не компютърните игри или тези на телефона, а игра на криеница, на гоненица, народна топка, федербал, тенис на маса, шах, не се сърди човече, сантасе, белот, игра на асоциации, Черен Петър, Диксит, Лукави лисици, Експлодиращи котенца и какво ли още не. Игрите са част от израстването на децата и социално преживяване. Те са забава или повод за събиране с приятели, стимулират мисловния процес, стратегията, паметта.

Хайде да играем настолни игри! Да се съберем довечера у Пешо и да поръчаме храна. Някой да вземе питиета от магазина.

Звучи ли ви познато? А може би все по-често хора около вас го правят. Комбинация от социално общуване, храна, напитки и игри с карти или фигури, които можеш да пипнеш и се играят на истинска маса, а не виртуална такава. Комбинация, която става все по-популярна и търсена. Храната се смени – от шопска и кебапчета на поръчано от пицарията или ресторанта наблизо. Ракията се смени с бира, вино и сайдери. А игрите вече не са белот, табла и шах…

Какво да играем?

Има Диксит, Активити, Монополи, Риск, Катан, Каркасон, Мистериум, Миш-маш, Добъл, Между крадци, Лукави лисици, Експлодиращи котенца… Настолните игри вече не са само за заклетите фенове на фентъзи и научна фантастика. Има много богат избор и варианти за всеки вкус и предпочитание. Настолните игри могат да бъдат както супер стратегически, така и лежерни, забавни, бързи… за малки, за големи, за големи и малки.

Колекция настолни игри

Нов пазар

Колкото повече, толкова повече. Търсенето определя предлагането и с търсенето и играенето на все повече настолни игри расте и разнообразието им. За съществуващите и познати игри пък се правят разширения или различни версии, за да задържат интереса на потребителите. Има големи компании, които правят настолни игри, като например френската Asmodee, която в момента се оценява на 1.2 млрд евро. Но има и тепърва прохождащи, както и малки екипи, които решават да пуснат идеята си за игра в платформи за колективно финансиране като Kickstarter и Indiegogo. Все пак все тръгва от някъде, нали?

Лично аз обичам настолните игри и често се събираме с приятели или колеги да играем. Някои от любимите ми са Експлодиращи котета, Каркасон, Диксит и разбира се Лукави лисици. А кои са твоите любими игри?

The post В търсене на офлайн преживявания и възходът на настолните игри appeared first on Лазар Босаков.